Определение № 240 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Е.,гр.Д., област Б., чрез пълномощника адвокат А., срещу въззивно решение № 267/30.06.2021г. по гр. д. № 442/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че въззивното решение е недопустимо като постановено при непредявен иск.Съдът се е произнесъл по факти, които не са били въведени като правопораждащи и е заменил фактическите твърдения на ищеца с други. Не се е произнесъл по въведеното основание /смислови противоречия между отделните части на диспозитива на съдебния акт, чиято нищожност се претендира/, водещи до невъзможност да се процедира пред СГКК изменение на КК като признатите на ищеца 11,42 кв.м. се отразят като част от имота на ищеца. Касаторът твърди наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните по делото доказателства и възраженията и доводите на страните.Твърди, че не са обсъдени приобщените технически експертизи, не са изложени мотиви по оплакванията във въззивната жалба. Поставя и въпрос дали е порочно въззивно решение, при постановяването на което е участвал съдия по отношение на който е имало основание за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК. Понятието „други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на съдията“ включва ли участие на съдия, като председател на състав, за който в публичното пространство е известно, че е във влошени отношения с пълномощника на страната. В хипотезата на чл.22,ал.1,т.1 ГПК се поставя и въпрос дали е опорочен съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен при нарушение на правилата за случайно разпределение на делата. Ответниците по касация Р. К. Е. и С. С. Е., [населено място], оспорват касационната жалба в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С обжалваното решение е потвърдено решение № 90029/2021г. по гр.д.№ 1470/2019г. на РС-Благоевград. С последното е отхвърлен предявеният от Н. Т. Е. срещу Р. К. Е. и С. С. Е. иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение №1706/2014г. по гр.д.№172/2013г. на РС-Разлог. Въззивният съд е приел, че с решение № 1706/2014 г. е признато за установено на основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР /в редакцията му към 2013 г./, по отношение на ответниците Р. и С. Е., че към момента на одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] през 2007г. ищецът Н. Е. е собственик на 11.42 кв.м, които представляват чупката по скица на ПИ */25.02.2013 г., издадена от СГКК-гр. Благоевград към ПИ с идентификатор ***, с площ от 555 кв.м, като е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в това, че имотната граница между ПИ с идентификатор № ***, с площ от 555 кв.м., при съседи по действащата КК: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, собственост на ищеца, и ПИ с идентификатор ***, с площ от 538 кв.м, при съседи по КК: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, съсобствен на ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на [населено място], одобрен през 1960 г. За неразделна част от решението е обявена комбинираната скица, изготвена от вещото лице инж. И.К. /лист 174 от делото/. Това решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила още през 2014 г. По инициатива на Н.Е. въз основа на решението е проведено административно производство по изменение на КККР, като са коригирани имотните граници между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор № ***. Коригирането на имотните граници е било обжалвано от ответниците и с влязло в сила решение № 1034/2016 г. по адм.д. № 170/2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград, коригирането на имотните граници е отменено. В мотивите е посочено, че за част от оспореното изменение не е налице влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, а за останалата част изменението не е в съответствие с решението по гр.д. № 172/2013 г. на РС-Разлог. Ищецът твърди, че съдебният акт е неразбираем и неговият смисъл не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Твърди, че съществува противоречие между графичната част на решението /скицата на вещото лице, която е обявена като неразделна част от него/ и текстовата му част. Константната съдебна практика приема, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени нарушения, а именно: когато е постановено от некомпетентен орган; когато не е подписано от съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде преодоляна по реда на чл. 251 ГПК, или по реда на чл. 247 ГПК. Когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или е налице необоснованост, но може да се установи какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно /решение № 880/2009 г. по гр. д. № 2697/2008 г., IV г. о.,решение № 27/2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о. на ВКС/. Когато решението е недопустимо и е влязло в сила, същото не може да се обявява за нищожно по реда на чл.270 ГПК, тъй като макар да страда от пороци, то поражда всички присъщи на решението правни последици, включително сила на пресъдено нещо. Недопустимо е чрез производство по чл. 270 ГПК да се реализира контрол за правилността на съдебен акт като се твърди, че е нищожен. Такъв контрол се извършва в редовното инстанционно производство /решение № 492/2009 г. по гр. д. № 1562/2008 г.,ВКС, III г. о./. В случая в решение № 1706/2014 г. са изложени подробни съображения по предявения иск. От диспозитива /а и от мотивите/ на решението става ясно, че предявеният иск е уважен като основателен, понеже спорната реална част от недвижим имот, собственост на ответниците, съставляваща чупката по скица № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК - гр. Благоевград, всъщност представлява част от имота на ищеца, като тази част е отразена в нарочно издадена скица от вещото лице, която е обявена за неразделна част от решението. В диспозитива и в мотивите не се съдържат думи или изрази, които да правят неразбираема волята на съда. За производството по чл.270, ал. 2 ГПК е ирелевантно обстоятелството дали скицата на вещото лице правилно установява границите на двата съседни имота, а така също и дали с диспозитива на съдебния акт е налице произнасяне по цялата искова претенция по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, или е налице произнасяне и за нещо повече, което не е предмет на исковата молба. В случай,че са допуснати подобни процесуални нарушения, то те касаят правилността или допустимостта на съдебния акт и страните са могли да ги преодолеят чрез обжалването му. Ако с атакуваното решение е налице произнасяне само за част от спорното право, ищецът е разполагал с възможността по чл. 250 ГПК. Останалата част от спорното право, за която липсва сила на пресъдено нещо, може да бъде и предмет на нов исков процес. Ако в мотивите на решението съществува известно противоречие, то същото не се отразява на валидността на акта, а има отношение единствено към неговата правилност. Недопустимо е в производството по чл. 270, ал. 2 ГПК да се ревизира правилността на влязло в сила решение, вкл. с последваща експертиза. