Определение № 592 от 19.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2502/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Ц. В. Д. - от [населено място] срещу Определение № 1162 от 17.06.2014 г. по ч.гр.д. №695/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Определение №470 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 72/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отказано да се отмени допуснатото обезпечение на бъдещи искове поради непредявяването им в дадения от съда срок, и е постановено друго, с което е отменено обезпечението на бъдещи осъдителни искове на Ц. В. Д. - от [населено място] срещу С. А. Б. - от [населено място]. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи решения правен въпрос, за който счита, че се решава противоречиво от съдилищата и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба С. А. Б. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта й по съображения, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, оспорва я и по същество, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделeние, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено определение, с което е отказано да се отмени допуснатото обезпечение на бъдещи искове, и е постановено друго, с което е отменено допуснатото обезпечение, намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. С обжалваното определение, като е изложил, че исковете, заради което е било допуснато обезпечението, не са предявени в дадения от съда срок, поради което не е налице обезпечителна нужда, въззивният съд е отменил определението, с което е отказано да се отмени обезпечението, което е отменил. Определението на въззивния съд по обезпечение на иска, съгласно чл. 396 ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, когато отказано от първоинстанционния съд обезпечение, бъде допуснато от възззивния съд, в който случай за разглеждането на частната касационна жалба следва да са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. В случая не е налице отказано от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск, което да е допуснато от въззивния съд - въззивният съд е отменил допуснатото обезпечение. Не е налице условието на чл. 396 ал. 2 ГПК, поради което частната касационна жалба е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение