Определение № 303 от 22.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2731/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Б. Й. А. от [населено място] срещу въззивно определение № 1284 от 12.04.2017г по ч.гр.дело № 1349/2017г на Софийски апелативан съд ,с което е потвърдено определение от 06.01.2017г на Софийски градски съд, І г.о 20 състав,прекратил производството по гр.д №5567/2016г в частта по предявения от Б. Й. А., срещу Софийски окръжен съд иск с правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ, поради недопустимост ,тъй като съдът не е легитимиран да представлява държавата по него. На свой ред въззивният съд е приел, че в посочената хипотеза на отговорност такава легитимация има само другият привлечен ответник по делото, в случая Прокуратурата на РБ, като се е позовал на ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК. В изложение, депозирано в срок като допълнение към частната касационна жалба, е формулиран въпрос «легитимиран ли е некомпетентен орган - съдът, действащ в нарушение на материалната си компетентност, да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ». Въпросът е определен от касатора като материалноправен и решаващ. С него се оспорва приложимостта на тълкуването, дадено в ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК в кои случай съдът е легитимиран и се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с твърдение, че тълкувателното решение е приложено превратно от съдилищата. СГС и САС са се позовали на съдебна практика, уреждаща друг вид отношения. ОСГК на ВКС е изяснил обстоятелството в кои случаи съдът отговоря, имайки предвид компетентен съд, т.е когато съдът действа съгласно материалната си компетентност. Тълкувателното решение е неприложимо, тъй като няма за цел да изясни дали председателят на един некомпетентен при издаване на акт за разрешаване използването на специални разузнавателни средства съд, може да изземва правомощия на компетентния такъв. В случая с ищеца разрешението е било издадено незаконно от председателя на Софийски окръжен съд ,вместо от единствено териториално и материално компетентния председател на СГС, или негов заместник и според твърденията в исковата молба и жалбата, това сочи Софийски окръжен съд като легитимиран ответник, наред с Прокуратурата на РБ ,тъй като е имало умисъл и целта е била да се навреди на ищеца. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по същия въпрос ,тъй като отграничаването на случая от тези, за които ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК се отнася, ще бъде гаранция за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитие на правото. Противното би означавало ограничаване правата на гражданския ищец, допускане да се нарушават основни права на гражданите, с преграждане възможността за поемане отговорност по ЗОДОВ. Отговор не е постъпил. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, за да се дава разрешение на правен въпрос, вече намерил отговор в тълкувателната практика на ВКС с цитираното ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г. на ОСГК и след като указаното по тълкувателен ред е съобразено решаващо от съдилищата. Като самостоятелно основание за отговорност на държавата за вреди използването на специални разузнавателни средства(СРС) бе въведено с чл.2 ,ал.1 т.7 ЗОДОВ (ДВ бр.17/2009г) ,която действаща редакция на закона е взета предвид при отговора на въпроса легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи. С приемането на ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г на ОСГК тези случаи се посочиха изчерпателно и хипотезата по чл.2 ,ал.1, т.7 ЗОДОВ не е между тях. Притуреното във въпроса на касатора отграничение за това дали при постановяване на правоохранителен по естеството си акт на съдебно разрешение по искане за използване на СРС, е спазено императивно законово изискване за териториална и материална компетентност на председателя на съответния съд ,включително в аспекта до какъв порок води неспазването му (нищожност, недопустимост, незаконосъобразност ) и дали е от значение, ако това нарушение е виновно (умишлено), няма отношение към изведените по тълкувателен път от ОСГК критерии и предпоставки за изключване на съда от кръга легитимирани ответници, включително в приложимата хипотеза на чл.2, ал.1,т.7 ЗОДОВ. Изключването по тълкувателен път се обосновава без оглед материалноправната или процесуална законосъобразност, валидност, или допустимост на самото съдебно разрешение, дали същото е компетентно взето и каква е вината на длъжностното лице .Отговорността за вреди, във всички случаи на нарушение, е на държавата, а не на отделни нейни органи и длъжностни лица и тази отговорност е обективна ,като обезщетяване за всички вреди съобразно законовият принцип се реализира независимо от правозащитния орган,който я представлява в процеса.Така,отговорността се определя съобразно всички обстоятелства,които я обуславят.За представителството на ответната страна в този процес,разбирано като процесуална субституция и в тази връзка като процесуална легитимация за отделните правоохранителни органи, обуславящо е друго, както е разяснено с приемането на ТР №5 от 15.06.2015г ОСГК на ВКС. В случая, обуславящо е дискреционното правомощие на изброените в ЗСРС органи да иницират използването на СРС,като обосноват наличието на законоустановените предпоставки, затова и съобразно изведения по тълкувателен път принцип на риска, а не на вината, надлежно легитимиран ответник е органът, по чиято инициатива е предприето използването на специални разузнавателни средства, а не съдът, чийто председател го е разрешил. Въззивният съд е съобразил горните насоки в установената практика на ВКС при преценката за допустимост на исковия процес срещу единия от ответниците и не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.