Определение № 216 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3043/2021 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Е. Ч. чрез адв.К. Т. от АК - В. за изменение на определение № 88 от 9.02.22г.,постановено по гр.дело № 3043/21 г.на ВКС,ІІІ г.о., в частта за разноските. Молителката прави възражение за прекомерност на присъденото с посоченото определение адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редуцирано до минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Ответникът в производството „Електроразпределение Север“АД [населено място] счита,че молителката не е направила искане по чл.78 ал.5 от ГПК в установения от закона срок.Освен това, поддържа,че не са налице основания за намаляване на присъденото в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 88 от 9.02.22г.по гр.д.№ 3043/21г.на ІІІ г.о.на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 702 от 12.04.21г.по гр.дело № 3713/20г.на Варненски окръжен съд по жалба, подадена от Б. Е. Ч.. Със същото определение е осъдена жалбоподателката Б. Ч. да заплати на ответника по касация „Електроразпределение Север“АД [населено място] сумата 2304 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Молбата е процесуално допустима, въпреки че искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, се прави за първи път.За възражението за прекомерност, сроковете,посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат когато страната,поради характера на процеса,не е могла да вземе участие в него.В случая съдебният акт е постановен в закрито заседание и страната не е имала възможност да участва в производството и да заяви валидно възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Разгледана по същество,молбата е основателна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на ответника по жалбата се изразява в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, в който са обсъдени както основанията за допускане на касационно обжалване, така и са изложени аргументи по същество на спора.Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по – малко от 500 лв. Изчислено по реда на чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата за защита пред касационния съд възлиза на 721.50 лв. Съдът не е задължен при намаляване на присъдения размер като прекомерен да определи минимума и като прецени обема на извършената правна работа от пълномощника на ответника по жалбата, както и съобрази, че със същия предмет на спора ответното дружество води множество съдебни дела срещу потребители на ел.енергия, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2304 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 1200 лв/с включено ДДС/. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.