Определение № 2514 от 14.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу разпореждане на Варненски окръжен съд № 1981/ 25.04.2023 г. по гр.д.№ 2045/ 2022 г., с което е върната подадената от нея касационна жалба против постановено от същия съд по същото дело решение № 288/ 07.03.2023 г., по съображения, че в законния срок не са отстранени нередовности на жалбата. Жалбоподателката счита извода на въззивния съд за неправилен като поддържа, че съобщението с указанията за отстраняване на нередовностите не е било връчено редовно на процесуалния й представител, а на друго лице на различен от този на адвоката й адрес. Твърди също, че съдът неправилно изчислил срока за изпълнение на указанията и че този срок не е изтекъл на 18.04.2023 г. Нередовно било и връчването на разпореждането, с което се връща касационната жалба. Неправилни били дадените указания за посочване на конкретен съдебен акт от задължителната практика на касационната инстанция, тъй като касационната жалба съдържала такова посочване. Основания за допускане на касационното обжалване също били посочени в самата касационна жалба, поради което указанията за представяне на такива не били законосъобразни. По тези съображения това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответната страна Д. Л. К. оспорва частната жалба като поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно, а доводите на частната жалбоподателка счита за неотносими. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 12569/ 2021 г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на Д. К. против В. В., предявен е иск за развод с претенции за родителски права по отношение на малолетни деца и издръжка. Районният съд постановил решение по делото на 04.07.2022 г., срещу което и двете страни подали въззивни жалби. По тях е образувано гр.д.№ 2045/ 2022 г. на Варненски окръжен съд, който с решение № 288 от 07.03.2023 г. частично отменил и частично потвърдил обжалвания първоинстанционен акт. Срещу въззивното решение е подадена от частната жалбоподателка касационна жалба вх.№ 7806/ 28.03.2023 г., подписана само от нея и без приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване. С разпореждане от 30.03.2023 г. съдът дал указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, като изискал същата да бъде подписана от адвокат и да бъде представено пълномощно, удостоверяващо представителна му власт, както и да бъде приложено изложение с обосновка кой конкретно е материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл, с препис за останалите страни. Разпореждането е връчено лично на адвокат К. - процесуален представител на В. В. - на 07.04.2023 г. на адрес [населено място], [улица], видно от приложеното на л.153 от делото на въззивния съд съобщение. До 25.04.2023 г. указанията не били изпълнени и на тази дата съдът постановил обжалваното в настоящето производство разпореждане, с което върнал касационната жалба. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК при подаване на касационна жалба срещу решения по въззивни граждански дела към нея трябва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а съгласно чл.284 ал.2 ГПК, ако жалбоподателят няма юридическа правоспособност, жалбата трябва да бъде приподписана от адвокат и да бъде приложено пълномощно за приподписването. Касационната жалба на В. В. с вх.№ 7806/ 28.03.2023 г. не отговаря на тези изисквания, затова разпореждането на въззивния съд от 30.03.2023 г. /което не подлежи на самостоятелно обжалване, но чиято законосъобразност се контролира в настоящето производство/, с което се дават указания за отстраняване на тези нередовности, съответства на императивната разпоредба на чл.285 ал.1 ГПК. Неоснователно частната жалбоподателка поддържа, че изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа в самата касационна жалба. Никъде в жалбата не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да е обосновано наличието на някое от допълнителните основания по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова правилно въззивният съд е изискал да се представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и жалбата да бъде приподписана от адвокат. В законният срок, който изтича на 18.04.2023 г., а и до датата на издаване на обжалваното разпореждане /25.04.2023 г./ няма данни /и не се твърди/ да са извършени действия по отстраняване на нередовностите на жалбата, поради което законосъобразно и в съответствие с чл.286 ал.1 т.2 ГПК въззивният съд е постановил връщането й. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че съобщението с указанията за отстраняване на нередовностите не е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателката, а на друго лице на различен адрес. Приложеното по делото съобщение за връчване на препис от разпореждането от 30.03.2023 г. е официален документ, който не е оспорен и затова удостоверява с обвързваща доказателствена сила връчването, извършено на 07.04.2023 г. на адрес [населено място], [улица] на адвокат В. К.. Това е същият адрес, който адвокатът е посочил по делото и няма доказателства, опровергаващи редовността на връчването. Неоснователни са и доводите за неправилно изчисляване на сроковете за изпълнение на указанията, тъй като срокът, изтичащ в неприсъствен ден, изтича в края на първия следващ присъствен ден /чл.60 ал.6 ГПК/, но доводът е и ирелевантен, защото не се твърди изпълнение на указанията и в следващите присъствени дни до издаване на обжалваното разпореждане. Ирелевантен е и доводът за нередовно връчване на разпореждането, с което се връща касационната жалба, защото частната жалба срещу това разпореждане е приета за допустима и от въззивния съд, и от настоящата инстанция. Без значение е и въпросът дали указанията на въззивната инстанция за посочване на конкретен съдебен акт от задължителната практика на касационната инстанция са били правилни, тъй като останалите указания не са изпълнени, а неизпълнението на кое да е тях е достатъчно основание за връщане на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд