Определение № 72 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 330/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Р. С. П., с направено искане за намаляване на присъденото в полза на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение, предвид неговата прекомерност. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е подадена в преклузивния срок за обжалване на постановеното по делото определение, с което се оставя без разглеждане подадената касационна жалба, поради което е процесуално допустима. С определението, постановено от състава на ВКС в производството по чл.288 ГПК, съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, доколкото цената на предявения иск е и цената на договора за цесия, с който е прехвърлено вземането по отношение на ищцата по делото, което е в размер на посочената в исковата молба сума от 220,09 лева. Тази цена, като цена на предявения иск, е обосновала и извода на касационния съд относно недопустимостта на касационното обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при граждански дела с цена на иска до 1000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева, като с оглед тълкуването, дадено с т.3 на ТР№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба №1 до минималния предвиден размер, без да е обвързан от ограничението за трикратния му размер. В случая, ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, с който е направил възражение за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, без в производството пред ВКС да е осъществена защита по съществото на спора, както и по основанията за допустимост на касационното обжалване, изложени от касатора. Предвид изложеното, с оглед обема на съществената защита и цената на предявения иск – до 1000 лева и с оглед предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение за дела с този интерес, настоящия състав на ВКС счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 100 лева. Определението на ВКС следва да се измени в частта за присъдените разноски в горния смисъл, на основание чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия