Определение № 120 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1903/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Логодиви“ ЕООД против решение № 197/09.04.2025г. по в.т.д. № 928/2024г.на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 105/30.07.2024г., постановено по т. д .№ 164/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, в обжалваната му част, с която касаторът е осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД / сума над размера от 42 307,97 лева до присъдените 168 178,20 лева, представляваща сбора от задълженията за потребена електроенергия, за които са издадени фактура № [ЕГН]/25.03.2022г. - за 89 489,21 лева, дължима за периода от 11.09.2021г. до 09.03.2022г. и фактура № [ЕГН]/ 25.03.2022г. - за 78 688,99 лева, дължима за същия период, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.07.2022 г. - до изплащането й. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като апелативният съд не е обсъдил извършеното от страна на дружеството оспорване на количеството потребена електрическа енергия за процесния период. Твърди, че установената в ПИКЕЕ корекционна процедура няма санкционен характер, цели единствено да не се допусне неоснователно обогатяване на потребителя на елетрическа енергия и чрез нея се установяват предполагаеми потребени количества, но законът дава право резултата от приложената методика да бъде оборен, като се установят реално потребените, когато това е възможно, тъй като принципът за недопускане на неоснователното обогатяване трябва да бъде съблюдаван спрямо всяка от страните в правоотношението. Касаторът подчертава, че в конкретния случай съдебно-техническата експертиза е установила, че преди точката на неправомерното присъединяване е монтиран балансов електромер, след който са присъединени две къщи - собственост на едноличния собственик на капитала и управител на „Логодиви“ ЕООД, с абонатни номера А 015 и А 016. От приложените с отговора на исковата молба фактури се установява, че дължимите суми, за потребена електрическа енергия от домакинствата на тези две къщи, са платени. След балансовия електромер, според касатора са установени два типа кабели – тези, с които са захранени двете къщи и неправомерно присъединени други кабели, по които потребената електрическа енергия не се е измервала. След балансовия електромер няма присъединени други потребители, освен двете къщи. Балансовият електромер е монтиран на 08.07.2021г. и демонтиран на 17.06.2022г. и следователно е измервал консумираната след него електрическа енергия за целия процесен период от 02.09.2021г. – 22.03.2022г. / за който е приложена методиката по чл. 51 ПИКЕЕ /. Макар да не е средство за търговско измерване / СТИ /, балансовият електромер контролира изразходваната електроенергия от присъединените след него абонати, което означава, че контролира и тази чрез неправомерното присъединяване. За процесния период балансовият електромер е отчел 256 540 квтч. потребена електроенергия, в което количество се включва вече платената по издадени от ищцовото дружество фактури – 53 124 квтч.. Така единствено остатъка от 203 416 квтч., на стойност 42 307,97 лева с вкл. ДДС / съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза /, е дължима от ответника. Според касатора, въззивният съд се е позовал единствено на факта, че балансовият електромер не е средство за търговско измерване /СТИ/ и данните от същия не участват като компонент на приложимата методика по ПИКЕЕ / което страната и не оспорва /, но е отказал да се произнесе по довода и събраните доказателства, че показанията на балансовия електромер са годно доказателствено средство, за оспорване размера на определените по тази методика количества реално потребена електроенергия. Съдът безмотивно е кредитирал само части от съдебно-техническата експертиза, без да обсъди установения от същата факт, че балансовият електромер фактически е измервал консумираната за процесния период електроенергия и е служил за контрол на единствените абонати, присъединени след трафопоста. Насетне касаторът сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопусната служебно от въззивния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза или допълнително изслушване на вещото лице от вече приетата такава, за отстраняване на неясноти в приетото заключение, като твърди въведени с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава първоинстанционното решение и непълнота на доказателствения материал. Като „необоснована фактическа констатация“ на първоинстанционното решение се сочи извода на съда, че не са установени реално консумираните количества електрическа енергия, независимо от приетото в заключението на СТЕ. Ответната страна - „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са формулирани въпроси, който да са правни, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – кореспондиращи на решаващи мотиви на въззивния акт и от естество отговорът им да промени правния резултат. Не е обоснован и допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, тъй като касаторът не е навел съображения за установима единствено от мотивите на въззивното решене неправилност, съгласно формираната практика на касационна инстанция по приложението на това основание. Акцентира се на обстоятелството, че по същество е налице признание на ответника, че се касае за случай на „неправомерно присъединяване„ към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/, по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ, достатъчно обосноваващо приложението на методиката по Правилата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: В настоящата инстанция не е пренесен спор относно обстоятелството, че касаторът – ответник „Логодиви „ЕООД е демонтирал законно изграден трафопост, находящ се в имот № 000268, махала „Савева“ на [населено място], като на мястото на демонтирания трафопост дружеството е изградило нов, с по-голяма мощност. Не се спори още, че старият трафопост е премахнат самоволно, без спазване на законоустановената процедура за това, както и че при извършени от ищеца проверки е установено неправомерно присъединяване, без монтирано СТИ (средство за търговско измерване). Безспорно е установено по делото и не се спори относно законосъобразността на последвалите процедури, предпоставени от неправомерното присъединяване и правилността на извършеното изчисление на предполагаемо потребена електрическа енергия, съобразно методиката по чл. 51 ПИКЕЕ. Спорният въпрос във въззивна инстанция, пренесен и в настоящата, е: следвало ли е така определеното по методиката количество, за процесния период – 11.09.2021г. – 09.03.2022г. - да бъде коригирано, съобразно размера на действително потребеното, според показанията на балансовия електромер. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част, въз основа заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния акт. Досежно спорния във въззивната и в настоящата инстанции предмет е значима приетата по делото СТЕ. Същата потвърждава, че съществуващият от 2010г. в имота – собственост на ответното дружество – ТП / трансформаторен пост / тип МТТ / мачтово трансформаторно табло / е бил самоволно подменен от дружеството с БКТП / бетонен комплексен трансформаторен пост / с по-голяма мощност, без спазване на законовите процедури по Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и изискванията на ЗУТ. ТП служи за захранване с електрическа енергия на две жилищни сгради, посочени в заключението като собственост на едноличния собственик и управител на „Логодиви„ЕООД – Х. С., но при установен със служебна справка на съда в Имотния регистър и неоспорено от ответника факт, че същите, ведно с поземления имот в който са застроени, са прехвърлени от него на ответното дружество. ТП тип БКТП захранва двете къщи с един кабел, с монтирани два броя електромери, с абонатни номера А [ЕГН] и А1112407016. Този кабел е положен в съответствие с нормативните изискания и потребената чрез него ел. енергия се измерва. Положени са и три други кабела, за които не е спазена законовата процедура и не са свързани към електромерите, съответно консумираната по тях ел.енергия не се измерва. Относно спорния балансов електромер / БЕ / вещото лице е посочило, че същият е монтиран на 17.06.2021г. и демонтиран на 22.03.22г., т.е. е функционирал към датата на извършените проверки, установили неправомерно присъединяване към ЕРМ и през целия период, за който е приложена методиката по чл. 51 ПИКЕЕ - 02.09.2021г. – 22.03.2022 г.. Посочило е, че БЕ не е СТИ, а се използва за „контрол“ / по смисъла на раздел Х от ПИКЕЕ / от страна на доставчика, на изразходваната електрическа енергия за двата абоната, който контрол е извършван на датите на отчитане показанията на БЕ. Посочено е още, че отчитането и заплащането на консумираната електрическа енергия се извършва съобразно отчитаната активна енергия, но датите на контрол чрез показанията на БЕ и датите на отчитане на СТИ не винаги съвпадат. Констатира се съществено разминаване между отчетената потребена активна енергия за процесните обекти и отчетената от контролния БЕ, като последният изобщо не е отчитал консумация в периода 02.09.2021г. – 31.12.2021г.. Двата законни електромера / СТИ / измерват преминалата електрическа енергия по монтирания, в съответствие със законовите изисквания и съгласувано с ЕРМ Запад, кабел САВТ 3х95 + 70 кв.мм., а приложената от ищеца корекционна процедура по чл. 51 ПИКЕЕ преизчислява потребена електрическа енергия по останалите три, неправомерно присъединени кабела - тип САВТ 4 х 25 кв.мм., САВТ 4 х 55 кв.мм. и САВТ 4 х 95 кв.мм. / последните два посочени в констативните протоколи с 50 кв.мм. и 90 кв.мм. /. Преизчисляването по приложимата съгласно ПИКЕЕ формула съобразява типа на съответния кабел / токово натоварване на съответния проводник /, включен в схемата на неправомерно присъединяване. Изготвените констативни протоколи, в резултат на проверките установили неправомерно присъединяване, не третират показанията на БЕ, а предвид демонтажа му, засичане на показанията му е невъзможно. Към 08.04.2022г. са засечени показания на БЕ – 5400 квтч. активна енергия, но спрямо първоначалните му показания към 02.09.2021 г. се явява разлика, при потребени за процесния период 5 340 квтч., причината за която е неустановена. Отчетената от „ЕРМ Запад„ потребена електрическа енергия за процесния период е 156 540 квтч., като отразява и показанията на БЕ за реактивна обратна ел. енергия. ПИКЕЕ не третира БЕ и не предвижда участие на показанията му при преизчисляване на ел. енергия, съобразно чл.51 и сл. от Правилата. Заключението на СТЕ не е оспорено от страните. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове. Отчитайки липсата на спор относно констатираното неправомерно присъединяване / единия край на всеки от трита кабела е свързан с шинната система на БКТП, а другия към двете къщи и потребената чрез тях ел. енергия не се отчита чрез монтирано след отклонението СТИ /, а и обективно установяване на същото със съставените констативни протоколи, по спорния за настоящото производство въпрос съдът е приел, че балансовият електромер не е СТИ и ПИКЕЕ не предвиждат участието му при преизчисляване на потребената енергия, за определяне на дължимото плащане по чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ и съобразно Правилата. Изрично съдът се е позовал, като релевантно, на обстоятелството, че при незаконосъобразното демонтиране на МТП от 2010г. БЕ също е бил демонтиран и няма данни кога е монтиран към новоизградения БКТП отново. Посочил е също, че БЕ контролира разходваната от редовно присъединените към ЕРМ абонати - чрез монтирания в съответствие със законовите изисквания един кабел, а не чрез останалите три, за които няма открити партиди на ответното дружество при ЕРМ Запад. Въззивната жалба на „Логодиви„ ЕООД дословно преповтаря съдържанието на касационната / изключая касационните доводи за неправилност на въззивното решение, вкл. за допуснато съществено процесуално нарушение, поради невъзложена от съда служебно нова СТЕ /. Не е оспорена конкретна фактическа констатация в първоинстанционното решение, като необоснована, нито е наведена непълнота на фактическите констатации, вкл. непълнота и неяснота на приетата СТЕ. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд. По спорния въпрос, изхождайки от § 1, т. 8 от ДР на ПИКЕЕ,в който се съдържа легална дефиниция на понятието „Средство за търговско измерване“ (СТИ) - „основна съставна част на всяка измервателна система, която осигурява измервателна информация за търговски цели“ – и като е отчел заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е споделил извода, че балансовият електромер не е легитимно средство за търговско измерване на консумираната от клиенти или група клиенти електрическа енергия и ПИКЕЕ не го третират и предвиждат при преизчисляване на електрическата енергия. Отново се акцентира на факта, че в конкретния случай / изрично посочено в експертизата /, при неправомерното демонтиране на поставения от електроразпределителното дружество трафопост тип МТТ, балансовият електромер е бил също демонтира и няма данни кога отново е бил включен към мрежата, както и дали при повторното му свързване са били спазени нормативно установените за това правила. С оглед на това е достигнал до извода за неоснователност на възражението на ответника, че съдът е следвало да присъди на ищеца сума, представляваща разликата между общо отчетената енергия от балансовия електромер и заплатената по издадените фактури за двата абоната /къщи/. Изрично е подчертано, че в хипотеза на „неправомерно присъединяване“ е ирелевантно наличието или липсата на други технически средства, в това число – балансов електромер. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ С какви доказателствени средства потребителят може да установи потребеното количество електрическа енергия, когато оспорва установените с процедурата по ПИКЕЕ данни за тези количества ?; 2/ Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата ?; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства ? Допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се обосновава с противоречие на въззивното решение, както следва: по първия въпрос - с решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о.; по втория въпрос - с решение № 267/04.03.2014 г. по гр.д. № 30/2013 г. на ВКС, I г.о. и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; по третия въпрос - с решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г.о. Касаторът твърди, че посочените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, поради очевидна неправилност. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен въпрос, тъй като е зададен абстрактно и без връзка с конкретния решаващ извод на въззивния съд, за ирелевантност на показанията на балансовия електромер при осъществяване на корекционната процедура по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, бидейки „средство за контролно измерване“ или „ средство за техническо измерване „ – неуточнено от вещото лице / пар. 1, т. 6 и т. 7 от ДР на ПИКЕЕ /, но и двете – различни от „средство за търговско измерване„ / пар.1, т. 8 от същите / и макар да са средства за измерване на електрическа енергия, съгласно легалните им дефиниции първото е източник на информация само в определени случаи, а второто / вероятно процесното, с оглед наименованието му / – служи за целите на баланса на електрическата енергия или други нетърговски цели. Дори да се приеме допустимо конкретизиране на въпроса, в относим към решаващите мотиви смисъл – съобразими ли са показанията на БЕ в корекционната процедура по чл. 51 ПИКЕЕ – то въпросът отново не би бил правен, тъй като отговор на същия и в поддържания от ответника смисъл, отново не би бил достатъчен за промяна на правния резултат. Наред с ирелевантността му за корекционната процедура, въззивният съд изрично се е позовал и на компрометираност на показанията на БЕ, като контролно измервателно средство / арг. чл. 59, ал. 1 ,чл. 60, чл.61, ал.1 ПИКЕЕ /. Нещо повече, първоинстанционният съд е приел, че БЕ контролира и отчита потребление от регламентирания достъп на абонати, какъвто не е осъществявания с констатираните три, неправомерно присъединени кабела, а от друга страна – корекционната процедура съобразява характеристики именно на тези три кабела за неправомерно присъединяване. Ответникът не е оспорвал този извод, към който следва да се приеме, че въззивният съд също е препратил. Дори да се приеме обоснован общия, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираната съдебна практика. Решение по т.д.№ 961/2016г. на ІІ т.о. на ВКС е постановено в хипотеза на неправомерно въздействие върху СТИ, вследствие което е неточно отчитането на потребената ел.енергия със същото. С решението е даден отговор на различен от настоящия правен въпрос, а в относимост към процесния е прието, че корекционната процедура по ПИКЕЕ въвежда обективни данни за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да доказва реално потребената ел. енергия и вина на потребителя, а в тежест на последния е, при оспорване на установените по този ред данни, да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Не е коментирано от съда, съобразимо за проверка на остойностяването, друго „средство за измерване“, в частност „средство за контролно измерване„ или „ средство за техническо измерване“. Не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не сочи неясна, непълна или противоречива правна норма, приложима за отговор на въпроса и породила противоречива съдебна практика по тълкуването й / съответно посочена /, нито обосновава предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването й, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос също не удовлетворява изискването за правен, тъй като значимо за правния резултат би било констатирано съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а същият е формулиран в аспект на възможност, без да въвежда в хипотезиса си предпоставки, относими към процесуалните действия на съда или към решаващ мотив на въззивното решение, досежно приетата за установена фактическа обстановка. Не се сочат конкретни релевантни факти, при същевременно наведени във въззивната жалба на страната доводи за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд или за непълнота на доказателствата, за които факти съдът е следвало служебно да ангажира специални знания. В касационната жалба, като необоснована фактическа констатация на първоинстанционното решение, посочена с въззивната жалба, се сочи извода на съда, че не са установени реално консумираните количества електрическа енергия, независимо от приетото заключение на СТЕ. Касае се за несъгласие с извода на съда, направен въз основа на иначе неоспорени от ответника, вкл. като непълни или неясни, доказателства - в частност заключението на СТЕ. При така осъществената от ответника защита, за въззивния съд не е възникнало задължение по смисъла на т. 3 на ТР № 1/2013г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори да би бил удовлетворен общия. Третият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към правораздавателната дейност на въззивна инстанция по всяко едно дело. Не е удовлетворен допълнителния, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил съображения по наведените от ответника доводи и коментирал всички събрани по делото доказателства. Касационната жалба по начало не сочи конкретно несъобразено доказателство, а несъгласието на страната с правните аргументи на въззивния съд не обосновава процесуално нарушение, още по-малко – съществено, от вида визиран във въпроса. Наличието на непротиворечива практика на касационна инстанция, в отговор на въпроса, изключва обосноваване на селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Атакуваното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение