Определение № 50408 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 182/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 349 от 06.10.2021 г. по в.гр.д. № 821/2021 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решение № 260525 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Н. К. С. против С. Е. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне собствената си сграда с идентификатор ....., изградена в поземлен имот с идентификатор .....по КККР, находяща се в [населено място], [улица], с чието незаконосъобразно изграждане, поддържане и ползване пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор ....в [населено място], [улица]. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Н. К. С. чрез нейния пълномощник адв. Св. А.. В касационната жалба са изложени подробно оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че постановеното решение е в разрез с правилата на формалната и житейската логика, като изводите на съда са формирани при игнориране на отделни събрани по делото доказателства и избирателно и откъслечно обсъждане на показанията на разпитаните свидетели. Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да допусне и да приеме относими към спора доказателства и не е изложил конкретни и ясни мотиви по всички съществени въпроси, от които зависи решението по спора. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са посочени въпроси, за които се поддържа, че са обусловили изводите на въззивния съд и че осъществяват хипотезите на посочените основания за достъп до касационно обжалване. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Е. П. изразява чрез своя пълномощник адв. М. О. становище, че поставените въпроси не обосновават допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройка с идентификатор ...., построена в поземлен имот с идентификатор ...... Твърдението на ищцата е било, че постройката е незаконна, изградена без необходимите строителни книжа, навлиза в собствения й имот с идентификатор ....., опасна е за здравето и живота на ищцата и семейството й, и пречи за пълноценното използване на имота, тъй като наклонът на плочата не отвежда дъждовните води в имота на ответницата, те се стичат по подпорната стена, която служи за външна стена на процесната постройка и наводняват двора, което го прави неизползваем съобразно неговото предназначение и създава пречки за извършване на разрешено строителство в него. По делото е установено и не е било спорно между страните, че ищцата, жалбоподателка в настоящото производство, е собственик на идеална част от поземлен имот с идентификатор ...., а ответницата е собственик на съседния имот с идентификатор ..... Поради голямата денивелация на терена на двата имота- около 5 м, като този на ответницата е по - високият, между тях има изградена подпорна стена, която е и стена на процесната постройка. Постройката е едноетажна, изградена е в най - ниската част на имот с идентификатор ...., като за изграждането й не са открити строителни книжа. През 1998 г. е било издадено разрешение за строеж за терасиране на двора, но в общината не са запазени одобрените проекти относно това разрешение. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че подпорната стена е изграждана на етапи и през различно време с различни материали - каменна, бетонна и тухлена, като тухлената стена, която е най-нова, служи за стена на постройката. Покривната плоча на постройката е хоризонтална, няма наклон към имота на ищцата, а подпорната стена спира безпрепятственото изливане на повърхностните води от имота на ответницата към този на ищцата. Според вещото лице по източната фасада на постройката има изграден улук, чиято функция е да отвежда дъждовните води в собствения на ответницата имот, но той е изпълнен неправилно - не е включен в канализацията и се излива близо до имота на ищцата, и то там, където подпорната стена е частично разрушена и водата се излива в имота на ищцата. Вещото лице е установило също, че влага има по цялата подпорна стена, а не само в частта на процесната сграда, като според него причините за наличието й са комплексни: местоположението на стената - на изток, като пред нея в двора на ищцата има изградена сграда на основното застрояване, която я засенчва; релефа - стената се осветява само от едната страна, а от другата е почва; материалите - няма мазилка или хидроизолация. Въз основа на заключението на вещото лице, което кредитирал като обективно, ясно и пълно, и след преценка на събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, въззивният съд е приел, че процесната постройка, макар и представляваща незаконен строеж, не създава за ищцата пречки, по-големи от обикновените, да ползва собствения си имот. Приел е, че обективният факт на голяма денивелицая между двата имота предпоставя изливането на дъждовната вода от по-високия имот - този на ответницата, в по - ниския имот- този на ищцата, което е наложило и изграждането на подпорната стена с оглед това да се ограничи навлизане на повърхностните води. Приел е, че в случай, че се премахне процесната постройка и подпорната стена остане на нивото на прилежащия терен, тогава няма да има калкан, който да покрива сградата на ищцата, като дъждовните води