Определение № 857 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 485/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. С определение № 1405 от 25.09.2023 г. по ч. гр. д. № 596/2023 г. на Плевенския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Т. Н. Л. срещу определение № 357 от 18.07.2023 г. по ч. гр. д. № 749/2023 г. на РС-Червен бряг, с което е оставено без уважение като недопустимо заявлението на Т. Н. Л. по чл.61, ал.2, вр. чл.49 ЗН за вписване на приемане по опис на наследството на баща му И. Н. Т. /вярното име е Н. Ц. Л./ и майка му В. И. Л. в особената книга на съда. Въззивният съд е приел, че с правния акт по приемане на наследство по опис се постига ограничаване на отговорността на наследника по закон само до стойността на активите, включени в описа. Тази правна последица на акта за приемане на наследството по опис е привилегия в полза недееспособните, предвидена в чл.61, ал.2 ЗН. С нея разполага и непълнолетният, който е навършил 14 години, но поради ненавършени 18 години не е напълно способен чрез своите действия да придобива права и да се задължава. С ТР № 3/19.12.2013 г. е прието, че лицата по чл.61, ал.2 ЗН приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвиденият в чл.61, ал.1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като срокът по чл.61, ал.1 ЗН е изтекъл. По отношение на недееспособните срокът следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват валидно самостоятелна воля. В настоящия случай към момента на откриване на наследството на двамата му родители молителят Т. Л. е бил непълнолетен и до навършване на пълнолетие е могъл да приеме наследството по опис и след изтичане на срока по чл.61, ал.1 ЗН. На 06.02.2023 г. той е навършил 18-годишна възраст, при което за него вече не намира приложение чл.61, ал.2 ЗН. От навършване на пълнолетие на молителя срокът за приемане на наследството на родителите му по опис следва да се счита за преклузивен. В рамките на този срок той не е заявил писмено пред районния съд приемане на наследството по опис, а е сторил това на 13.07.2023 г., след изтичане на преклузивния срок. Затова правилно искането за вписване в особената книга на съда на заявлението за приемане на двете наследства по опис е било оставено без уважение. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Т. Н. Л.. В изложението към частната касационна жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, нито е посочена практика по чл.280, ал.1, т.1. Позовава се на разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗН, която счита за приложима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е поставен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно, за да не се допусне разглеждането й по същество от ВКС. По-същественото обаче е това, че обжалваното въззивно определение е в пълно съответствие с приетото в мотивите към т.5 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, които гласят следното: „Възраженията за неспазването на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не могат да се правят и спрямо посочените в чл. 61, ал. 2 ЗН лица. По отношение на тези лица е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение - те могат да приемат наследството по опис и след като срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл. По отношение на недееспособните срокът следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват валидно самостоятелна воля“. В настоящия случай в съответствие с мотивите на посоченото Тълкувателно решение въззивният съд е приел, че по отношение на молителя срокът по чл.61, ал.1 ЗН се счита за преклузивен от момента на навършване на пълнолетието му и че този срок е изтекъл към момента на подаване на молбата в съда за приемане на наследството по опис. Наличието на тълкувателно решение по въпроса от кой момент започва да тече срокът по чл.61, ал.1 ЗН спрямо лица, които са били недееспособни, но това състояние е отпаднало, както и съобразяването на това решение от въззивния съд по конкретното дело, изключва както основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,