Определение № 3714 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3640/2023 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10339 от 14.06.2024 г., подадена адвокат Л. Г., в качеството му на процесуален представител на касатора М. Б. Д.. С молбата се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка и допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2974 от 13.06.2024 г. по чл. 288 ГПК, касателно приетото в него относно поставените под номер три и четири в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси. Твърди се, че в определението на ВКС неправилно е прието, че адвоката не е поставил въпроси на вещото лице счетоводител, като вместо това искането му за назначаване на счетоводна експертиза е било прието за неоснователно и преклудирано от двете инстанции по същество. Насрещната страна „Транс Бове“ ЕООД не е подала писмен отговор и не изразява становище по молбата. Настоящият състав на ВКС, III г. о., като взе предвид доводите на молителя и данните по делото намира, че молбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 2974 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 3640/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 01.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 734/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в обжалваната част. Прието е „По третия и четвъртия въпроси следва да се посочи, че с исковата молба ищецът е възразил за размера на начислените командировъчни и е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но в последствие не е поставил въпроси на вещото лице, затова правилно ли са начислени съобразно относимата Наредба командировъчните пари. Спорен пред двете инстанции по същество е бил въпросът дали командировъчните са били изплатени на правоимащото лице приживе и РКО носят неговия подпис, каквото е твърдението на работодателя.“. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите. Целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Настоящият състав намира, че не е налице такова несъответствие, т. е. не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, респективно допълване на определението. Поставените от касатора въпроси се отнасят до задължението на съда да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза. По делото е прието, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи дните на командировка през 2019 г. и 2020 г. и размера на неизплатените командировъчни. При справка в електронното досие на делото се установява, че с исковата молба ищецът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по формулирани въпроси. В з. с. з. на 19.08.2021 г. съдът е отложил произнасянето по искането след представяне на изисканите преписки от ДИТ Благоевград и ТП на НОИ Благоевград, както и оригиналите на РКО. В о. с. з. на 03.11.2021 г. съдът е указал на ищеца да конкретизира задачите към поисканата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото въпросите съдържат искане за изводи относно правилно начисляване на периодите и съответните суми при командировки в чужбина. В о. с. з. на 03.06.2022 г. съдът окончателно е отхвърлил и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в молбата от 30.11.2021 г. въпроси, като е приел, че същите са неотносими към предмета на спора. Въззивната инстанция, също не е намерила за нужно да назначи, включително и служебно исканата експертиза и е разгледала спора по същество. Касационният съд не се произнася по съществото на правния спор а, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената касационна жалба и касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковата претенция поставените в изложението въпроси са неотносими. Но и, адвокатът не е поставил коректно въпроси, затова правилно ли са начислени съобразно относимата Наредба командировъчните пари, което да обуслови допускане на поисканата в исковата молба счетоводна експертиза. Предвид изложеното, молбата на адвокат Л. Г., в качеството му на процесуален представител на касатора М. Б. Д., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение