Определение № 93 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2010 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и М. Н. Д. срещу решение № 303 от 21.06.2010 г. по в.г.р.д.№ 336 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 58 от 17.02.2010 г. по гр.д.№ 1602 от 2009 г. на Добричкия районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от М. Н. Д. срещу К. Р. К. и [фирма] иск по чл.4а от ЗСПЗЗ във връзка с чл.33 от ЗС за изкупуване на нива с площ от 3,212 дка, представляваща имот № 004103, парцел 103, масил 004 в м.”Сърторман” по КВС на[населено място], общ.Д.. При проверка редовността на касационните жалби съставът на ВКС констатира, че в същите са недопустими поради следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК /редакция към датата на подаване на касационните жалби, тоест преди изменението на закона с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Когато предмет на делото е недвижим имот, обжалваемият интерес се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК е в размер на данъчната оценка на имота, а когато няма такава- в размер на неговата пазарна цена. В случая, видно от удостоверение за данъчна оценка изх.№ К 1394 от 21.04.2009 г., издадена от [община], данъчната оценка на процесния имот е 377,70 лв., тоест много под 1000 лв. Поради това и на основание чл.280, ал.2 от ГПК касационните жалби срещу решението, касаещо този имот, са недопустими и като такива при условията на иззета компетентност и на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъдат върнати. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия