Определение № 507 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. П. и самостоятелна касационна жалба на Д. П. П. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 16.07.2012г. по гр.д.№1823/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част,с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан дворно място,находящо се в [населено място],незастроено,цялото с пространство от 870кв.м.,съставляващо парцел * в кв.11 по плана на селото и поземлен имот,находящ се в [населено място],район “П.”,м.”А.”,с площ от 1000кв.м. по документи за собственост,а по скица-1018кв.м.,заедно с построените в него вилна еднофамилна сграда на два етажа и спомагателна постройка и в частта,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. П. П. срещу Д. П. П. иск за заплащане на извършени в имотите подобрения за сумата 80000 щатски долара в период 2002-2011г. на основание чл.30,ал.3 ЗС. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената от К. П. П. касационна жалба се сочи,че съдът в противоречие с ППВС №6/27.12.1974г.,решение №532/17.06.1994г. по гр.д.№382/1994г. на І ГО на ВС,решение №612/25.10.1995г. по гр.д.№375/1995г. на І ГО на ВС,решение №173/17.03.1987г. по гр.д.№240/1984г. е приел,че претенцията за извършените от него подобрения е погасена по давност,като не е съобразил,че за своята идеална част той е владелец и за извършените в тази част подобрения давност не е текла,както и че давността не е изтекла за подобренията,извършени в периода 2009-2011г. Поддържа,че в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК съдът е приел,че единственият способ за извършване на делбата на вилните имоти е изнасянето им на публична продан като е пренебрегнал факта на извършени значителни подобрения в единия имот от съделителя К. П. и по-голямата му идеална част в него /поставя се въпросът за значението на факта,че един от съделителите е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял при избора на способ за извършване на делбата,както и за значението на обстоятелството,че допуснатите до делба имоти не са еднородни,ако между съделителите не съществува спор,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК/гл.292 ГПК/отм./. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената от Д. П. П. касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е да се изнасят на публична продан част от недвижимите имоти,предмет на делбата,след като броя на имотите е повече от броя на съделителите или делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий или разпределение от съда и за значението на обстоятелството,че между съделителите не съществува спор,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата по един от поставените въпроси като съображенията за това са следните: В обжалваното решение по отношение на прекратяването на съсобствеността е прието,че нито съставянето на разделителен протокол с теглене на жребий,нито разпределение на дяловете от съда са приложими в случая,тъй като: дяловете на съделителите от имота в м.”А.” не са равни /К. П. притежава 7/12 ид.части,а Д. П.-5/12 ид.части/,имотите не са еднородни /в дворното място в м.”А.” е построена сграда,докато дворното място в [населено място] е незастроено/. Прието е,че разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения досежно начина на извършване на делбата настоящият състав приема,че не се установява наличие на противоречива практика на съдилищата,нито противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за значението на факта,че единият съделител е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял,доколкото в посоченото от касаторите решение №634/04.10.2010г. на ВКС,І ГО по гр.д.№1378/2009г. въпросът за наличието на извършени подобрения и различния обем делбени права не е бил поставен на разглеждане,а освен това в настоящия случай въззивният съд не е преценявал дали стойността на двата имота е различна,което е основният въпрос,поставен на разглеждане в посоченото по-горе решение. В сочените от касатора К. П. решение №116/11.05.2012г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№1032/2011г. и решение №459/23.11.2011г. на ВКС,І ГО по гр.д.№82/2011г. пък е разгледана хипотеза на извършване делба по колена,с оглед на което даденото разрешение не може да се приеме за относимо към настоящия случай. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е да се изнасят на публична продан част от недвижимите имоти,предмет на делбата,след като броят на имотите е повече от броя на съделителите или равен на тях или делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий или разпределение от съда,доколкото сочената от касатора Д. П. съдебна практика не обоснова наличие на противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. В решение №158/22.03.2010г. по гр.д.№668/2009г. на ВКС,І ГО е прието,че делбата се извършва чрез изнасяне на имотите на публична продан само ако имотът е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,а при наличие на повече от един имот неподеляемост е налице само ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. В настоящия случай основното съображение на въззивния съд за недопустимост на разпределението на имотите е обстоятелството,че същите не са еднородни. Поради това според настоящия състав предпоставки за допускане на касационно обжалване са налице само по въпроса,поставен и от двамата касатори,а именно за значението на обстоятелството, че допуснатите до делба имоти не са еднородни,ако имотите са равни по брой на броя на съделителите и между съделителите не съществува спор,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК/чл.292 ГПК/отм./. По така поставения въпрос в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от тричленни състави на ВКС /решение №165/08.05.2012г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№900/2011г. и решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС,ІІ ГО/ е прието,че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове,но при наличието на спор,за да е приложим способът на чл.353 ГПК/чл.292 ГПК/отм./ е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Тези решения са послужили и на двамата съделители да обосноват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По претенцията на К. П. за извършени подобрения въззивният съд е приел,че следва да бъде разгледана по реда на чл.30,ал.3 ЗС, тъй като подобренията са извършени от съсобственик в това му качество, т.е. без да е изменил намерението си да владее имота като такъв и със знанието на другия съсобственик. Прието е,че претенцията за подобренията,извършени в апартамент №3 е погасена по давност-подобренията са извършени в периода 2002-2004.,а претенцията е предявена на 24.11.2011г. като давността е започнала да тече от момента на извършване на подобренията. Същият извод е направен и за претенцията за извършени подобрения в имота в м.”А.” и имота в [населено място]. По отношение на подобренията,извършени в имота в с-.П. и в апартамент №3 след 2005г. е прието,че липсват доказателства да са били извършени от съделителя К. П.. С поред настоящия състав изводите на съда за правната квалификация на претенцията,началния момент на погасителната давност и намерението,с което извършилият подобренията съделител е упражнявал фактическата власт върху имотите не противоречат на посочената от касатора К. П. практика на ВС и ВКС. По отношение на правната квалификация на претенцията и погасителната давност съдът се е съобразил изцяло с указанията по приложението на материалния закон, дадени в ППВС №6/27.12.1974г., доколкото в този акт,а и в константната съдебна практика началният момент на погасителната давност се преценява с оглед характера на установената фактическа власт върху дела на съсобствеинка,срещу когото е предявен искът,тъй като извършилият подобренията съсобственик може да претендира заплащане на стойността им само за частта на другия съсобственик. По отношение на подобренията,извършени от съсобственик съдът се е съобразил с разясненията,дадени в ТР №85/2.12.1068г. по гр.д.№149/1968г. на ОСГК на ВС,възприети преобладаващо в съдебната практика,вкл. и в посочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС. Следва да се отбележи освен това,че в решение №173/17.03.1987г. по гр.д.№240/1987г. на ІІ ГО на ВКС е разгледана хипотеза на претенция по чл.12,ал.2 ЗН,каквато в настоящия случай не е заявявана за разглеждане. По отношение на подобренията,извършени след 2005г. пък основното съображение на въззивния съд да отхвърли претенцията са,че липсват доказателства да са били извършени от съделителя К. П.,т.е. поставеният въпрос за правната квалификация и началния момент на погасителната давност е ирелевантен за крайния извод на съда. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение