Определение № 103 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 175/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № 601 от 21.01.2012г., подадена от [фирма] София, представлявано от изпълнителния директор М. Я. А. чрез юрисконсулт З. Ц. срещу решение № 650 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 692 по описа за 2011 г. на Плевенски окръжен съд. Касаторът моли да бъде отменен посоченият съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснован. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Л. И. П. и З. Д. П. чрез адв. Ю. М., в който се съдържат твърдения, че не са налице посочените от касатора основания за допускане до разглеждане на жалбата, а решението не страда от пороци, налагащи неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в ГПК преклузивен срок, но същата се явява процесуално недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК. С обжалваното въззивно решение Плевенският окръжен съд се произнесъл по активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за собственост върху недвижим имот - гараж № 9 във вход А, в жилищен блок 2/73 в [населено място], със застроена площ от 17,90 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 03366.602.268.15.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД на АГКК, при съседни самостоятелни обекти: 03366.602.268.15.26, 03366.602.268.15.28 и 03366.602.268.15.3. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена до 5000 лева - по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху имот се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В съответствие с посочената разпоредба по делото е приложено удостоверение, от което е видно, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 2841,60 лева. Ето защо обжалваното решение не попада в приложното поле на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност. С оглед изхода на делото, направеното от ответниците по касационната жалба искане и представеният Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2012 г., доказващ действителното заплащане на търсената сума, претенцията на Л. И. П. и З. Д. П. за разноски следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.