Определение № 209 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. У. и Н. Д. против определение от 09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 4062/2018 г. от САС, 5-ти състав. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивен съд е потвърдил първоинстанционно разпореждане за връщане на въззивна жалба, поради подаването й след изтичането на преклузивния срок. Съдът е приел, че съобщението за изготвеното решение е връчено на пълномощника на страната на 13.02.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 28.02.2018 г., след изтичането на преклузивния двуседмичен срок, поради което е потвърдил разпореждането за нейното връщане. Прието, че твърденията на частния жалбоподател не опровергават официалното удостоверяване по връчването на съобщението, както и не се сочат доказателства, които да бъдат събрани от въззивния съд, предвид оспорването на подписа под съобщението за решението на съда. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280 ГПК. В частната жалба, както и в допълнително подадената молба се правят оплаквания по съществото на спора, като отново се твърди, че определението е неправилно, но не се сочи конкретен правен въпрос, водещ до наличие на предпоставките за допустимост на обжалването, което води до извод, че касационното обжалване не следва да се допуска. Предвид изложеното, ВКС