Определение № 75 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 771/2012 г.

Старозагорският окръжен съд, с въззивно решение по гр. д. № 65/2012 г. е осъдил [фирма], [населено място] да обезщети имуществените вреди на Н. Н. от [населено място] в недвижим имот в [населено място] в резултат на строителство, извършено в съседния имот в кв., чрез възстановяване на масивната ограда по западната граница на имота. Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма]. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. Н. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на посоченото решение и то да бъде оставено в сила като правилно. След проверка, касационният съд установи следното: Старозагорският окръжен съд е постановил обжалваното решение, след като е приел за установено, че жалбоподателят като строител на обект в имот, съседен на имота на ищеца, е съборил съществуващата между двата имота обща ограда, без да вземе мерки за нейното обезопасяване и запазване и дължи обезщетение за непозволено увреждане, което обезщетяване следва да се реализира чрез изпълнение в натура, каквото е искането на ищеца Н.. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно основание е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отделно от това, жалбоподателят счита, че съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС следва да се допусне касация на въззивното решение, тъй-като е нищожно. Това искане е обосновано с приложеното решение от 16. 12. 2009 г. по гр. д. № 2697/2008 г. на ВКС, ІV г. о. за нищожност на съдебно решение, което повелява изпълнение, неосъществимо с оглед научните и технически познания или несъвместимо с нашия правопорядък. Доводите са несъстоятелни, тъй-като твърдението, че възстановяването на съборената ограда ще предизвика срутване на новопостроена сграда и други неблагоприятни последици и в този смисъл следва да се счита за неприемливо, представлява субективна оценка на жалбоподателя, която не се подкрепя от данни по делото и не е била е предмет на обсъждане при решаване на спора, защото не е заявена като възражение срещу иска. Неоснователно е искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със съдебната практика по въпроса за правната квалификация на предявения иск. Жалбоподателят се позовава на решения на състави на ВКС по други дела, с които е уважен иск на основание чл. 109 ЗС и твърди, че обжалваното решение им противоречи, тъй-като Старозагорският окръжен съд е приел, че се касае за иск за непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 163 ЗУТ. Не е налице противоречива практика на съставите на ВКС относно квалификацията на отделните искове, щом като те се основават на конкретни фактически обстоятелства и определят различни правни хипотези. Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с трайната съдебна практика – приложените решение от 02. 12. 2008 г. по гр. д. № 6337/2007 г. на V г. о. и решение от 28. 01. 1997 г. по гр. д. № 3511/1995 г., ІV г. о. на ВКС, с които решения, според жалбоподателя е прието становището, че обезщетението за вреди по чл. 49 ЗЗД е само парично. Посочените решения не удостоверяват задължителна съдебна практика, тъй-като не са решения по чл. 290 ГПК, както е прието в ТР № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС, и с тях не е дадено разрешение, че обезщетяването по реда на чл. 49 ЗЗД може да бъде само парично, тъй-като това би противоречало на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд