Определение № 4641 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение30.09.2026 г.докладчик Владимиров

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195/11.12.2025 г. по гр. д. № 246/2025 г. на Окръжен съд – Видин. УКАЗВА на жалбоподателите М. Д. С. и Ц. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на сумата от 15. 50 евро (сумата е обща за двамата жалбоподатели) по сметка на Върховния касационен съд и да представят препис от платежния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната им жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. и Ц. Д. С., чрез общия им пълномощник адв. Д., против решение № 195/11.12.2025 г. по гр.д.№ 246/2025г. на Окръжен съд – Видин.

От ответниците Ц. С. Ц., чрез адв. В. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Ответницата В. И. Ц. не е подала отговор и не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 83/18.07.2025 г. по гр.д. № 330/2024 г. на Районен съд – Белоградчик (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 89/02.07.2026 г. по същото дело) за отхвърляне на предявените от М. Д. С. и Ц. Д. С. против Ц. С. Ц. и В. И. Ц. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за обявяване на нищожност, поради липса на основание на алеаторния договор от 1.04.2024 г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между наследодателя на ищците Д. С. Ц. - прехвърлител и ответника Ц. С. Ц. - приобретател, и материализиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело №.../...г. на К. Г. - нотариус с рег. № 736 на НК, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че фактите са правилно установени от първата съдебна инстанция съобразно събраните по делото доказателства като направените правни изводи се споделят от него, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първостепенния съд. Изтъкнал е, че с договор за издръжка и гледане от 01.04.2024 г., оформен в нотариален акт № ..., том..., рег. № ..., дело № ...... г. на К. Г. - нотариус с рег. № 736 на НК, Д. С. Ц. е прехвърлил срещу задължението за издръжка и гледане, на Ц. С. Ц. собствеността върху поземлен имот с идентификатор 03616.501.793 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ от 274 кв. м. и административен адрес [населено място], [улица], ведно с там построените: 1/ жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с идентификатор ..., с площ от 79. 70 кв. м. и 2/ гараж с идентификатор ...., с площ от 22 кв. м., ведно с мазе от 10. 70 кв. м., както и със съответните ид. части от общите части на сградата. Прехвърлителят е запазил за себе правото да ползва имота, докато е жив. За безспорно е прието обстоятелството, че към датата на сделката приобретателят е в брак с втората ответница В. Ц., за което е налице и справка от ГРАО. Установено е също, че прехвърлителят е страдал от онкологично заболяване – злокачествено образувание на левия бял дроб, с което е диагностициран на 27.07.2022 г. и до неговата смърт на 04.04.2024 г. многократно е посещавал лечебни заведения, където е хоспитализиран и лекуван. Обсъдено е заключението на вещото лице д-р А., според което продължителността на живота обусловена от това заболяване, в последствие явяващо се и причина за смъртта на прехвърлителя, може да продължи до 5 и повече години. При анализа на събраните по делото гласни доказателства е направен извод, че в периода от установяването на заболяването до смъртта на прехвърлителя грижи за него полагали брат му – приобретателя Ц. Ц. и бащата на двамата – С. И.. Установено е също, че ищците - деца на починалия, са полагали епизодични грижи за своя баща, изразяващи се в еднократни посещения и обаждания по телефона. С оглед на горните факти предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание (произтичащо от знание у приобретателите към датата на извършването му на близката предполагаема смърт на прехвърлителя, поради неговата тежка болест, което е лишило от основание сделката – а именно реалното изпълнение на престацията за издръжка и гледане), е намерен за неоснователен и отхвърлен. За такава е приета и евентуалната претенция за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на приобретателите. При позоваване на съдебна практика на ВКС, изразена в постановени по чл. 290 ГПК решения (№ 569/08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV г.о., № 384/10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г.о. и № 420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г.), е прието, че фактическите предпоставки от състава по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Изброени в примерен порядък са заболяванията, които правят предположението за неизбежен летален край сигурно (онкологичните, мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Посочено е, че допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Разяснено е, че когато здравословното състояние на прехвърлителя е недобро, а календарната му възраст – напреднала, но без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и когато отсъстват данни за неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. Развити са съображения, че в очертаната хипотеза попадал и процесния случай, тъй като прехвърлителят е сключил договора именно с оглед на тежкото си онкологично (диагностицирано) заболяване, с цел да си осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, подслон, храна, облекло, отопление, грижи при заболяване до края на живота си, а при смърт – погребение според обичая. Не са споделени доводите на ищците, че здравословното състояние на прехвърлителя към датата на сключване на договора във формата на нотариален акт е било толкова критично тежко и видимо, и се е обективирало в невъзможността да съзнава, да говори, да чете и пише. В тази връзка е прието от състава на окръжния съд, че материализиращият сделката нотариален акт носи собственоръчния подпис на прехвърлителя, положен пред длъжностното лице, извършило нотариалното удостоверяване - нотариус Г.. Това обстоятелство, както и с оглед заключението на вещото лице, че психическото състояние на едно лекувано лице не се повлиява от приема на лекарства, са наложили решаващия извод, че сключеният алеаторен договор не е без основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят правни въпроси, които твърдят да са обусловили изхода по делото и разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси (уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК), са следните:

  1. „Налице ли е реално поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, ако при извършване на алеаторния договор приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителя?“
  1. „Следва ли въззивната инстанция да изложи фактически констатации и правни изводи в решението по съществото на спора?“

Първото питане се поставя за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 381/06.06.2006 г. по гр. д. № 1073/2005 г. и с решение № 205/29.12.2006 г. по гр. д. № 131/2005 г., и двете по описа на ІІ г.о. на ВКС.

Искането за достъп до касация по второто питане се прави на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по първия поставен въпрос с цел проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която касаторите се позовават.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

14