Определение № 2512 от 01.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1338/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Б. от [населено място] срещу решение № 207 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 176/2023 г. на Пернишки окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Радомирски районен съд решение № 133 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 190/2022 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч. гр. д. № 1136/2011 г. на Радомирски районен съд: 10 943.07 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.08.2007г., 4 141.59 лв. – лихва за периода 28.02.2010г. - 12.10.2011г., 35 лв. – заемни такси, 307.39 лв. – държавна такса и 552.39 лв. – адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода, че вземанията по процесния договор за кредит не са погасени по давност, като подробно е аргументирано становището, че давността не следва да се счита прекъсната с извършените изпълнителни действия след перемирането на образуваното срещу касатора изп. д. № 20187530400242 на ЧСИ С. Б., настъпило на 15.02.2020 г. Именно с въпроса: „Валидни ли са да прекъснат погасителната давност изпълнителните действия, предприети след настъпване на перемция по изпълнителното дело“ е обосновано и допускането на касационното обжалване. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от него отговор са развити единствено съображения за неоснователност на касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е безспорно, че: На 03.04.2012 г., по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу настоящия касатор С. И. Б. е образувано изп. д. № 20127510400136 на ЧСИ Е. Д. за събиране вземанията на банката по изпълнителен лист от 18.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1136/2011 г. на Радомирски районен съд въз основа на заповед за изпълнение № 821 от 13.10.2011г. за сумите: 10 943.07 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.08.2007г., 4 141.59 лв. – лихва за периода 28.02.2010г. - 12.10.2011г., 35 лв. – заемни такси, 307.39 лв. – държавна такса и 552.39 лв. – адвокатско възнаграждение; Последното изпълнително действие срещу длъжника по това дело е предприето на 10.08.2013г., като впоследствие, с разпореждане на ЧСИ Е. Д. от 18.01.2018г., оригиналният изпълнителен лист е бил върнат на взискателя и след това е вдигнат наложеният върху вещи на длъжника запор; По молба от 05.01.2018 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като частен правоприемник на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД по договор за цесия, за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист срещу С. И. Б., на 26.01.2018 г. е образувано изп. дело № 20187530400242 по описа на ЧСИ С. Б.; Впоследствие, процесните вземания са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], който е конституиран като взискател по изпълнителното дело; На 15.02.2018г. е изпратено запорно съобщение до управителя на „Автотрейд 99“ ЕООД, [населено място] за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; Такова съобщение е изпратено на 04.08.2021 г. и до „Трансмонд БГ“ ЕООД, [населено място]. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от С. И. Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК, въззивният съд е приел, че процесните вземания не са погасени по давност и поради това са дължими. За приложима в случая, на основание на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и с оглед настъпилата преклузия за оспорване на заповедта за изпълнение, съобразявайки в тази връзка и практиката на ВКС (решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20202 г. на IV г. о.), е счел общата петгодишна давност по чл. 110 ГПК, а не специалната тригодишна давност по чл. 111, б. “б“ ЗЗД, както е преценил първостепенният съд. Според решаващия въззивен състав, към момента на предявяване иска тази давност не е изтекла, тъй като: Започналата да тече от датата на издаване на изпълнителния лист 18.10.2011г. давност е прекъсната с образуваното на 03.04.2012г. изп. дело № 136/2012 г.; До 26.06.2015г. – датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 давност не е текла; След тази дата са предприемани изпълнителни действия – изпратените на 15.02.2018г. и на 04.08.2021г. запорни съобщения до работодателите на длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, с всяко от които, съгласно задължителните указания в посочения тълкувателен акт, давността е прекъсвана, като е започвала да тече нова погасителна давност и към датата на завеждане на исковата молба същата не е изтекла. Като обстоятелство, ирелевантно за давността, съдът е счел настъпилата на 15.02.2020 г. перемция по изп. д. № 242/2018 г., като е споделил практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20202 г. на IV г. о., според която: Перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете; Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист; Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване да е от значение за изхода на конкретното дело. По отношение на него обаче не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отговор на този въпрос е даден в т. 3 от приетото след образуване на касационното производство Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Предвид наличието на цитираната задължителна практика, не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съответствието на въззивното решение с нея изключва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК