Определение № 1880 от 09.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. Ц. Н. от АК - Р., срещу въззивно решение № 1245 от 31.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1373/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 399 от 21.01.2025 г. на СГС, Първо ГО, по гр. д. № 3179/2022 г., с което по иск на С. И. С. е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 03.12.2019 г. между И. С. С. и С. А. С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */03.12.2019 г. на нотариус Е. Е., с предмет - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ 67,63 кв. метра, избено помещение № 9 с декларирана площ 7,02 кв. м., както и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото като С. А. С. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да върне на С. И. С. в качеството му на наследник на И. С. С. недвижимия имот, предмет на договора, индивидуализиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № ***/03.12.2019 г. на нотариус Е. Е..

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и явно несправедливо към касатора. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

На първо място твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Налице ли е основание за разваляне на договор за издръжка и гледане при установено минимално, инцидентно и несъществено неизпълнение на задължението на приобретателя?

2. Следва ли да се изследва общото поведение на приобретателя по договор за издръжка и гледане, а не отделни несъществени пропуски?

Сочи следната съдебна практика: решение № 20393/11.11.2024 г. по гр. д. № 65966/2022 г. на СРС; ТР №122/01.12.1986 г. на ОСГК на ВКС, решение № 29/2012 г. на ВКС, решение №171/2016 г. на ВКС, решение № 137/2019 г. на ВКС.

На следващо място се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – (за развитие на правото) по въпроса какво е съдържанието и обемът на задължението за издръжка и гледане и кога неизпълнението има характер на съществено, респ. на несъществено по смисъла на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД. Според касатора е налице необходимост от уеднаквяване на критериите за съществено неизпълнение при договор за издръжка и гледане във връзка със случаи на минимално или инцидентно неизпълнение.

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно като обосновава това основание за допускане на въззивното решение на касационен контрол с твърдения за необсъждане от страна на съда на всички доказателства по делото; изолирани и незначителни пропуски на приобретателя са приети като основание за разваляне на договора за издръжка и гледане; мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви, а правните изводи - необосновани.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищеца - С. И. С., който оспорва касационната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за безспорно, че на 03.12.2019 г. И. С. С., в качеството му на прехвърлител и С. А. С., в качеството му на приобретател са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */03.12.2019 г. по описа на нотариус Е. с район на действие СРС, който договор има за предмет придобиване право на собственост по отношение на недвижим имот: самостоятелен имот в сграда с идентификатор *., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] апартамент № *, с площ 67,63 кв. м., ведно с избено помещение № 9 и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е посочил, че прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване на имота, а приобретателят се е задължил да го гледа и издържа, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив.

Съдът е отбелязал, че ищецът е син и наследник по закон на И. С. С., както и че последният е починал на 18.02.2022 г. Очертал е твърденията на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба

Въззивният съд се е позовал на ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, че при смърт на кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота, като е достигнал до извода, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане има право след смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане поради твърдяно неизпълнение, в пълен размер, каквито са неговите наследствени права по отношение на наследството, оставено от И. С..

Въззивният съд е изложил правните разрешения по отношение на обема и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, като е посочил, че те следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, а при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Съдът е посочил съдебна практика - решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о. на ВКС, решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на III г. о. ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. IV г. о. на ВКС.

Според въззивния съд в случая постигнатото съгласие за грижи е обща по характер уговорка: „да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив“, поради което се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, които включват грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, както е в случая, според въззивния съд се определя от действителните нужди на кредитора - при съпоставката между договорено и изпълнено съдът следва да съобрази нуждите и възможностите на кредитора, неговото физическо, здравословно състояние, възраст и необходимост за обгрижване, а неизпълнението - независимо дали е неточно или непълно в количествено или качествено отношение, освен ако е незначително, е основание за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане.

Въззивният съд е посочил, че в рамките на предявения в настоящото производство иск за разваляне на договора в тежест на ответника е да докаже, че е предоставял на бащата на ищеца ежедневно издръжка във формата, в която са постигнали съгласие - в пари, както и че в натура е предоставял грижи в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на нуждите му, включително и с оглед на здравословното му състояние или че прехвърлителят е отказал да приеме грижата в натура неоправдано и така се е погасило задължението му за предоставяне на грижа.

За да достигне до извод от какви грижи се е нуждаел И. С. по време на изпълнението на договора, въззивният съд се е позовал на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза на д-р Г. О. (невролог) и д-р Д. М. (кардиолог). Посочил е, че според вещите лица починалият е страдал от мултиинфарктна енцефалопатия в неврологичен план и артериална хипертония трети стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатьчност – вещите лица са категорични, че констатираните заболявания изискват редовни прегледи от личния лекар, респ. специалисти, с цел проследяване текущото състояние на пациента, назначаване на медикаментозно лечение и контролирането му.

Въззивният съд е обсъдил показанията на доведения от ответника свидетел В. Й., който разказал, че с ответника се познават от деца; няколко пъти е ходил в апартамент в[жк], не може да посочи точно адреса, но дава негово описание; в този дом ответникът живеел повече от 10 години преди разпита; гледал възрастния човек В.; посещавал е апартамента при обзавеждането, през 2017 г. и няколко пъти, за да качи нещо; свидетелят знае за грижите и усилията, полагани от ответника - ответникът излизал от работа, за да го заведе на лекар, да напазарува; И. С. винаги бил прилично облечен, изглеждал добре за възрастта си, държал се мъжки, не се оплаквал, не е споделял да има нужди и да не му се обръща внимание; в хода на разпита свидетелят конкретизирал, че няма спомен след 2018 г. да е виждал В., посочва, че ответникът е живял в жилището на И. С. в[жк], но е адресно регистриран на неговия адрес, защото са приятели.

Съдът е посочил и показанията на свидетеля на ищеца С. Т. и неговите впечатления, че е посещавал имота през 2020 и 2021 година и е останал с впечатление, че бащата на ищеца живее сам; при посещенията И. С. не изглеждал особено добре - бил брадясал и с дълга коса, занемарен.

Подробно съдът се е спрял на показанията на О. С., която работи в Неврологична клиника на Първа градска болница, както и в реанимация – тя помни приема на И. С. като пациент, било е в началото на практика й, той бил приет в крайно увредено общо състояние по медицински и социални данни; бил докаран в състояние на „сопор“ - дълбоко сомнолентен, не бил контактен, адекватен, не бил в съзнание; пациентът бил с инсулт и десностранна централна хемиплегия - не движи десните крайници, в тях няма мускулна сила; това, според свидетелката, означава, че не е докаран веднага; тя е запомнила фактите по този случай и е преценила, че често докарваните от хосписи пациенти изглеждат много по-добре от начина, по който изглеждал И. С. - не бил къпан отдавна, с дълги жълти нокти около 2 см., много мръсен, не е бил бръснат, брадата му била 10-15 см. и по нейна преценка приличал на човек, за когото не се полагат грижи; допуска, че не са лекувани придружаващи заболявания.

Въззивният съд е обсъдил така посочените свидетелски показания. Приел е, с оглед показанията на св. Й., че между страните по договора е имало добри отношения, че ответникът е живеел заедно с бащата на ищеца в продължение на десет години и е полагал някакви грижи за него, но е отбелязал, че на тези грижи свидетелят е присъствал преди 2018 г., а договорът е сключен през декември 2019 г. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел относно споделеното от ответника желание на И. С. да прехвърли имота на няколко пъти преди сключването на сделката, но е заключил, че в договора не е посочено, че имотът се прехвърля и като благодарност за минали грижи; че доказването на полагане на грижи преди сключването е неотносимо към спора; неотносими са и твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът се е грижил повече от петнадесет години за С. - от значение е само периодът след датата на сделката.

Въззивният съд подробно е обсъдил представените медицински документи и заключението на КСМЕ, от които е видно, че причина за смъртта на И. С. е исхемичен мозъчен инсулт, но освен актуално влошеното неврологично състояние, налице са данни и че то се е развило на фона на хронично мозъчно увреждане - мултиинфарктна енцефалопатия; заболяването е хронично и изисква поддържащо лечение през целия живот; от кардиологична гледна точка се отчита, че пациентът е страдал от артериална хипертония 3-ти стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатьчност и за заболяването артериална хипертония и хронична сърдечна недостатьчност са му предписани и е трябвало да приема четири вида медикаменти.

Въззивният съд е посочил, че не е доказано И. С. да е приемал медикаменти за неврологичното си състояние; няма никакви данни дали той е имал симптоми и оплаквания в тази връзка, поради което съдът е приел, че няма неизпълнение от ответника по отношение на придружаването до невролог или купуване на лекарства за евентуалното неврологично заболяване.

Различно стои въпросът, според въззивния съд, с кардиологичните заболявания, за които от рецептурната книжка е видно, че лечението на пациента е до м. февруари 2020 г. и след тази дата няма писмени или устни доказателства да е посещавал специалист или да е бил под контрол на личен лекар; не са представени рецепти или касови бонове за закупувани лекарствени продукти или медицински изделия. Съдът е приел, че в периода от февруари 2020 г. до февруари 2022 г. бащата на ищеца не е бил придружаван от ответника при посещение при лекар и не са му купувани лекарства от ответника, което е било наложително, поради което е достигнал до извода, че е налице неизпълнение на задължението за грижа за значителен период с оглед интереса на кредитора.

Въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба, които са били насочени предимно към оборване на тезата на насрещната страна, стъпвайки на твърдението, че показанията на св. С. са недостоверни. Според въззивния съд всички твърдения на приобретателя в отговора на исковата молба, повторени и във въззивната жалба, са останали недоказани. За неоснователно е прието оплакването, че щом прехвърлителят приживе не е поискал разваляне на договора, той е бил изпълняван. Въззивният съд е достигнал до крайния си извод, че не е налице цялостно и непрекъснато изпълнение през периода на договора. Съдът е приел за установено, че ищецът не е живеел с баща си и не е полагал грижи за него, но тези факти според него не са достатъчни, за да докажат полагани от ответника грижи и давана издръжка в периода на договора.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Всички поставени от касатора въпроси са зададени в контекста на това какво е съдържанието и обемът на задължението за издръжка и гледане и кога неизпълнението има характер на съществено по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, респ. – кога е незначително. Въпросите са относими към предмета на разглеждане и са обусловили крайния извод на съда за наличие на предпоставките за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане, поради което е налице общото основание за допускане на решението на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до наличието на специалните критерии, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касационната инстанция приема следното:

Съобразно трайната практика на ВКС (решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ІІ г.о., решение № 70/2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 50238 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 3424/2021 г. на ІV г.о., решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на III г. о., решение № 60248 от 11.11.2021 г. по гр. д. № 491/2021 г. на III г. о., решение №213 от 02.04.2026 по дело №1964/2025 и др.), обемът на алеаторните задължения следва да се преценява след съпоставка на съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, при отчитане на възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, включващи храна, режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението на приобретателя трябва да се изпълнява цялостно, ежедневно и да съответства на действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (в този смисъл: решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о.; решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о. и др.). От правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва, че ищецът трябва да установи предпоставките за разваляне на договора - наличието на вземане и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора, а ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, върху него пада тежестта да докаже изгодните за себе си факти. Извод за изпълнение на задължението следва да бъде направен след съвкупна преценка на всички относими доказателства, като признаците, критериите и особеностите на самото изпълнение по алеаторния договор, както и тези на приемането му, са подробно изяснени в горепосочената практика на ВКС, както и в ТР № 96 по гр. д. № 65/1966 г. на ОСГК, ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК, решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 818/2010 г по гр. д № 1371/2009 г. на ІV г. о, решение № 327/2015 г. по гр. д № 1205/2014 г. на ІV г. о. и др.

Неизпълнението на договор за издръжка и гледане се счита за незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, когато то е маловажно с оглед интереса на кредитора и не засяга съществено основната цел на договора - осигуряване на грижи и издръжка, напр. когато има епизодични или краткотрайни пропуски като временно забавяне на помощ, кратък период без посещения, единични пропуски в грижи, но като цяло задълженията се изпълняват редовно; възможно е частично неизпълнение с малък обем; временно неизпълнение по обективни причини като заболяване на длъжника, кратко отсъствие, извънредна ситуация, ако след това изпълнението е възстановено.

Въззивният съд е съобразил крайния си правен извод с посочените постановки в съдебната практика като е изхождал от установените от него факти. Мотивите на съда са точни, ясни и дават несъмнен отговор по предмета на доказване, съобразен с посочената съдебна практика, поради което не се обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също сочено от касатора, не е налице, доколкото по повдигнатите въпроси има многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от актуализиране.

Решението не се явява очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. Претендираната от касатора очевидна неправилност на въззивното съдебно решение не отговаря на процесуалния стандарт за достъп до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, приет в съдебната практика на ВКС, поради което соченото основание не се обосновава.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби.

Предвид изложеното не са налице съответните предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение на касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение