Определение № 170 от 05.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.38/4.01.22 по ч.г.д.№.14816/21 на Софийски градски съд, ІІ Вс., е потвърдено определение от 12.10.21 по г.д.№.25049/20 на СРС, І ГО, 46с., за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от М. Х. П. и Р. Ж. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт СГС е приел, че атакуваното с въззивната частна жалба определение на СРС е правилно и законосъобразно. Прието е, че с исковата молба на практика се оспорва съществуване на задължения, за които спрямо ищците е издадена влязла в сила заповед за изпълнение-поради което претенцията е недопустима. Посочено е, че по принцип гражданите имат гарантирано от закона право да търсят чрез съд защита на своите права и интереси, но при спазване на съответните срокове - които целят постигане на процесуална дисциплина, бързо разрешаване на материалноправните спорове, стабилизиране на обществените отношения и гарантиране на правната сигурност. В случая в задължителната практика на ВКС /опр. №.443/30.07.15 по ч.т.д.№.1366/15, ІІ ТО, опр.№.207/3.05.19 по ч.т.д.№.113/19, І ТО, опр.№.480/27.07.10 по ч.г.д.№.221/10, ІV ГО, опр.№.956/22.12.10 по ч.т.д.№.886/10, І ТО/ е изяснено, че „влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение“. От друга страна соченият от жалбоподателите способ „преглед по реда на надзора“ отдавна не е действащо право. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Изложението на същия по чл.284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 ГПК без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число преповтаряйки съдържащи се в частната му касационна жалба оплаквания за неговата неправилност; не сочи и конкретна практика, в това число на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество-а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,