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В настоящото производство по чл.288 ГПК не се установява недопустимост на обжалваното решение, поради посочените от касатора процесуални нарушения. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за прогласяване нищожността на съдебното решение с оглед сочената от ищеца негова абсолютна неразбираемост и твърдяно противоречие между диспозитива и скицата, неразделна част от решението. Релевираният процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и относимите доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил, кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. По съществото на спора е приел, че в случая в решение № 1706/2014 г. са изложени подробни съображения по предявения иск. От диспозитива и от мотивите му става ясно, че искът по чл.53,ал.2 ЗКИР /в приложимата редакция/ е уважен като основателен, понеже спорната реална част от недвижим имот, собственост на ответниците, съставляваща чупката по скица № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК -гр. Благоевград, всъщност представлява част от имота на ищеца, като тази част е отразена в нарочно издадена скица от вещото лице, която е обявена за неразделна част от решението. Въззивният съд е посочил, че в диспозитива и в мотивите не се съдържат изрази, които да правят неразбираема волята на съда. Ирелевантно за иска по чл.270 ГПК е дали скицата на вещото лице правилно установява границите на двата съседни имота, а така също и дали с диспозитива на съдебния акт е налице произнасяне по цялата искова претенция по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР или за част от нея. В производството по чл. 270, ал. 2 ГПК не може да се ревизира правилността на влязло в сила решение, вкл. с последваща експертиза. Даденото от въззивния съд решение на поставените въпроси в първата част от изложението не противоречи, а съответства на посочената от касатора практика на ВКС. Останалите въпроси от изложението, касаещи пороците на решение, при постановяването на което е участвал съдия за който „е имало основание за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК“, както и когато е постановен от съдия, определен при нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на релевираното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не посоченото определение №101/2017г. по чл.288 ГПК /вкл.по прилагане на т.9 от ТР№1/2001г., ОСГК, ВКС/, а постановеното решение №98/2017г. по същото дело - гр.д.№3899/2016г. на ВКС, ІІ г.о. /разглеждащо сходен въпрос във връзка с влошените отношения между процесуалния представител на страната – адв.А., и председателя на въззивния състав – съдия У. /, е практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С него е прието по реда на чл.290 ГПК по въпроса за порочността на въззивно съдебно решение, в чието постановяване е участвал съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, че наличието на такова основание само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт. Съдийското безпристрастие е гаранция за постановяване на правилно решение, тъй като изключва разглеждането на делото и постановяването на решението да бъдат повлияни от странични фактори, които са вън от данните по делото и свободното съдийско убеждение при тяхното интерпретиране.Уреденото в чл.22,ал.1,т.6 ГПК основание за отвод представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, но пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на решението, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта като резултат.Когато съдебният състав на въззивния съд не приеме направения отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание за касиране на решението, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на акта. При извършване на преценка дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на постановеното решение, е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда спрямо страната и дали е процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решението само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното съдийско убеждение. В настоящия случай касаторът не сочи никакви конкретни факти за процесуалното поведение на съда спрямо него, за да обоснове някакви твърдения, поставящи под съмнение разглеждането на спора и постановяването на обжалваното решение. Не се твърди, а и няма данни въобще по време на разглеждането на делото пред въззивния съд да е поискан отвод по чл.22, ал.1,т.6 ГПК, при положение, че се сочи влошаване на отношенията още от 2009г., което е известно на процесуалния представител. Приложената към изложението „аналитична справка“ не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК и не е доказателство по смисъла на т.9 от ТР№1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г., ОСГК, ВКС. Останалата,посочена от касатора практика на ВКС, не може да се приеме за относима, тъй като касае основанията за отвод по чл.22,ал.1,т.1-5 ГПК. Решение №168/2013г. по гр.д.№580/2012г. на ІV г.о., пък приема, че дори да е налице някое от основанията за отвод по чл.12 ГПК /отм./, то не може да обуслови нищожност или недопустимост на решението, а само неправилност, като е посочено, че в разглеждания случай нито е правено искане за отвод на съдебния състав, нито пък данните установяват наличие на основания за отвод. Въпросът дали е налице порок на съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен при нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, се поставя при липса на каквито и да било данни за такова нарушение. Видно от протокол за избор на съдия-докладчик от 29.04.2021г., по въззивно гражданско дело и в трети въззивен състав за докладчик е определен /автоматично/ съдия Ал.Трионджиев.- Делото е разгледано от трети въззивен състав с председател П.У. /вече избран/ и член А.Б. /автоматично разпределена с протокол също от 29.04.2021г./. При това положение така поставеният въпрос е изцяло ирелевантен за изхода на делото и не отговаря на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК поради липса на искане и данни за такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.