Определение № 1648 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1385/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу въззивно решение № 415/23.06.2023 г. по в. т. д. № 10/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1288/16.11.2022 г. по т. д. № 1330/2021 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения срещу касатора установителен иск с цел констатация липсата на задължение в тежест на „Топлофикация Плевен“ АД в размер на 36 809, 16 лв., начислена по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, за което е издадена данъчна фактура №[ЕИК]/12.11.2020 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е необосновано, тъй като от приетите и неоспорени съдебно-технически експертизи ясно и категорично се установява, че ищецът е осъществявал нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа и методиката по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ е била коректно приложена от дружеството касатор. Заявява се становище, че съществувалият между страните договор отдавна е бил прекратен, съответно ирелевантно за спора е обстоятелството по чия инициатива и как точно това е станало. С неспазване на основното си договорно задължение – да заплаща предоставените услуги – ищецът много отдавна е прекратил договорните си отношения с ответното електроразпределителното дружество, а към 2020 г. същият вече е бил неправомерно присъединен към електроразпределителната мрежа ползвател, който не следва да бъде освобождаван от отговорност за неправомерно ползване на ел. енергия, нито да се третира като добросъвестен правен субект.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като поставя следните въпроси:

1. „Може ли търговец да се счита обвързан от „договор“, по който над десет години „клиентът му не прави никакви плащания“?“

2. „Има ли право електроразпределителното дружество да извърши корекция по ПИККЕ при установено осъществяване на нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа?“

Въпросът поставен под номер едно според касатора е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото, а този под номер две е разрешен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитирани от него три решения по чл. 290 ГПК.

При заявените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен с присъждане на разноски.

От ответника по касационната жалба „Топлофикация Плевен“ АД е депозиран отговор. Дружеството оспорва твърдението за наличие на основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като поставените въпроси нямат отношение към предмета на спора, нито е обосновано наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство е предявен от „Топлофикация Плевен“ АД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен установителен иск с цел констатиране липсата на съществуващо задължение в размер 36 809, 16 лв., начислено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, за което е била издадена фактура № 3291782/12.11.2020 г. след извършено преизчисление по реда на ПИККЕ въз основа на констативен протокол № 30319442/09.11.2020 г., с който е установено нерегламентирано присъединяване към електропреносната система.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е бил уважен, въззивният съд е споделил мотивите на Софийски градски съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Приел е за установени следните факти: в периода до 2011 г. между страните е съществувал валиден договор за доставка на ел. енергия за обект [ЕГН], индивидуализиращ се по следния начин: [населено място], [улица], Секциониращо устройство, Военна болница, въз основа на изградени съоръжения, отговарящи на техническите правила и норми, във връзка с което на ищеца е бил открит абонатен № 417609, а доставяната ел. енергия е била измервана с електромер № 24985, което изрично е отразено в представените по делото фактури от 11.06.2010 г., 12.07.2010 г., 31.07.2010 г. и 31.10.2010 г.; издаден от ответника констативен протокол № 5195324/11.12.2020 г., удостоверяващ, че е налице правилно монтирано средство за техническо измерване /СТИ/ в имота на ищеца – именно електромер с фабричен № 24985, от който са били снети показания за консумация на ел. енергия при дневна и нощна тарифа; издаден от ответника констативен протокол № 3031942/09.11.2020 г., видно от който служителите на дружеството са констатирали следното: „При проверка в ТП 115, [населено място] се установи, че към шинната система на табло ниско напрежение на трафопоста има подвързан кабел, тип САВТ 3x35 кв. мм., към фази R, S, и Т и едно жило 16 кв.мм. подвързано към нулева шина в таблото. Минавайки подземно кабела захранва съоръжение на „Топлофикация Плевен“ АД, намиращо се в двора на Военна болница. По този начин е извършена промяна на схемата за свързване и консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя“.

