Определение № 182 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3966/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3354 от 28.04.2017г. на Н. О. Д., С. А. А., А. О. А. от [населено място] срещу определение № 193 от 05.04.2017г. по ч.гр.дело № 188/2017г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 8898 от 06.10.2016г. по гр.д. № 2550/2014г. на Пловдивския окръжен съд, за връщане на частна жалба вх. № 18783 от 20.06.2016г., подадена от жалбоподателите. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Конкретни съображения за неправилност обаче не са изтъкнати; развити са доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по спора. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без формулиране на конкретен правен въпрос. Ответникът по частната касационна жалба Х. [фирма], [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира жалбата за допустима - подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пловдивски окръжен съд, като въззивна инстанция, е постановил решение по спора между Н. О. Д., С. А. А., А. О. А. и Х. [фирма]. Подадената от страна на въззивниците - ищци касационна жалба е била върната поради неотстраняване на нередовностите й. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, която съдът е оставил без движение с указание за внасяне на държавна такса и представяне на още един препис от частната жалба. В дадения срок е представен платежен документ и препис от уточнението на частната жалба, но съдът е приел, че нередовността не е отстранена, тъй като държавната такса не е внесена по сметката на Пловдивски апелативен съд за държавни такси, а преписът не е от частната жалба, а от уточнението й. Затова е дал нов едноседмичен срок за представяне на препис от частната жалба и за внасяне на държавната такса по правилната сметка на апелативния съд, която е посочил в разпореждането си. В новия срок от жалбоподателите е представен препис от частната жалба и копие от същото /вече приложено/ платежно нареждане за държавна такса. При тези данни Пловдивски окръжен съд е постановил разпореждане от 06.10.2016г. за връщане на частната жалба. Пловдивски апелативен съд с обжалваното определение е приел, че разпореждането за връщане е правилно, тъй като действително, въпреки двукратно дадената възможност, жалбоподателите не са внесли таксата по надлежната сметка на съда, която им е била изрично посочена. Като основание за допускане на касационно обжалване в касационната жалба е посочено само, че съдилищата са се произнесли по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. По-нататък, както в жалбата, така и в заявлението, депозирано след изрични указания на съда, са заявени оплаквания срещу решението на въззивния съд по съществото на спора. При това положение, тъй като посочването на правен въпрос е основна предпоставка за достъп до касационен контрол и Върховният касационен съд, с оглед на диспозитивното начало, не може сам да извежда и формулира такъв въпрос /в този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГК/, то достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.