Определение № 117 от 22.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. Б. И., чрез адв. С. Б. от АК – Шумен, срещу въззивно решение № 139/30.09.2019 г. постановено от Търговищки окръжен съд, по въззивно гр.д. № 206/2019 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна И. С. П., чрез адв. Ст. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, с оглед цената на предявения иск, като и, че същата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол. С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния съд, е развален договор, оформен в нотариален акт № ..... г. на нотариус Я. Б., с който И. С. П. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на А. Д. П. 1/3 ид.ч. от свой недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ № ..., с площ от 2060 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Данъчната оценка на целия имот е 1278 лв., а за спорната част – 639,10 лв., което е и цената на иска съгласно чл. 69, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК. Въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е изключено от касационен контрол. В него грешно е указано на страните, че подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, като въззивният съд не се е коригирал при администриране на касационната жалба, въпреки изричното възражение на ответника по нея. Тези действия не обвързват касационната инстанция, която е суверенна и длъжна сама, служебно да извърши преценка за допустимостта и редовността на жалбата, с която е сезирана. При така изложените съображения, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. С оглед този резултат и направеното искане от ответника по касационната жалба, последният има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Няма доказателства обаче, че е сторил такива. Представен е договор за правна защита и съдействие № 1/03.01.20202 г. за договорено възнаграждение от триста лева, дължимо от И. П. на адв. И. за процесуално представителство пред ВКС. Не е отразено, че договорената сума е и платена, липсват и други доказателства по делото, удостоверяващи извършено плащане. При тези данни, разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, съдът