Определение № 413 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1798/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на РКС „Черноморие“, [населено място] срещу определение № 516 от 05.12.2019 г. по ч. т. д. № 327/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на определение № 1398 от 15.11.2019 г. по т. д. № 609/2019 г. на Бургаски окръжен съд, е допуснато обезпечение на предявения от синдика на Кооперация „ПК Фар” (в несъстоятелност), [населено място] срещу Кооперация „Районен кооперативен съюз Черноморие“, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 73 752.09 лв., получена в изпълнение на парично задължение, за което се твърди, че е недействително по отношение на кредиторите на ищеца. Частният касатор моли за отмяна на определението като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение на предявения иск. Според него, въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че е привилегирован кредитор в производството по несъстоятелност на ищеца, тъй като вземането му е обезпечено с особен залог върху цялото търговско предприятие на длъжника. Освен това, релевира оплаквания и срещу приетото от решаващия състав, че в случая съществува обезпечителна нужда и че наложената обезпечителна мярка е съответстваща на тази нужда. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Какви са предпоставките за допускане обезпечаване на преферентен иск от синдик за отмяна на извършено плащане в полза на обезпечен кредитор; 2. Налице ли е вероятна основателност на иск за отмяна на плащане на обезпечен кредитор, извършено преди образуване на производството по несъстоятелност, но в подозрителния период; 3. Всички искове за сделки, които са извършени от несъстоятелен длъжник в подозрителния период, са вероятно основателни или във всеки конкретен случай съдът в производството по допускане на обезпечение следва да прецени съобразно конкретните факти и обстоятелства; 4. Налице ли е вероятна основателност на такъв иск при липса на правен интерес у синдика за завеждането на иск по чл. 646 ТЗ; 5. Може ли съдът да допусне обезпечение на такъв иск при положение, че изрично е уведомен за привилегиите на този взискател, в чиято полза е извършено плащане, чиято отмяна се търси; 6. Налагането на обезпечителна мярка в хипотезата на въпрос 1 може ли да уврежда правото на собственост на кредитор; 7. Следва ли съдът в мотивите си при допускане на обезпечение на иск да заяви на кои основания и доказателства счита, че е налице вероятна основателност на иска“. Частният касатор поддържа, че въпрос № 3 и въпрос № 7 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно – решение № 114 от 03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на II т. о. (за въпрос № 3) и решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV г. о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г. о. и 194 по гр. д. № 1100/2012 г. на IV г. о. (за въпрос № 7). По отношение на останалите въпроси заявява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на което аргументира с твърдението за липса на съдебна практика. Ответникът по частната касационна жалба – Кооперация „ПК Фар” (в несъстоятелност), [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 09.09.2020 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. За да допусне исканото обезпечение, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в процесуалния кодекс кумулативни предпоставки за това, а именно – предявеният осъдителен иск е вероятно основателен; налице е обезпечителна нужда; посочената от ищеца обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот – е подходяща. При преценката за това дали претенцията е вероятно основателна, решаващият състав е взел предвид, че: По отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 25.11.2016г.; В нотариалния акт, обективиращ атакувана по реда на чл. 646 ТЗ сделка от 05.09.2017 г. е посочено, че плащане на сумата 73 752.09 лв. в полза на ответника по иска следва да се извърши в срок от десет дни от сключване на договора, като частично се заличи залога върху търговското предприятие на Кооперация „ПК Фар”. С оглед ангажираните доказателства за частично заличаване на залога на 24.10.2017 г., съдът е преценил, че плащането на исковата сума е извършено в едногодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, депозирана на 14.05.2018 г., от което е направил извод за вероятна основателност на преферентния иск, обуславящ съответно вероятна основателност и на осъдителната претенция, чието обезпечаване се иска. Съпоставяйки размера на претенцията с имота, предмет на обезпечението, въззивният съд е счел, че исканата от ищеца обезпечителна мярка - възбрана следва да бъде наложена върху Ѕ идеална част от посочения от него недвижим имот, собствен на ответника. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените от частния касатор въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуален въпрос не може да се отнася нито до обсъждането на събраните по делото доказателства, нито до правилността на обжалвания акт. В случая преобладаващата част от въпросите (въпроси №№ 2, 4, 5, 6 и 7) касаят именно правилността на въззивното определение, тъй като отговорът им предпоставя преценка за неговата материална и процесуална законосъобразност, т. е. налице ли е вероятна основателност на предявения иск и дали наложената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда. Другите два въпроса – въпрос № 1 и № 3 – са ирелевантни за изхода на конкретното дело, доколкото обжалваното определение не съдържа произнасяне по тях. Същите са поставени абстрактно, общо теоретично, а не с оглед конкретния казус. Отделно от това, следва да се отбележи, че не само тези два въпроса, а и всички останали въпроси, реферират към „обезпечаването на преферентен иск от синдик за отмяна на извършено плащане“, какъвто обаче процесният иск не е. Освен задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставените въпроси не са осъществени и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Представените съдебни актове са ирелевантни към въпроси № 3 и № 7 и поради това не доказват твърдяното противоречие с практиката на ВКС – те касаят съответно предпоставките за уважаване на иск по чл. 646 ТЗ ( решение № 114 от 03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на II т. о.) и принципният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражение на страните и събраните по делото доказателства, което задължение в случая е изпълнено от въззивния съд. Не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпросите, свързани с обезпечаването на искове, е налице богата практика на касационната инстанция, която, предвид липсата на специална регламентация, е напълно относима и към обезпечаването на искове, предявени от синдика на несъстоятелен търговец за попълване масата на несъстоятелността. С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от това, искането на ответника по частната касационна жалба за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение, с оглед крайния му изход. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия