Определение № 236 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. И. и Р. К. И. срещу въззивно решение № 25 от 08.02.2021 г. по в.гр.д.№ 486 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10041 от 14.10.2020 г. по гр.д.№ 69 от 2020 г. на Чепеларския районен съд за уважаване на предявения от В. П. И. и Т. Н. И. срещу Г. П. И. и Р. К. И. отрицателен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от следния имот: стопанска сграда с площ от 58 кв.м, с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица].

Касаторите твърдят, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с практиката на ВКС- решение № 111 от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 4271 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 109 от 21.01.2021 г. по гр.д.№ 337 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 31 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 2914 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1053 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, ГК,, II г.о., решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 27 от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 6645 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 95 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 2609 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 2426 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1332 от 04.01.2007 г. по гр.д.№ 2402 от 2005 г. на ВКС, ГК, IV-А г.о., Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съсобственик, придобил по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност по отношение на наследствената идеална част на другия съсобственик, да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на другия съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои; от какво естество следва да бъдат тези действия, за да се приеме, че съсобственикът в имота не е държател, а владелец; следва ли тези действия да бъдат доведени до знанието на другия съсобственик и по какъв начин единият от съсобствениците следва да манифестира пред другия самостоятелно владение върху имота ?

2. Следва ли да се приеме, че наследодателите са предали приживе владението върху стопанските сгради с идентификатори ..... и ....., ако една от сградите не е била в техния патримониум, когато липсват доказателства в определена форма за такова предаване и следва ли да се счита, че при ползване на имота от един от наследниците този имот е загубил наследствения си характер ?

3. При придобит по наследство имот, който е бил в патримониума на наследодателите, притежаван от тях в режим на СИО, кой е началният момент, от който следва да се счита, че сънаследник може да се позове на придобивна давност върху този имот ?

4. Чрез снабдяване с нотариален акт за наследствена идеална част от имот следва ли да се счита, че наследникът се противопоставя на другите наследници за владението на тази идеална част ?

5. Следва ли съдът да приеме като признание обяснения на страна по делото, дадени по преписка, която не е приета като доказателство по същото дело и следва ли това признание да бъде съобразено при формиране на правните изводи, тоест има ли доказателствено значение ?

В писмен отговор от 10.05.2021 г. ответниците по жалбата В. П. И. и Т. Н. И. оспорват същата. Молят решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по предявения иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, че ответниците по иска и касатори в настоящото производство Г. П. И. и Р. К. И. не са собственици на процесната 1/2 ид.ч. от стопанска сграда с идентификатор ....., въззивният съд е приел, че процесната сграда е била собственост на родителите на ищеца В. П. И. и на ответника Г. П. И.- баща им П. В. И., починал на 03.02.2011 г. и майка им П. Г. И., починала на 13.10.2014 г. От събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Т. Й. и Н. Й.- съседи на процесния имот/ съдът е приел за безспорно доказано твърдението на ищците В. И. и съпругата му Т. И., че те са установили владение върху процесната сграда още през 2000 г. /приживе на наследодателите П. И. и П. И., без тяхното противопоставяне/ и още през 2010 г. /тоест преди тяхната смърт/ са я придобили по давност. В решението си въззивният съд е обсъдил значението за спора както на издадения в полза на ответника Г. П. И. констативен нотариален акт за собственост на процесната 1/2 ид.ч. от сградата /нотариален акт № ..... от 04.07.2019 г./, така и на писмените обяснения на Г. П. И., дадени по преписка на МВР-Ч..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

1. Първата група поставени въпроси /Следва ли съсобственик, придобил по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност по отношение на наследствената идеална част на другия съсобственик, да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на другия съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои; от какво естество следва да бъдат тези действия, за да се приеме, че съсобственикът в имота не е държател, а владелец; следва ли тези действия да бъдат доведени до знанието на другия съсобственик и по какъв начин единият от съсобствениците следва да манифестира пред другия самостоятелно владение върху имота ?/ предпоставят установено владение от наследник върху наследствена вещ. Тези въпроси не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение, тъй като в него съдът не е приел, че се касае за придобиване по давност на наследствена вещ. Напротив, прието е за установено, че процесната сграда е била собственост на П. И. и П. И. и че ищците са я придобили по давност още преди смъртта и преди откриване на наследствата на П. и П. Илчеви: ищците са осъществявали явно и непрекъснато владение върху сградата в продължение на повече от 10 години в периода от 2000 г. до 2010 г., а П. И. и П. И. са починали съответно през 2011 г. и 2014 г. Поради това тази първа група въпроси не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС и не могат да са основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

2. Голяма част от втората група поставени въпроси /Следва ли да се приеме, че наследодателите са предали приживе владението върху стопанските сгради с идентификатори ..... и ....., ако една от сградите не е била в техния патримониум, когато липсват доказателства в определена форма за такова предаване и следва ли да се счита, че при ползване на имота от един от наследниците този имот е загубил наследствения си характер ?/ са фактически, а като такива са разрешени съобразно събраните по конкретното дело доказателства. Правен въпрос е единствено въпросът дали за предаване на владението е необходима определена форма, но по този въпрос няма нито противоречие в практиката на ВКС, нито законът се нуждае от тълкуване. В съдебната практика и теорията /напр.“Владение“, проф.В. Т./ непротиворечиво се приема, че за предаване на владението законът не изисква специална форма и че владението може да бъде придобито от владелеца с неформалното съгласие на собствениците и предишни владелци на имота.

3. Третият поставен въпрос /При придобит по наследство имот, който е бил в патримониума на наследодателите, притежаван от тях в режим на СИО, кой е началният момент, от който следва да се счита, че сънаследник може да се позове на придобивна давност върху този имот ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по същите съображения, изложени и за първата група поставени въпроси- въпросът предпоставя придобиване по давност на наследствен имот, а по конкретното дело е прието за установено, че процесната сграда е придобита по давност от ищците още преди откриване на наследствата на бившите собственици П. и П. Илчеви.

4. Четвъртият поставен въпрос /Чрез снабдяване с нотариален акт за наследствена идеална част от имот следва ли да се счита, че наследникът се противопоставя на другите наследници за владението на тази идеална част ?/ също не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е без правно значение за изхода на конкретното дело. Това е така, защото ответникът Г. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесната 1/2 ид.ч. от сградата през 2019 г. /нотариалн акт № ..... от 04.07.2019 г./- много след 2010 г., когато сградата е била придобита по давност от ищците и от 2019 г. до завеждането на иска не е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок на владение.

5. Петият поставен въпрос /Следва ли съдът да приеме като признание обяснения на страна по делото, дадени по преписка, която не е приета като доказателство по същото дело и следва ли това признание да бъде съобразено при формиране на правните изводи, тоест има ли доказателствено значение ?/ също не е от значение за конкретното дело, по което съдът не е приел, че владението на ищците е доказано от направено от ответника Г. И. признание в писмените му обяснения по преписката на МВР-Ч.. Напротив, прието е, че владението на ищците през релевантния период от 2000 г. до 2010 г. е доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите държат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение