Определение № 311 от 30.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1464/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Завод за асинхронни електродвигатели“АД, [населено място], и касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите против решение №307 от 15.05.2023г. по гр.д. №747/22г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: По касационната жалба на „Завод за асинхронни електродвигатели“АД, [населено място]: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Т. Д. е поддържал основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, както и основание по чл.280,ал.2 ГПК в хипотезата му на „очевидна неправилност“.Страната е възпроизвела оплакванията си от касационната жалба, след като е изложила своята интерпретация на приетото от състава. След това е направено оплакване относно решението в частта му за разноските, като е развито разбиране за неправилност на решението в тази част. В заключение са формулирани 7 въпроса обозначени като материалноправни и процесуалноправни. Първите четири от тях са - 1/“Настоящия казус попада ли в приложно поле на пар.2,ал.3 ДР ЗПСПК…“, 2/ “Настоящия казус попада ли в приложно поле на чл.13б ЗСКИ…“ 3/“Какъв е начина на възстановяване на неоснователно платените суми по договор ЗУНК…“ и 4/“Кой всъщност е неоснователно обогатилия се субект…“. Другите три са свързани с определената държавна такса и разноските, присъдени от въззивния съд. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3-то ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора въпроси / до 4ти/ са изведени изцяло от защитната теза на страната и съдържателно се базират на неправилна интерпретация както на мотивите на съдебния акт, така и на установените по спора факти и очертания предмет на спор. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос, то страната не е развила каквито и да било доводи по допълнителния критерий т.е. налице би било само общото основание, което е недостатъчно за да бъде обосновано допускане на акта до касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че касаторът не е обвързал така формулираните първи четири въпроса с допълнителен критерий. Посоченото като текст основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, съобразно изяснената му с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г. дефинитивност, развито от страната изложение, свързано с приложена правна норма, която поради неяснота или непълнота се нуждае от тълкуване, както и от формирана съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване респ. промяна. Развитите оплаквания за неправилност на решението са ирелевантни към тази фаза на производството, като неотносими към основанията за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, по което основание не е развил каквито и да било доводи. С оглед това се налага извод, че изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда и разбирането на страната по поставените въпроси са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. Развитите оплаквания по отношение на решението в частта му за разноските, както и другите въпроси свързани с тези оплаквания не се разглеждат с касационната жалба, а са предмет на производство по чл.248 ГПК. При така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът е поставил въпросът –„В каква валута и в каква стойност следва да се възстанови вземане на основание чл.55,ал.1 ЗЗД,представляващо надплатени суми при изпълнение на договорно задължение, при положение че задължението по договора е уговорено във валута щатски долар, а плащанията по договора са извършени чрез компенсаторни инструменти?.“ Страната подробно е развила разбирането си по така поставения въпрос. В заключение е посочила, че по въпроса няма съдебна практика, което налагало отговор от страна на касационната инстанция. Поставен е въпрос № 2/“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните…“Страната е обсъдила конкретни решения на ВКС, третиращи това задължение на въззивната инстанция. Конкретно е посочено, че не били обсъдени възраженията за обективността и безпристрастността на вещото лице, не било заменено същото по искане на страната, не било включено в мотивите и оплакването за необсъждане на твърдението за липса на анализ от страна на първостепенния съд.Не било обсъдено още и писмо на МФ, което според страната установявало има ли непогасена главница към 15.01.2014г. Поддържано е основание по чл.280, ал.1,т1 ГПК чрез изброяване на съдебни актове на ВКС.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението в обжалваната от него част до касационно обжалване. Първият поставен от него въпрос не е релевантен, тъй като е фактически, свързан с конкретика на обстоятелствата по делото, а не с правните изводи на състава, мотивирани в тази насока подробно. Но дори и от него да бъде изведен принципен правен въпрос, който да бъде релевантен като отговарящ на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, то се налага извод, че налице би било само общото основание. Липсват каквито и да било доводи, свързани с допълнителния критерий, съобразно разясненото съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Даденият от касатора отговор на въпроса съответстващ на защитната му теза е без правно значение за обосноваване на допълнителен критерий. Вторият поставен въпрос, като значим по всяко дело, за да е релевантен, страната следва да посочи кои доводи и оплаквания съдът не е обсъдил и как това се е отразило на постановения правен резултат. Доводите в тази насока на касатора почиват на неправилно интерпретирани мотиви на въззивният съд, а освен това и на фактически неверни твърдения. Възприемането от страна на състава на експертизите по делото е мотивирано изключително подробно и с конкретни правни аргументи относно цененето им, докато твърдението за необективност на касатора е немотивирано и съответно общо като оплакване за неправилност, но не и свързано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Фактически невярно е и това, че съдът не е обсъждал писмо №26-00-59/23.01.2014г. на МФ. Същото е обсъдено изключително подробно в контекста на проследяване на фактите, установени и осъществени по спора довели до обжалвания резултат. В тази връзка страната не сочи нито едни довод относно конкретни обстоятелства, които съдът не е обсъждал в мотивите си и това е довело до постановения резултат. Тъкмо обратното, съставът се е спрял не само на оплакванията на страната и тези на НАП, но и е хронифицирал изключително задълбочено всичко установено по спора, през осъществените процесуални действия при продължителното му разглеждане. Несъгласието с изводите на съда, съставляват оплаквания за неправилност на акта квалифицират се по чл.281 ГПК и не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. С оглед изложеното касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение