Определение № 1968 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 14/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. А. чрез пълномощника й адвокат Е. Т. против решение № 108 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 159 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение № 260006 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 938/2019 г. на Районен съд - Силистра в атакуваната му част за отхвърляне на предявените от Г. Х. А. против Н. Х. Н. искове с дадена от районния съд правна квалификация по чл. 31, ал. 1; чл. 40; чл. 42, ал. 2; чл. 87, ал. 3 ЗЗД и искове за съдебна делба на поземлени имоти -: ПИ ***– 15805 кв. м.; ПИ ***– 38709 кв. м. и ПИ ***– 12503 кв. м. Н. Х. Н. е подала чрез пълномощника си адвокат В. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Окръжният съд е констатирал, че оплакванията на Г. Х. А. във въззивната й жалба са обобщени и обособени в три точки: I. Нарушение на съдопроизводствените правила; II. Необоснованост на решението; III. Нарушение на материалния закон. В първата групата оплаквания: I. Нарушения на съдопроизводствените правила се въвеждат оплаквания за: 1) неправилна квалификация на иска за нищожност на процесното пълномощно, която трябва да е по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, а не по чл. 31, ал. 1 ЗЗД; 2) неточно и неправилно определяне в доклада по чл. 146 ГПК на доказателствената тежест на страните; настоява, че в тежест на ответницата е да опровергае по несъмнен начин основанията за нищожност на сделките; 3) отхвърляне на исковете по чл. 40 и чл. 87 ЗЗД, въпреки неоспорването им от другата страна; 4) отказ на съда за разглеждане на допълнително повдигнати основания за нищожност на сделките с аргумент за преклузия; 5) отхвърляне на искания за допускане на нови, преки и относими писмени и гласни доказателствени средства; 6) необсъждане в мотивите на решението на възраженията срещу приетата експертиза, които са преповторени във въззивната жалба; 7) отказ за назначаване на допълнителна експертиза, въпреки искането в тази насока. Във втората група оплаквания: II. Необоснованост на решението – страната изтъква следните доводи: 1) липса на обективност при обсъждане на свидетелските показания на П., П. и П., като съдът превратно е заключил, че и те не установяват разстройство на личността на наследодателката; 2) предоверяване на свидетеля Р. Т., който има интерес да даде показания, че като нотариус е спазил закона при изповядването на сделките; 3) противоречие в изводите на съда: 3.1) по отношение действията на нотариуса – че са законосъобразни, въпреки непрочитането и неподписването на пълномощното; и 3. 2 ) при констатация, че лицето е страдало от деменция към момента на подписване на пълномощното, но въпреки това „напълно е разбирало свойството и значението на извършеното от нея“; 4) излагане на лаконични мотиви по направените доводи. В третата група оплаквания: III. Нарушение на материалния закон се излагат доводи, че: 1) нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД е договорът (при положение на чл. 44 ЗЗД и пълномощното), сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие) – цитира и прилага Решение №143/18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018, 3-то г. о. Оттук, и въз основа на събраните доказателства, страната извежда, че районният съд е постановил решението си в противоречие с цитираното правно основание и практика на ВКС.; 2) нищожно е пълномощното на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК – порок във формата на нотариалното му удостоверяване, предвид показанията на нотариуса и поставения пръстов отпечатък вместо подпис; последното, според въззивницата, доказва деменцията на упълномощителката; 3) искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е в зависимост от уважаването на един от предходните два иска, при което съдът е следвало да приеме, че упълномощеният е ползвал нищожно/унищожаемо пълномощно, което не поражда правни последици; 4) искът по чл. 40 ЗЗД не е оспорен от насрещната страна; основава се на десетократно по-ниската от пазарната цена, на която са продадени нивите; съдът не е допуснал събирането на доказателства за този факт; 5) искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД също не е оспорен от ответницата, въпреки това и той е отхвърлен, след като дори насрещната страна е поискала съда да изясни кой носи доказателствената тежест за него, но това не е сторено; жалбоподателката счита, че ответницата трябва да докаже плащането на цената, което не може да стане с изявление пред нотариуса от името на представляваната. Ответницата чрез нейния процесуален представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Изтъква, че самата ищцова страна не е била наясно какви искове предявява, което е наложило този въпрос да бъде уточнен в първото заседание по делото. След изясняването на правната квалификация, в писмените бележки са коментирани непредявени искове, но това не следва да води до промяна в заявеното от страната в съдебното заседание, аргумент за което е чл. 214 ГПК. Не отговаря на истината, че някои от исковете не били оспорени – напротив, оспорени са всички искове. След тези констатации от фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че ищцата и ответницата са деца и наследници на Р. Г. Г., починала на 14.05.2019 г., както и относно обстоятелството, че последната малко преди смъртта си е поставена под пълно запрещение с решение № 26/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 265/2019 г. по описа на Окръжен съд - Силистра. Няма спор и от представените по делото пълномощно с per. № 94/03.01.2018 г. и за удостоверяване на съдържание № 95, том 1, № 4/03.01.2018 г. и нотариални актове № 38, том I, per. № 337, д. № 20/12.01.2018 г. на нотариус № 105 Р. Т., с вх. per. № 134/12.01.2018 г. акт № 50, том I, д. № 37/2018 г. и № 74, том II, per. № 1003, д. № 20/12.01.2018 г. на нотариус № 191 Р. Л., е видно обстоятелството, че на 03.01.2018 г. Р. Г. Г. е упълномощила дъщеря си Н. Х. Г. да продаде на когото сметне за добре и за цена, каквато тя прецени, включително и да договаря със себе си три недвижима имота — земеделски земи. На 12.01.2018 г. Н. Х. Г., в качеството си на пълномощник на Р. Г. продала на себе си два земеделски имота в землището на [населено място], а на 25.04.2018 г. и един земеделски имот в землището на [населено място]. В пълномощното Р. Г. Г. е положила отпечатък от десен палец, като нотариусът е отбелязал, че това е поради заболяване. Пред първата инстанция ищцата е твърдяла, че при сключване на упълномощителната сделка майка й не е била в състояние да разбира и ръководи действията си, поради което и не е била в състояние да изрази валидно волята си, поради което счита, че тази сделка е унищожаема. Поради липсата на представителна власт, възникнала в полза на пълномощника счита, че сключените чрез това пълномощно договори за покупко-продажба са недействителни, поради което моли съда да прогласи недействителността им - иск с прано основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД или да признае, че сделките не са породили действие по отношение на представляваната поради договаряне в нейна вреда — чл. 40 ЗЗД. В съдебно заседание е предявена още една претенция - за разваляне на договорите за покупко-продажба поради неизпълнение на задълженията на купувача по него - иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В хода на устните състезания и в писмената си защита ищцата отново уточнява претенциите си, като застъпва становище, че основната претенция следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Освен това, заявява и нова искова претенция за нищожност на пълномощното на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, тъй като пълномощното не било прочетено от страна на нотариуса. Наведени като основния са и накърняване на добрите нрави, както и излизане извън пределите на представителна власт на пълномощника. Във въззивното производство спорът между страните отново е концентриран главно върху това - дали към датата на упълномощаването здравословното състояние на упълномощителката й е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си, респективно дали упълномощаването с право на разпореждане с имуществото е осъзнат акт, чиито правни последици са целени и желани, или просто действие, лишено от осъзнаване и волеви подбуди. Въззивният съд е посочил, че по искане на жалбоподателката-ищца е назначил съдебно психиатрична експертиза в единичен състав със задачи, насочени към установяване на посочените обстоятелства; допуснал е до разпит двама свидетели на ищцата и приложени към жалбата писмени доказателства и е назначил и съдебно-счетоводна експертиза. Допускането в хода на въззивното производство на тройна съдебно психиатрична експертиза е мотивирано основно от съображения, че за правилното решаване на спора са необходими специални знания, като са отчетени обстоятелствата, че по делото са приети две единични медицински експертизи – пред първата и въззивната инстанция, чиито заключения си противоречат по основния спорен въпрос, свързан с възможността упълномощителката да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на подписване на процесното пълномощно, а именно на 03.01.2018 г. При постановяване на решението въззивният съд е приел, че в случая, от събраните доказателства не може да се направи извод за основателност на нито един от предявените искове (като е изложил подробни съображения по всеки от тях), а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд в съответната част. В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторката не е изложила доводи относими към валидността на въззивното решение, т. е. относно липсата на правораздавателна власт на съда, относно законността на съдебния състав, формата на решението или неразбираемост волята на съда. Касационният съдебен състав също не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК. Доводите за недопустимост на въззивното решение са, че съдът е разгледал само предявените с исковата молба и уточнени в първото съдебно заседание искове, преюдициални за делбата на земеделските имоти, а именно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но не и основанията за нищожност на пълномощното, констатирани с оглед събраните по делото доказателства – поради неспазване на формата, тъй като пълномощното не е било прочетено от нотариуса на упълномощителката и тъй като е положен отпечатък от десен палец, вместо изписване на имената и подпис, при липса на предпоставките за това и тъй като при сключване на двата договора за покупко-продажба упълномощената е излязла извън пределите на представителната власт. Посочените доводи предпоставят, че е било допустимо в делбата да се разгледат съединените искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като преюдициални към спора налице ли е съсобственост върху процесните земеделски имоти, Затова касационният съдебен състав констатира, че не следва да преценява наведеното от касаторката основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, както и основанията във връзка с изводите на съда по всеки от съединените искове. Доколкото основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК са служебно приложими, касационното обжалване следва да се допусне с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед на това допустимо ли е с оглед нормите на чл. 342 и чл. 343 ГПК в производството за съдебна делба да се съединяват искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД и как следва да процедира съдът, ако такива искове са предявени, Преценката следва да се извърши и с оглед указанията по приложението на процесуалния закон в т. 3 на ППВС № 7/73 г., съгласно които съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иск за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове. По доводите и свързаните с тях въпрос относно правилността на въззивното решение съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, ако приеме, че атакуваното решение е процесуално допустимо. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение