Определение № 50003 от 21.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2471/2019 г.

Производството по настоящето дело е спряно с определение № 112 от 10.06.2020 г., на основание чл. 229, т. 7, вр. чл. 628 от ГПК. С определение № 74 от 30.03.2021 г. е постановен отказ да се възобнови производството по делото, на основание чл. 230 от ГПК. Прието е, че следва да се счита за спряно делото до получаване на разрешение от съда по произход в Р К. на производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност на ЗК „Олимпик“, Р К.. На касационните жалбоподатели е дадена възможност да посочат приети ли са за удовлетворение в производството по принудителна ликвидация техните вземания, както и да представят доказателства за това. От касационните жалбоподатели С. Д. Д., С. А. М. и М. А. Д. е представено писмо, от ЗК „Олимпик“ АД, К., чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ, представлявано от Пелагеа Е. чрез адв. Д. Сандулов, с което е изразено становище, че по исканията на посочените касационни жалбоподатели, ликвидаторите на дружеството са постановили отказ за приемане на вземанията и не се противопоставят да бъдат възобновени спрените съдебни производства, съответно да бъдат инициирани нови съдебни производства по отношение на тези вземания. С определение от 22.05.2025 г. ВКС е подал заявка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави до Приемателна агенция на Р К..На 28.05.2025 г. е постъпил отговор, изготвен на гръцки език. С определение от 10.06.2026 г. съдът е указал на касационните жалбоподатели да представят превод на отговора по посочената заявка. ВКС е дал възможност на касационните жалбоподатели да представят доказателства за разрешение за продължаване на производството по делото от съда по произход на „ЗК Олимпик“, Р К.. С молба вх. № 51 607 от 07.07.2026 г. касационните жалбоподатели отново са посочили, че са предявили вземанията си за удовлетворяване в производството по принудителна ликвидация, но не са получили приемане и не са получили удовлетворение. Посочват, че са приложили писмо от ЗК „Олимпик“, че претенциите им не са приети за сключване на споразумение, като адв. Сандулов не бил възразил производството да се възобнови. С оглед така представеното писмо изразяват становище, че следва да се възобнови производството по делото. Считат, че съдът следва да задължи ответника да предостави цялата информация по делата, да представи доказателства за възобновяване на делата. Представят превод на български език посочената поръчка за установяване на правото на Р К.. С решение от 12.11.2020 г. по дело С-427/19 г. на СЕС, съдът е приел, че при наличие на решение за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие, е приложимо правото на държавата членка по произход на това застрахователно дружество, на основание чл. 274 от Директива 2009/138/ ЕО. Производство по ликвидация съгласно чл. 268, пар.1 б. „г“ от тази директива, означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите и съдружниците, според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи. Когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие, това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани срещу това застрахователно предприятие, което включва и всички дела в други държави членки, с изключение на тези, посочени в чл. 292 от Директивата. Решението за откриване на производство по принудителна ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава във всяка държава членка от ЕС и има същото действие от момента, в който поражда действието си и в държавата членка по произход. Това решение се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното дружество. Делата следва да бъдат спрени. Съгласно чл. 274, пар. 2, б. „д“ от Директива 2009/138, правото на държавата по произход урежда действието и последиците от производството по ликвидация върху заведените искове от индивидуалните кредитори, с изключение на исковете по чл. 292, което изключение е свързано с приети оздравителни мерки или производство по прекратяване и ликвидация. С оглед данните от Търговския регистър на Р България е налице регистрация на клон на чуждестранно търговско дружество „ЗК Олимпик – клон България“. „Застрахователно дружество Олимпик“ ООД е регистрирано като частно дружество с ограничена отговорност в Р К.. ВРК. е налице производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), с акт на Областен съд Н., К. под № 656 /2018 г. Представител е постоянен ликвидатор синдик П. Никулис и Христала П., назначена с решение на Министерски съвет (К.) от 3.2.2021 г. за официален синдик, действащи заедно. С оглед чл. 624, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, решението за откриване на принудителна ликвидация в държавата членка по произход – Р К. е породило действие на територията на Р България. В случая, приложимо ще е правото на Р К., държавата по произход на решението за принудителна ликвидация на „ЗК Олимпик“ ООД, К. и към заварените производства на индивидуални кредитори в Р България. Съгласно отговора на извършената съдебна поръчка за установяване на кипърското право, т. 2, на основание чл. 220 от Закона за дружествата на Р К., когато е издаден указ за ликвидация или е назначен временен ликвидатор, образуваните искове или производства не продължават или започват срещу компанията, освен с разрешение на Съда и при условия, посочени от съда. Целта на това правно разрешение е избягване на допълнително обременяване на нейното имущество с разноски за съдебни производства, както и успоредно поканване на всяко лице, което изисква пари от компанията, да премине към предявяване (удостоверяване) на вземането си. Компетентен е съдът, издал заповедта за ликвидация. Разрешението може да се поиска от лицата, предявили иска. По настоящето дело касационна жалба е подадена от С. Д., С. М. и М. Д., в качеството им на правоприемници, универсални наследници на първоначалния ищец А. Д. Иванов, починал в хода на процеса срещу решение № 696 от 25.03.2019 г. по гр.д. 5031/18 г., САС, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за отхвърляне на иска на първоначалния ищец срещу „ЗК Олимпик“ АД, клон България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., за причинените му вреди в пътно-транспортно произшествие на 24.11.2014 г. В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон. Молят да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят правни въпроси. Молят да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете им. Ответникът по касационната жалба ЗК „Олимпик“ ООД, Р К. не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирани лица срещу акт, подлежащ на обжалване. Във въззивното решение съдът е приел, че в исковата молба са изложени обстоятелства за състоялото се пътно-транспортно произшествие и обстоятелството, че водачът на лек автомобил, застрахован при ответника, В. С. е нарушила правилата за движението по пътищата, като е отнела предимството на първоначалния-ищец, велосипедист. Съдът е възприел решение, постановено по административно-наказателно дело, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, като е приел, че липсва нарушение, липсва противоправно поведение от страна на В. С.. Въззивният съд е възприел, че в исковата молба ищецът е посочил, че е участвал в пътно-транспортно произшествие, с участието на лек автомобил, чиято гражданска отговорност на водача е застрахована при ответника, управляван от В. С.. Водачът на лекия автомобил бил извършил нарушение на правилата за движението по пътищата като бил нарушил знак Б2, Б3 и Г12. Изцяло вина на водача било реализиране на произшествието, при което на А. Д. (наследодател на касационните жалбоподатели) били нанесени уврежданията. С оглед влязло в сила решение на наказателния съд, постановено по административен ред, е прието, че не е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Въззивният съд е приел, че едва с въззивната жалба са въведени нарушения, извън тези, предмет на решението на наказателния съд, като нарушения на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП и чл. 50 А ЗДвП и твърдения, че са противоправни деяния. Настоящият съдебен състав установи, че в случая се обжалва решение на въззивния съд, постановено по въззивна жалба срещу решение на първоинстнационния съд, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Делото е на индивидуални кредитори срещу длъжник, за когото е открито производство по принудителна ликвидация в държава членка от ЕС, Р К., която е държава членка по произход на решението за принудителна ликвидация. Решението на съда по произход е провело действие на територията на Р България. Делото не е за отнемане на активи от застрахователното предприятие и не е налице изключението, предвидено в чл. 292 от посочената директива. С оглед вида на търсената защита, осъдителен иск за вземане, породено от застрахователно правоотношение, настоящият съдебен състав намира, че на касаторите е дадена възможност да представят разрешение от съда по произход за продължаване на производството по делото, след откритото производство по ликвидация, с оглед установеното право на Р К., чл. 220 от Закона за дружествата с ограничена отговорност на Р К.. Съгласно чл. 230 от ГПК, когато отпаднат пречките за движение на производството по делото, същото се възобновява. В случая касаторите са изложили съображения относно наличието на основание за продължаване на производството по делото – неприемане на вземанията им в производство по принудителна ликвидация. Съдът е дал указания на касаторите да представят разрешение от съда по произход на производството по принудителна ликвидация, което до момента не е представено. Наличието на тези основания обуславят извод за отпадане на пречките за движение на делото и необходимост същото да бъде възобновено и насрочено. С оглед посочените правни изводи, съдът следва да вземе предвид разпоредбите на чл. 220 от Закона за дружествата на Р К., определящи допустимостта на предявения иск. Независимо, че българският съд е компетентен да се произнесе по прекия иск на пострадалото лице (респ. неговите наследници) срещу застрахователя, на основание чл. 13 вр. чл. 11, б. „б“ от Регламент 1215/12 г.,, то спрямо предпоставките за съществуване и упражняване на правото на иск спрямо дружество, за което е открито производство по универсално принудително изпълнение, е приложимо правото на държавата по произход. Това право не може да бъде дерогирано или заменено от правото на съда. С оглед разясненията в посоченото решение С-427/19 г. на СЕС, задължителни за настоящия съд, следва да се приеме, че продължаването на производството може да стане само по решение на компетентния орган. Поради този извод и съдът даде указания на касационните жалбоподатели да представят разрешение от съда по принудителна ликвидация, за продължаване на производството по делото пред настоящия съд. Предвид всички изложени установени факти, както и посоченото правно значение, настоящият съдебен състав намира, че е налице необходимост решението на въззивния съд да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК – за преценка относно вероятната допустимост на съдебното решение. В хода на производството, съдът ще даде отговор на поставените правни въпроси, ще обсъди твърденията и представените от касаторите писмени доказателства. На касационните жалбоподатели следва да се даде възможност да представят доказателства за внесена държавна такса, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер от по 272,69 евро от всеки от жалбоподателите. По изложените съображения ВКС