За неоснователни въззивният съд е приел възраженията на ответника, че с приетите по делото неоспорени две експертизи се доказвало осъществяване на нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа и коректно прилагане на методиката по чл. 51, aл. 1 ПИКЕЕ от електроразпределителното дружество. При анализ на събрания доказателствен материал съдът е достигнал до извод, че констатациите в протокол № 3031942/09.11.2020 г. не съответстват на действителното фактическо положение, тъй като не е била извършена промяна в схемата на свързване и същевременно е налице СТИ – електромер № 24985, находящ се в обекта на ищцовото дружество. С помощта на специалните знания на назначените по делото съдебни експерти, съдът е констатирал, че в обекта на ищцовото дружество (Секциониращо устройство, находящо се в двора на Военна болница в [населено място]) е налице правилно монтирано СТИ – въпросният електромер с фабричен № 24985. Формирал е извод, че констатациите по протокола от 09.11.2020 г. в обратния смисъл касаят друго помещение, намиращо се извън обекта на ищеца – на около 160 м. през два булеварда. При тези факти съдът е отрекъл достоверността на обективираното в протокола заключение, че не е налице СТИ и е извършена промяна в схемата на свързване, поради което е възприел извода на първостепенния съд, че за ответното дружество не е било налице основание да извърши т. нар. „корекционна процедура“ по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51, aл. 1 ПИКЕЕ и да начисли сумата от 36 809.16 лв. с ДДС. В мотивите на решението съставът на Апелативен съд София е посочил още, че в случай на ползвана от ищеца и незаплатена ел. енергия от същия се дължи нейното заплащане, но не и на посоченото в констативния протокол основание. При този извод е заключил, че е без значение спазването на всички изисквания на ПИКЕЕ след като извършените в резултат на нея констатации са неверни. Счел е за напълно ирелевантни за делото твърденията, че от 2020 г. ищецът е ползвал електрическа енергия без да я заплаща, както и, че ищецът нямал право да ползва неограничено и безпрепятствено безплатна електрическа енергия.

Не са налице посочените от касатора основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол за законосъобразност.

Не се установява наличие на соченото от касатора основание за директен достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран само при запознаване с мотивите на въззивното решение без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Твърденията на касатора са за наличие на неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, регламентираща касационни основания за отмяна на въззивното решение, които изискват проверка на установените по делото факти и анализ на събраните доказателства.

Поставените два въпроса не притежават характеристиката правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д .0 1/2009 г. на ОСГТК, тъй като не поставят за разрешаване общовалиден материалноправен или процесуално правен въпрос. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата му е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за това.

Първият въпрос е изцяло хипотетичен и не е мотивирал постановяването на въззивното решение. Нещо повече в мотивите на обжалвания акт изрично е посочено, че този въпрос е изцяло ирелевантен за очертания с исковата молба правен спор. Наред с това следва да бъде отбелязано, че формалното посочване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да бъде обоснован достъп до касация, съобразно задължителните постановки на цитираното по-горе тълкувателно решение. Жалбоподателят е длъжен, а не е изложил съображения коя правна норма счита за неясна и нуждаеща се от тълкуване и наличието на каква практика счита за неправилна или неактуална.

Вторият въпрос е предпоставен от невярната теза, че ищецът е осъществил нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа, при констатация и от двете предходни инстанции, че такова обстоятелство не се доказва по делото. За да се отговори на поставения въпрос, е необходимо да бъде изследвана правилността на въззивното решение, съответно да се обсъдят събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти, което е дейност, присъща на същинския касационен контрол, но не може да се извърши във фазата на селекция, както е разяснено с ТР № 1/2010 г. по тъкл. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С въпроса си касаторът не държи сметка, че правният спор се очертава чрез твърденията в исковата молба и съдът постановява своето решение при спазване на принципа, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК. Следва да бъде посочено и, че бездействието на електроразпределителното дружество да отчита ползваната в обекта на ищеца ел. енергия и да фактурира регулярно нейния обем и цена /ако действително това е реалната ситуация/ не може да бъде вменено във вина на „Топлофикация Плевен“ АД, още по-малко да бъде преодоляно чрез стартиране и прилагане на корекционна процедура при условие, че нито е налице промяна в схемата на свързване, нито констатирана липса на СТИ. При липса на фактически констатации от страна на въззивния съд, обуславящи приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51, aл. 1 ПИКЕЕ, то безпредметно се явява обсъждането на посочената от касатора съдебна практика.

Отсъствието на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и отсъствието на основания за преценка на въззивното решение като очевидно неправилно препятства достъпа до касация и такъв следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника по касация се дължи присъждане на разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС