Определение № 10191 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Я. Б., чрез адв. Л. Донева като процесуален представител, против определение № 673 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 425/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърденията са наличие на правен интерес за жалбоподателя за оспорване на процесното решение в хипотезата на чл.131, ал.2, т.1, 3, 4 и 5 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на друг състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Общински съвет Смолян, чрез пълномощника си ст. юрк. З. Карамучев, представя писмен отговор със становище за оспорване на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Смолян е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. Я. Б. против Решение № 314/31.10.2024 г. по Протокол № 15 на Общински съвет - Смолян и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспорващият е извън лицата по чл. 131, ал. 2, т.1-5 вр. с ал.1 ЗУТ, няма качеството на заинтересувано лице, тъй като притежавания от него недвижим имот не е непосредствено засегнат от предвижданията на оспореното изменение на ПУП-ПРЗ. Определението е правилно. С оспореното в първоинстанционното производство Решение № 314/31.10.2024 г. на Общински съвет - Смолян, на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА вр. чл. 129, ал. 1 ЗУТ и по внесена докладна записка, е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ V-жилищен блок на „Редки метали“ и цех за производство на колбаси в кв. № 35, УПИ ІІ-поща и битови услуги в кв. 36 и промяна на улична регулация по плана на гр. Смолян, кв. Г. Смолян, ведно с изменение на дворищната и улична регулация на УПИ І и УПИ ІІ, кв.36 и цех за производство на колбаси и озеленяване в кв. 35 по същия план. С одобрения проект се преотрежда УПИ II - поща и битови услуги, кв.36 в УПИ II - спортна и детска площадка с ограничителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка; от УПИ V-жилищен блок на „Редки метали“ и цех за производство на колбаси, кв.35 се образуват два нови УПИ: УПИ V-жилищен блок и гаражи и УПИ XIV с ограничителна и задължителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка; предвидена е нова улична регулация от о.т.545 до о.т.562 между кв.35, кв.9 и кв.9а и промяна на УПИ I-Магазин в кв.35 по плана на гр.Смолян. При изложените данни относно предметния обхват на оспорения административен акт и след преценка на документите, установяващи правото на собственост на жалбоподателя, както и на събраните доказателства, включително на заключението на вещото лице по СТЕ, първоинстанционният съд правилно приема, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване. Формираните правни изводи са съответни на относимите разпоредби на материалния закон и са обосновани от доказателствения материал по делото. Видно е, че жалбоподателят се легитимира като собственик на сграда с идентификатор 67653.912.412.6, находяща се на адрес гр. Смолян [адрес], с предназначение административна делова сграда, разположена в ПИ с идентификатор 67653.912.412 по КК на гр. Смолян, който участва в УПИ II - Жилищен блок на „Редки метали”, кв.35 по ПУП на гр. Смолян, с оглед на което и на обжалваното решение на ОбС, правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ - имотът, в който оспорващия притежава вещно право на ползване като собственик на построена в него сграда, не е предмет на одобрения план. Неоснователни и в противоречие с доказателствата са наведените в жалбата доводи за засягане на имота на жалбоподателя с одобрения проект. Отразяването на имота и на титуляра на вещни права в кадастралния регистър, което е налице в случая, не доказва заинтересованост от оспорване на процесния ПУП, в предметния обхват на който не попада отразения имот. Без значение са и данните за това, че притежаваната от жалбоподателя сграда попада в ограничен парцел с регулационни линии, без номерация и отреждане, констатирани от вещото лице от графичната част на план за регулация, одобрен през 1983 г. От документите по административната преписка и от заключението на вещото лице се установява, че с изменението на ПУП, одобрено с обжалваното решение на ОбС, не се засягат регулационните линии, отреждането, подходите и предназначението както на УПИ ІІ – жилищен блок на „Редки метали“, така и на парцела без номерация, в който попада сградата на оспорващия. Регулирането на последния като УПИ не е предмет на проведената процедура, а и оспорващият не е подал заявление с такова искане. С оглед на горното, активната легитимация на оспорващия следва да се определи при преценка на условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ, както е прието в оспореното определение. След анализ на одобрения проект, тълкуване на посочените хипотези и съобразяване с доводите на оспорващия, решаващият съд достига до законосъобразния извод, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на плана при условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 5 ЗУТ, включително. С одобрения ПУП- ПРЗ не се предвижда свързано застрояване между имотите, предмет на плана и имота, в който частния жалбоподател притежава сграда и право на ползване, не се допускат намалени разстояния и промяна на предназначението, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Конкретни доводи, относими към предпоставките по чл.131, ал.2, т.2 и т.3 не са посочени в хода на първоинстанционното производство. В отговор на наведените в жалбата оплаквания следва да се посочи, че жалбоподателят не е непосредствено засегнат от предвижданията на плана и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. С одобрения проект е предвидено преотреждане на незастроения УПИ II - поща и битови услуги, кв.36 в УПИ II - спортна и детска площадка, както и от УПИ V-жилищен блок на „Редки метали“ и цех за производство на колбаси в кв.35 – образуване на нови: УПИ V-жилищен блок и гаражи и УПИ XIV. От графичната част към проекта и от заключението на вещото лице е видно, че УПИ ІІ и УПИ V – засегнати от посоченото изменение на ПУП-ПРЗ не са съседни на имота, в който жалбоподателят притежава права, с оглед на което същият няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на приложимата правна норма, респ. няма правен интерес от оспорване на процесното решение на ОбС, както правилно е приел съдът с оспореното определение. Промяната на уличната регулация също не е свързана с промяна на предназначението, а и не въвежда ограничение в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя, поради което не обосновава качеството му на непосредствено засегнат от предвижданият на плана в хипотезата на чл. 131, ал. 2 т. 4 и т.5 ЗУТ. С проекта е одобрена нова улична регулация от о.т.545 до о.т.562 между кв.35, кв.9 и кв.9а и промяна на уличната регулация в частта на УПИ I-Магазин в кв.35 по плана на гр.Смолян. Според графиката към плана и заключението на вещото лице, предвижданията са за нова улица с ширина 6 метра на юг от о.т.545 до о.т.562; промяна на уличната регулация от о.т. 549а до о.т.550а, между о.т. 536 и о.т.555 и между о.т.545 до о.т.546; промяна на южната улична регулационна линия, оформящи УПИ I-Магазин в кв.35 по плана на гр.Смолян. Последният УПИ е съседен на УПИ ІІ,кв.35, в който има права жалбоподателя, който обаче не е засегнат от изменението на уличната регулация, което се установява от събраните по делото доказателства. Безспорно е, че както УПИ ІІ – жилищен блок на „Редки метали“, така и парцела без номерация, в който попада сградата на оспорващия, имат лице и достъп от север до [улица], а претенцията в жалбата за осигуряване и на друг достъп от юг за осъществяване на товаро-разтоварни дейности, е неотносима към спора по делото. От графичната част на одобрения проект е видно, че се запазват уличната регулационна линия и границата с прилежащата [улица], а по този начин и лицето на УПИ II, кв. 35 по плана на гр. Смолян, в който жалбоподателят има права. Следователно последният не се явява непосредствено засегнат от предвижданията на плана при условията на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т.5 ЗУТ, а възраженията в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно оспорващият обосновава допустимостта на предявената жалба с правилата на чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата за основни права на ЕС, регламентиращи правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита. Вида и предмета на оспорване в случая сочат на приложимост на специалната, императивна разпоредба на чл.131, ал.1 от ЗУТ, която определя кръга на заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, а именно това са собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план по см. на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Именно специалният закон в чл. 131, ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗУТ изчерпателно сочи кои субекти са заинтересовани лица и съответно страни в административното производство по одобряване на ПУП и техните изменения и само по отношение на тях презюмира наличието на засегнати субективни права или законни интереси от разпоредените с тези актове материалноправни последици и съответно – правен интерес и активна процесуална легитимация за оспорване по съдебен ред. В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС, в съответствие с която е и оспореното определение. Неоснователни са наведените от частния жалбоподател оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при разпределяне на делото по правилата за случаен подбор и за предубеденост на съдията – докладчик като основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Обстоятелства, които да установяват предпоставки за отвеждане на съдията-докладчик не са доказани по делото, а от представения протокол е видно, че последният е определен съобразно поредността на постъпването на оспорването в съда чрез електронно разпределяне, т.е. на принципа на случайното разпределяне на делата. Горните данни сочат на изводи за спазени изисквания на чл.157, ал.2 АПК, която разпоредба дава възможност с вътрешни правила, прието от съответния съд, разпределящият да е лице извън съдийския състав. От друга страна, процесуалното поведение на съдията-докладчик по делото и конкретно отказите за назначаване на нова експертиза и за поправка на протокола, е в съответствие с правомощията му по чл.171 АПК да прецени основателността на доказателствените искания на страните, като е спазена на и процедурата по чл.151, ал.4 ГПК за допълване и поправка на протокола. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Смолян. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода по жалбата и искането на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Смолян, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение