Определение № 144 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2020 г.

С решение № 260048 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 3343 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 11477/ 2017 г. на Пловдивски районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение ответниците В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М., че Община Пловдив е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от около 231 кв.м ., заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата допълнителна СТЕ на лист 271 от делото на РС, която част е неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор ............, по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 295 кв.м., вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор ........... по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор ..........., като е отхвърлен иска за собственост в останалата му част относно реална част от имота с площ от около 64 кв.м., заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно, съобразно същата комбинираната скица, която е подписана от съдията и е неразделна част от решението. Със същото въззивно решение е потвърдено допълнително решение № 4451/ 21.11.2019г. постановено по същото гр.д.№ 11477/ 2017г. на Пловдивски РС с което е оставено без уважение искането на ищеца за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№ .........../ 14.12.2001г, акт № ..., том ..., дело № .... 2001г. В касационната жалба на Община Пловдив се прави оплакване за неправилност на възивното решение поради противоречие с материалния закон – пар.7, ал.1 т.4 ПЗР на ЗМСМА, тъй като не е отчетено, че и за площта, за която е отхвърлен иска е налице същото придобивно основание, което е налице и за уважената част от иска. Твърди се противоречие с процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички относими към спора доказателства и доводите на общината. Основното оплакване е свързано с това, че не е съобразено, че наследодателят на ответниците е платил само 275 кв.м., съставляващи имот .......... и за останалата площ до пълния размер на оградената площ след определената строителна линия на оградата през 1943 г., ответниците не разполагат с придобивно основание. Възразява се срещу това, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице. Като необоснован се оспорва изводът на съда, че за площта, за която иска е отхвърлен, общината не се легитимира като собственик и че тая площ е придобита от ответниците. В частта, с която е потвърдено допълнителното решение се твърди противоречие с нормата на чл. 537, ал.2 ГПК и съдебната практика, тъй като отмяната на нотариалния акт, с който е признато право на собственост на ответниците за същата площ е последица от уважаването на иска за собственост на общината. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Задължен ли е въззивният съд ако потвърди решението на първата инстанция да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на ищцовата страна. Вторият въпрос е: длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал.2 ГПК в съответствие с постановеното с него решение по съществото на спора за собственост. По тези въпроси се твърди противоречие със съдебната практика. Ответникът по касация А. И. М. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не кореспондират на данните по делото и на мотивите на съда. Моли да не се допуска касация. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Община Пловдив е предявила иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР против В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М. за реална част с площ 295 кв.м. от ПИ с идентификатор ............. по КК и КР на [населено място], одобрени на 03.06.2009г. Твърди, че тази част, съставляваща бивш имот 768, която е заснета неправилно към имота на ответниците вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор .................. по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор ................. За правото си на собственост е позовава на параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Установено е, че ответниците са наследници на И. А. късколев, който е признат за собственик на основание Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници /ДВ бр. 101 /1928 г./ с н.а. №....,т..../1930 г. на дворно място от 275 кв.м., съставляващо имот ..........., върху което е построил двуетажна къща с площ 44 кв.м., за който имот е отреден парцел .... от кв. ..... От заключението на СТЕ се установява, че регулационния план, при действието на който е издаден този нот. акт не е запазен във вид който да може да се използва за установяване границите на този парцел. Съставен е А. № ........./2063/16.11.1951 г. за парцел ...., отреден за имот .... с площ 230 кв.м., като е отразено, че в него е построена от И. К. частна сграда и е посочен номера на нот. акт от 1930 г. Парцел ...... е съседен на парцел ...., на който К. е признат за собственик. И. Ат.К. е посочен като съсед на актувания парцел ........... На 02.12.1943 г. е издаден протокол за определяне строителна линия на ограда, съгласно утвърдена улична и дворищна регулация с точни размери на границите на парцел ......., като са спазени и сервитутните отстояния. /л.56/. Според СТЕ, чертежът в този протокол е най-ранната информация за границите на парцел ............ По плана от 1955 г. е нанесена оградата, но границата между имоти пл. №...и ... и отредените за тях парцели не е ясно видима поради лошо състояние и на този план. В разписната книга на основание н.а. от 1930 г. на наследодателя е записан имот ..., а имот пл.№ .... е записан на друг собственик. Планът, одобрен 1955 г. очертава имот .... с площ 616 кв.м. и за него е отреден парцел .......... с площ 456 кв.м. – част от имот пл № ... се придават по регулация за парцел ....... – детска градина, парцел ........... и парцел ............ По план „Б. шосе е следвало да бъде със ширина 8 м. Трасираните граници на парцел ... през 1943 г., нанесени в ситуационен план очертават площ около 370 кв.м. По плана от 1964 г. бивш имот .........., купен от наследодателя е заснет с площ 600 кв.м. От изток и от запад на границите от 1943 г. не са нанесени отделни имоти. Не са нанесети и парцелите на Г.. По плана от 1977 г. По този план имота е заснет с площ 695 кв.м., като отново не са заснети като самостоятелни имоти площите на изток и запад от границата, очертана 1943 г. По плана от 1987 г. за бивш имот ........ е отреден парцел............ На изток от него е предвидено разширение на [улица]. При действието на този план е извършено попълване на кадастралната основа с нови имоти ............. от запад и имот ......... от изток./л.43/ Общината е възразила границата да не минава през жилищната сграда./л. 46/. Уличната регулация, прилежаща към парцел .......... не е променена, т.е. към този момент терена на имот ............ не съставлява прекарана съществуваща улица и за него не е отреден самостоятгелен парцел. [улица]е заснета с идентификатор ............. За имот ........., като придаваемо место към парцел ............., ответниците са признати за собственици с н.а. № ..., т..../1994 г. Общият наследодател И. А. К. е починал на 11.03.1969 г., а съпругата му Е. К. К. е починала на 08.09.1969 г. Дъщеря им М. И. М. също е починала на 23.03.1998 г. Нейни наследници са ответницата В. Й. Д. и И. Г. М., починал на 06.06.2016 г. Негови наследници са другите трима ответници Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М.. С н.а. № ........,т. .../19.11.1992 г. М. Ив.М. прехвърля на сина си И. Г. М. 275/612 ид.ч. от имот ......... С н.а. № ...,т....24.09.1994 г. И. Г. М. е признат за собственик по регулация на новопопълнения имот ....... с площ 115 кв.м., като придаващ се към собствения му парцел ........... /Тази площ не е предмет на настоящия спор/. С н.а. № ........,т...../29.11.1994 г. И. М. продава на трето лице ЕТ-„Р. П.“ 1/3 ид.ч. от дворно място от 390 кв.м., съставляващо парцел .......... от кв. ..., а с н.а. № ........,т..../29.12.1995 г. продава останалите 2/3 ид.ч. на малолетния си син тогава А. М.. С констативен нот. акт, вписан в СВ вх.№ ........../ 14.12.2001г, акт № ..., том ..., дело № ........./ 2001г., И. М. и В. Д. са признати за собственици по наследство, останало от общия им наследодател И. А. К. на поземлен имот с площ 222 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 07.11.2001 г. – 200 кв.м., съставляващ имот пл. № ........ от кв. .... За издаването на този нот. акт е представен нот.акт от 1930 г. на общия наследодател и н.а. № .......,т. ..../19.11.1992 г. РС е приел, че границите на придобития от държавата имот през 1930 г. от общия наследодател се определят от протокола от 1843 г., защото предходни такива не се установяват със запазен регулационен план и поради това, че не се установява ответниците да са придобили допълнително площ на изток от тази граница. Искът на общината е уважен за площта, разположена на изток от границата от 1943 г. За площта, разположена на запад от имотната граница на имот ......., подпълнен 1993 г. и определената строителна линия за ограда през 1943 г. - около 64 кв.м., иска на Общината е отхвърлен, като е прието, че за тази площ, Общината не се легитимира като собственик. Въззивният съд е потвърдил това решение, като се е позовал на заключението на СТЕ, според което план който да е действал към 1930 г. във вид, който да може да установи границите на придобития парцел .......... не е намерен, а плана от 1955 г. също е в много лошо състояние в частта на границите между парцел... и п........ и също не установява ясно границите, а протокола от 1943 г. дява пълна информация за местонахождението на границата и дължината на всяка от тях. Предвид изложеното, поставеният от касатора въпрос не обуславя основанието за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Въззивнят съд е обсъдил доказателствата и доводите на общината. Дори да не е обсъдено някое от доказателствата, то не променя крайният извод. Общината се позовава на основанието по пар.7, ал.1 т.4 ПЗР на ЗВСМА. За разлика от основанието за придобиване на собственост от общината по пар.42 ЗОбС, основанието по пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА изисква мероприятия – общински пътища, улици булеварди и т.н. да са реализирани, или да са в процес на изграждане към момента на влизане в сила на пар.7, ал.1 ЗМСМА. /Решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о./ П.. 42 ЗОбС предвижда преминаване в собственост на общините и на имотите частна държавна собственост, които не са застроени, но са предвидени по плана за обществено мероприятие, но в случая този текст е неприложим защото общината не се е позовала на него, а на пар.7, ал.1 т.4 ЗОбС По делото обаче е установено, че върху частта от процесния имот бивш ........ не е реализирана улица. Тази част попада в очертанията на имота на ответниците от 1943 г. Обстоятелството, че не е запазен планът, действал към 1930 г., което да определи границите на парцел ........., придобит от наследодателя на ответниците не може да се тълкува в полза на общината. Тя е ищец и е в нейна тежест да докаже пространствените предели на правото си на собственост по предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Затова твърденията за необсъждане на това обстоятелство освен, че не кореспондират на мотивите на съда, не са определящи за постановяване на различен резултат в частта, в която е отхвърлен иска за 64 кв.м. Затова не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос. В частта, с която е потвърдено допълнителното решение обаче решението е в противоречие със съдебната практика – ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и Р № 175/03.12.2018 г. по гр.д.№ 4852/2017 г. на І гр.о. Според тях и много други, когато с решението по иск за собственост са отречени правата на ответника по представен констативен нот. акт, този акт подлежи на отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК. В тази част от въззивното решение, съдът е приел, че не следва да отменя решението на РС и констативният нотариален акт. Изложил е неясни мотиви в смисъл, че изследваните по делото регулационни изменения по отношение на процесния имот, рефлектиращи на границите, пространственото разположение на имота и размера на неговата площ, а от там и на обема на притежаваните от ответниците права на собственост към настоящия момент, касае отразяването му като пространствени предели в кадастъра, поправка за което е постановено със съдебното решение и е главният предмет на предявения от ищеца иск по чл.54, ал.2 ЗКИР по спорното материално право. Изложените мотиви противоречат като резултат на съдебната практика, включително и задължителната такава – ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, ТР № 3/2012 г. на АСГК на ВКС, което е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК в частта, с която е потвърдено от окръжния съд допълнителното решение на РС. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение