Определение № 798 от 16.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2639/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Райна Д. С., в качеството й на майка и законен представител на С. Р. Д., В. Р. С. и Д. Р. С. срещу решение №436 от 29.03.2022г. по т.д.2969/21г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул инс“АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си – адв.Й. Д. са заявили, че поддържат основание по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК, чийто текст частично са възпроизвели. Твърдяли са, че обжалваният съдебен акт противоречи на ППВС 4/ 68г., 5/69 и ТР ОСГТК №1/16г., тъй като съдът бил „ отнел“ възможността на касаторите да получат справедливо обезщетение. Посочени са и съдебни актове, от които е изведено, че не е необходимо да е започнала процедура по осиновяване, както и установен произход, както и припознаване на дете за да бъде то материалноправно легитимирано да претендира вреди от смъртта на биологичния си баща. Поставени са четири въпроса, за които страната е поддържала, че са „ от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“, а именно – 1/ Необходимо ли е отглеждащият едно дете/негов биологичен родител/ да е припознал същото за да възникне право за детето да получи обезщетение… 2 / „След фактическа раздяла на родителите, смятат ли се за прекъснати духовните и житейски връзки между децата и родителя, с когото те не живеят.“, 3 /“ Обстоятелството, че бащата има припознати деца, с които е живял в едно домакинство, изключва ли възможността неприпознати негови деца, с които той не живее в момента за получат обезщетение за неимуществени вреди … „ и „/“Какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца, за да се счита, че същият е дете на припозналия го, но грижещ се за него биологичен родител, за да се приеме, че помежду им са съществували отношения като между родител и дете“. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. В първата част на своето изложение страната подробно е изразила разбирането си за неправилност на приетото от състава, така квалифицирано и от нея. С оглед това оплакване е посочила, че решението противоречи на конкретни решения на ВКС, чиито решаващи мотиви са изведени и обобщени като такива определящи, че не е необходимо да е започнала процедура по осиновяване, както и установен произход, както и припознаване на дете за да бъде то материалноправно легитимирано да претендира вреди от смъртта на биологичния си баща. Твърдяно е, че е налице и противоречие със задължителна практика на същия съд, като същото лаконично е определено като „отнемане“ възможността ищците да получат справедливо възнаграждение. При тези фактически данни се налага извод, че страната не е развила адекватни на законовите изисквания доводи свързани с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага поради това, че не е поставен правен въпрос- същият съставлява общо основание и поради това необходим елемент от преценката за допускане на акта до касационно обжалване. Неговата липса е достатъчна за да не бъде допуснато такова. Извън това, липсват каквито и да било доводи свързани с противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая, съдът изключително детайлно и подробно е обсъждал събраните по делото доказателства, като се е позовал именно на ТРОСГТК № 1 /16т. обосноваващо материалната легитимация на разширен кръг от лица, увредени от настъпилата смърт на близък. Нещо повече, сочената казуална практика е изцяло ирелевантна, тъй като съдът изобщо не е приемал, че само припознатия и този, по отношение, на който е започнала процедура по осиновяване може да бъде носител на правото да бъде обезщетен. Съдът дори в съответствие с тази практика е посочил, че не е необходимо връзката между лицата да е биологично обусловена и доказана, като достатъчно е само починалият да е създал връзка аналогична на тази между родител и дете. С оглед това в случая касаторите не са въвели общо основание, нито са обосновали допълнителен критерий. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./, същият съставлява общо основание и е задължителен елемент при преценката за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че поставените, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава отразяват изцяло защитната теза на страната и се основават на неприети от съда изводи. Така, както вече бе посочено, съдът не е приемал, че детето следва да бъде припознато, респективно, че раздялата на родителите води до прекъсване на връзките между родител и деца, нито е приемал, че наличието на други деца, изключва възможността на родените от друга връзка да не е получат обезщетение. Т.е. първите три въпроса разглеждат хипотеза, която съдът не е разглеждал поради което са ирелевантни. Последния поставен въпрос е хипотетичен и неотносим към изводите на състава, същият е предмет на задължителна практика, разясняваща необходимите предпоставки за да бъде приета –за доказана материалната легитимация на лицата извън кръга очертан с ППВС № 5/69г. Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната не е развила и никакви доводи по допълнителния критерий, съобразно задължителните разяснения дадени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. Още повече, че както самата тя е констатирала е налице и задължителна за страните тълкувателна практика, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване и се разглеждат само ако такова бъде допуснато. Ал.2 на чл.280 ГПК е поддържана общо, като страната не само не е изложила доводи в тази насока, но не е и очертала хипотеза, която твърди за налична в конкретния случай. Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение