Определение № 50137 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от П. М. К., чрез адвокат И. Н., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Стара Загора №62/14.03.2022г. по в.г.д.№53/22г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Насрещната страна В. Г. С. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат К. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице изложените в същата основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Казанлък, е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от П. М. К. срещу В. Г. С. иск за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. К., определени с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №987/2020 г. на Районен съд – Казанлък, като определи детето М. К. да живее при П. К., на адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]; да предостави упражняването на родителските права спрямо детето М. К. на бащата П. М. К.; да определи режим на лични контакти на майката В. С. с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платеният му годишен отпуск; да осъди В. С. да заплаща в полза на детето М. К., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 155 лв., считано от 04.06.2021 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на малолетното дете М. (родено на 07.10.2012 г.). С решение по г.д.№987/2020г. на Районен съд – Казанлък бил прекратен брака между страните по делото с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката В. К.. На бащата бил определен режим на лични контакти с детето и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка. Ползването на семейното жилище в [населено място] било предоставено на П. К.. Съдът установил, че Детето М. било в трети клас на учебната 2021/2022г., а родителите били постигнали споразумение то да не бъде премествано в друго училище и населено място преди да завърши четвърти клас. Съдът констатирал, че бащата П. К. работел по трудово правоотношение и имал брутно трудово възнаграждение за периода от месец юни 2020г. до месец май 2021г. в размер на 20 432,45лв. или около 1 457лв. средно месечно. Майката В. С. работела в [община], на длъжност „специалист кадастрален план“, с месечна заплата 900лв., а към датата на постановяване на решението била в отпуск по майчинство. Съдът посочил, че В. С. съжителствала на съпружески начала с друг мъж в [населено място], в жилище на съжителя си и продължавала обучението си в Тракийски университет в [населено място]. На 10.01.2022г. В. С. родила дете, чийто баща е П. Т. Т.. Съдът констатирал, че за периода от датата на прекратяване на брака на страните /23.06.2020г./ до подаване на исковата молба /03.06.2021г./ В. С. е постъпвала в лечебно заведение два пъти за по три дни от 29.01.2021г. до 01.02.2021г. и от 23.04.2021г. до 26.04.2021г. За периода от 01.01.2019г. до 17.05.2021г. С. ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Около година преди прекратяване на брака тя била диагностицирана с увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. С Експертно решение №0542/23.04.2021г., издадено от УМБАЛ „Проф.С. К.“ АД – Стара Загора на В. С. била определена 30% степен на трайно намалена работоспособност. Съдът приел за установено /от показанията на разпитаните по делото свидетели/, че още преди прекратяване на брака детето М. било отглеждано от баща си П., поради здравословните проблеми на майката. Когато последният бил на работата нощна смяна, разчитал на помощта на своя брат и на бабата на детето по майчина линия, която живеела в [населено място]. Приел, че майката вземала детето в събота и неделя, а през другото време се обаждала по телефона. Съдът констатирал, че това било до началото на учебната година 2021/2022г., когато майката взела детето от бащата. Съдът посочил, че в изготвения пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП – Ч. било посочено, че майката и детето пребивававали в [населено място] само по време на ваканциите и когато обучението му се провеждало онлайн. През останалото време майката и децата М. и Ц. живеели в [населено място], където М. учел. Посочено било още, че детето имало добра емоционална връзка с майка си и всички роднини; имало изграден приятелски кръг в училище и създало приятелства и в [населено място]. Детето приело новия партньор на майка си и обичало сестра си. Съдът посочил, че родителските отношения се характеризирали с липса на добра комуникация – родителите не общували помежду си, което било неблагоприятно за детето. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че майката полагала адекватни грижи за детето М.. Посочил, че към датата на постановяване на решението майката ползвала отпуск по майчинство за отглеждане на дете и това ѝ позволявало през седмицата да живее в [населено място] с двете деца, а през уикенда в [населено място]. Посочил, че от раждането на детето майката била родителят, който полагал основно грижи за неговото отглеждане и възпитание, като след развода го оставила при баща му, с оглед здравословното си състояние. Съдът отбелязал, че и двамата родители имат капацитет да отглеждат детето, обичат го и искат да полагат грижи за него. И двамата имат добри битови условия за живот на детето. С оглед възрастта на детето съдът направил извод, че майката е по-пригодния родител, който с малки изключения полагал основните грижи за детето до момента и въз основа на това обосновал, че именно тя следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на него. Изложил, че тя притежава родителски качества, а връзката ѝ с детето е емоционална и то получава подкрепа от нея. Отбелязал, че тя има обективна възможност да пребивава с детето в [населено място], където то учи, а в останалото време да живее в [населено място]. Отчел и обстоятелството, че детето приемало добре новия съжител на майка си, чувствало се добре в негово присъствие и имало изграден приятелски кръг в населеното място, в което се е установила майка му. Съдът посочил, че майката не препятствала контактите между детето и баща му и не го настройвала срещу него. Изложил, че и двамата родители ще имат нужда от помощ от трети лица при отглеждане на детето, като в това отношение майката ще ползва помощта на своята майка, която живеела в [населено място]. Допълнително съдът изложил, че още преди постановяване на решението за прекратяване на брака, майката имала установено заболяване, във връзка с което ползвала продължителен болничен /около година/ и въпреки това страните се разбрали родителските права да бъдат предоставени на нея. В този смисъл, направил извод, че липсва промяна в обстоятелствата и предявеният иск е неоснователен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и даде отговор на всички възражения, доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, като изложи по тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му воля като инстанция по същество? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановените въз основа на него решение №169/15.10.2020г. по г.д.№4423/2019г. на ІV г.о.; решение №240/20.01.2020г. по г.д.№1023/2019г. на ІV г.о.; решение №17/08.02.2016г. по г.д.№4121/2015г. на ІV г.о., както и решенията, към които цитираните актове препращат / решение по г.д.№756/2009г. на ІІІ г.о.; решение по г.д.№1313/2009г. на ІV г.о.; по г.д.№90/2011г. на ІІІ г.о.; по г.д.№ 748/2011г. на ІІ г.о.; по г.д.№891/2010г. на І г.о. и по г.д.№1318/2010г. на ІV г.о./. Този въпрос е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице трайно установена съдебна практика, включително и сочената от касатора. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и е изложил становище по наведените в хода на производството възражения, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставен е и въпросът: Следва ли въззивният съд и необходимо ли е с оглед защитата интересите на детето след декларираното пред него в открито съдебно заседание намерение от въззивницата да се установи да живее в друго населено място в [населено място], по свой почин, служебно да назначи изготвяне на нов социален доклад от ДСП – [населено място], с който да бъдат установени и изяснени жилищните и битовите условия за живеене в дома на майката на въззивницата? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №34/21.03.2018г. на ІV г.о.; решение №174/08.01.2021г. на ІV г.о. и решение №257/01.07.2015г. по г.д.№711/2015г. на ІV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че съдебната практика е безспорна по въпроса за необходимостта от изготвяне на социален доклад за условията, при които ще бъде отглеждано детето при всеки един от родителите. В конкретния случай въззивната инстанция не се е отклонила от даденото разрешение, тъй като по делото е изслушан и приет доклад за условията при всеки един от родителите, при които детето ще бъде отглеждано. Не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на детето, както и по въпроса кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права. В заключение съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят П. М. К. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,