ще преминават през прилежащата на ниво терен подпорна стена и ще се изливат безпрепятствено в нейния имот. В обобщение съдът е направил извод, че твърдяното засягане на правото на собственост на ищцата не е в причинна връзка с допуснатото от ответницата нарушение на строителните правила и норми чрез построяване на едноетажната сграда на имотната граница без строителни книжа и без разрешението на собствениците на съседния имот. Приел е също, че отправеното от ищцата искане за осъждане на ответницата да премахне сградата не съответства на нарушението, доколкото твърдените неблагоприятни въздействия върху собствения на ищцата имот могат да бъдат преодолени чрез извършване на други действия. По тези съображения е отхвърлил предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поставя следните въпроси: 1.1. Незаконното строителство в един имот пречи ли на собствениците на съседния имот да ползват собствеността си в пълен обем. 1.2. Длъжни ли са собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконното строителство, да търпят същото 2. Какви по вид и обем следва да са смущенията в упражняване на правото на собственост на собствениците на имот, съседен на този, в който е осъществено незаконно строителство, за да се преценят като по - големи или по - малки от обичайните по смисъла на чл. 50 ЗС. 3.1. Как се преценяват по - големи или по - малки от обикновените са пречките и допустимо ли е технически въпроси да се преценяват посредством свидетелски показания. 3.2. Въз основа на какви критерии съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС, следва да прецени дали създаваните от ответника пречки са по - големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. 4.1. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства. 4.2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите и възраженията и да мотивира решението си по съществото на правния спор. 4.3. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност на въззивното да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита, че доводите и възраженията са основателни, респ. неоснователни. 5. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи. 6.1 Наличието на роднинска връзка на свидетелите и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на свидетеля. Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в доказателствата по делото, обосноваващи извод за заинтересованост на този свидетел. 6.2. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му заедно с всички доказателства по делото. 6.3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото. 7. Съставлява ли процесуално нарушение, ако въззивният съд при обосновано такова искане във въззивната жалба на основание чл. 266, ал.1 ГПК не допусне своевременно поискана пред първата инстанция допълнителна съдебна експертиза, основното заключение на която е оспорено и е поискано допускането на допълнителната, докато трае изслушването на вещото лице. В този случай неназначаването на исканата във въззивната жалба експертиза съставлява ли процесуално нарушение, при което съдът е оставил делото неизяснено от фактическа страна и е нарушил принципа за установяване на истината в процеса. 8. Допустимо ли е представянето на доказателства за първи път по делото във връзка с факти, които стават спорни едва при изслушването на вещото лице и приемането на експертизата, както и представянето им като довод на страната за неправилност на заключението и/или некредитирането й като аргумент за искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза. Така формулираните въпроси, с оглед съдържанието и насочеността си, могат да бъдат обобщени в четири групи. Първите пет въпроса касаят предпоставките за уважаване на негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж и в частност дали самият факт на незаконното строителство е основание за уважаване на този иск, или ищецът следва да докаже, че този строеж му създава пречки да ползва собствения си имот, по - големи от обикновените. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие, а съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, за уважаване на негаторния иск е неободимо кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1 неоснователност на действията на ответника по негаторния иск, и 2 създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Посочено е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки за ищеца да използва собствения си имот по -големи от обикновените / чл. 50 ЗС /. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В съответствие с тази задължителна практика на ВКС въззивният съд е изследвал наличието и на двете посочени условия за уважаване на негаторния иск. Приел е, че процесната постройка представлява незаконен строеж, но той не създава на ищцата пречки, по-големи от обикновените, да ползва собствения си имот по предназначение. Въз основа на събраните по делото доказателства е обосновал извод, че причините, поради които дъждовните води се стичат в имота на ищцата, не е самата незаконна постройка, а обстоятелството, че между двата имота има голяма денивелация - около 5 м, или 11 % наклон, като по - високият имот е този на ответницата и водата естествено се стича към по - ниския имот, както и състоянието на подпорната стена, която е изградена от неподходящи материали, без мазилка и хидроизолация, и неправилно монтирания на процесната постройка улук, който не е заустен в канализацията, а се излива близо до имота на ищцата, където подпорната стена е частично разрушена. В съответствие с това въззивният съд е посочил, че искането за премахване на постройката не съответства на тежестта на нарушението, тъй като неблагоприятните въздействия върху имота на ищцата биха били преодолени чрез други подходящи мерки. Втората група въпроси, поставени от жалбоподателката, са свързани със задължението на съда да обсъди свидетелските показания и да обоснове в мотивите на решението си защо кредитира или не кредитира показанията на свидетел, включително и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Тези въпроси също не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Във въззивното производство е уважено направеното във въззивната жалба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата във връзка с изграждане на подпорната стена и процесната постройка и как това се е отразило върху имота на ищцата, като са допуснати до разпит по двама свидетели на всяка от страните. Техните показания са обсъдени от въззивния съд във връзка с останалите събрани по делото доказателства и в частност във връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът не е приел, че не следва да давя вяра на показанията на някои от свидетелите поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото в полза на едната или другата страна, а напротив- намерил е, че същите са логични, последователни и следва да бъдат кредитирани изцяло. Оплакванията за това, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания, въззивният съд е направил различни фактически изводи от тези, които жалбоподателката счита, че е следвало да направи, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Те са относими към правилността на решението, която не може да се проверява в тази фаза на касационното производство. Третата група въпроси е свързана с приложението на чл. 266, ал.3 ГПК. Твърдението на жалбоподателката е, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос - ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, тъй като не е допуснал събиране на доказателства - повторна или допълнителна експертиза, която не е била допусната от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Настоящият състав не споделя тези доводи. Предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС няма за предмет премахване на подпорната стена в нейната цялост, поради което дали тя е изградена в имота на ищцата в случая е без правно значение. По делото е установено, че подпорната стена е изграждана във височина през различни периоди от време и с различни материали, като нейната най - горна част, изградена от тухли, се явява и стена на постройката, чието премахване се иска. При тези данни уважаването на негаторния иск за премахване на постройката няма да се отрази на местоположението на подпорната стена. Затова като е приел, че с отказа си да допусне повторна или допълнителна експертиза за изясняване на обстоятелството къде е разположена подпорната стена, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, обуславящо събиране на доказателства при условията на чл. 266, ал.3 ГПК във въззивното производство, тъй като този въпрос в случая не е релевантен за изхода на спора, въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпросите относно задължението на въззивния съд да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства, да извърши самостоятелна преценка във връзка с доводите и възраженията на страните и да мотивира своето решение. Прочитът на мотивите на въззивното решение не налага извод за противоречие в тази насока с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, посочил кои факти от значение за изхода на спора по чл. 109 ЗС приема за установени въз основа на тях и какви правни изводи следват от това. Изложил е ясни и разбираеми мотиви относно двете кумулативни предпоставки, необходими за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, и мотивирано е посочил защо намира искът за неоснователен. Поставените въпроси не са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях е налице трайно установено практика на ВКС, включително и такава със задължителен характер, която изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. На последно място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да е обоснована някоя от визираната в нормата хипотези - нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Не се установява въззивното решение да е нищожно или недопустимо - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Последната хипотеза - очевидна неправилност би била налице, ако въззивното решение страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В случая такъв порок на обжалваното решение не се установява. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателката Н. К. С. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на С. Е. П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 4.12.2021 г., приложен на л. 57 от касационното дело. Водим от гореизложеното съдът