Определение № 326 от 21.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. против определение № 1074/19.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 3215/2021 г. от състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на състав на СГС, с което е оставено без уважение искането на ищеца по делото за освобождаване от държавна такса. Съдът е приел, че предявените обективно съединени искове не са с правно основание по ЗОДОВ и се дължи внасянето на определената от СГС държавна такса, както и че не са налице предпоставки за освобождаването на ищеца от дължимата държавна такса. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в нарушение на правото на ЕС и на ЕСПЧ. Горното противоречие жалбоподателят извежда от твърдението, че правното основание на предявените искове е по ЗОДОВ, но от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че изложените от касатора – ищец факти и обстоятелствена не водят до този извод, тъй като не попадат в обхвата на посочените в разпоредбите на ЗОДОВ, които да доведат до извод за правна квалификация на предявените искове по този закон. Правен въпрос относно произнасянето на съда по искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ГПК не се сочи, а се сочат факти и обстоятелства, които представляват твърдения на ищеца-касатор, но не и поставяне на правен въпрос, който да е разрешен от съда при наличието на предпоставките по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС