Определение № 196 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2023 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 11814 от 21.12.2022 г., подадена от М. С. А. и В. А. С. чрез адвокат Д. Н. от АК - П. срещу въззивно Решение № 498 от 24.11.2022 г. по в.гр.д.№ 636/2022 г. на Окръжен съд – Плевен. Ответницата по касация С. В. А. е подала отговор на жалбата чрез адвокат Т. Д. от АК - П., в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 907 от 16.06.2022 г. по гр.д.№ 5300/2021 г. на Районен съд - Плевен, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на М. С. А. и В. А. С., че С. В. А. е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22 от 17.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-4794 от 08.05.2019 г. на Началника на СГКК-Плевен, находящ се в [населено място], [община], адм. адрес: [населено място], [улица], площ 1 478 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: *-* в кв. 72; поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адм.адрес: [населено място], [улица], с площ 946 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: *-* в кв. 72, както и сгради, които попадат върху имота: сграда **** със застроена площ 123 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда ****, застроена площ 121 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване. Установено е, че ищцата С. В. С. и Ц. К. А. са сключили граждански брак на 19.02.1956 г. в [населено място]. Ц. К. А. е починал на 18.02.2012 г. и е оставил за свои наследници – съпруга /ищцата/ и син К. Ц. А.. Ответниците М. С. А. и В. А. С. са законните наследници на А. К. А., починал на 12.04.2017 г. – негови съпруга и дъщеря. Наследодателят на ищцата Ц. К. А. е декларирал с данъчна декларация от 27.05.1998 г. съсобственост със С. В. А. по отношение на имот в [населено място]: 1/ къща, построена 1958 г., на един етаж, с РЗП общо 100 кв.м.; 2/ гараж, строен през 1958 г. с РЗП от 20 кв.м.; 3. второстепенна постройка от 60 кв.м., строена през 1993 г. Съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на [населено място], одобрен със Заповед № 3658/1984 г. на Председателя на ОНС, до 2011 г. парцели *, *, * и * – *, в кв. 72 са били записани на К. А. И. и на сина му Ц. К. А., без данни за идеални части и основание за придобиване. На 14.12.2011 г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 142 от 14.11.2011 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК) А. К. А. и Ц. К. А. са признати са собственици по наследство и давностно владение върху съседните два имота: 1/. УПИ, находящ се в [населено място], общ. Плевен, целият от площ 805 кв.м., съставляващ УПИ * – * в кв. 72 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и две стопански постройки, и 2/. УПИ находящ се в [населено място], общ. П., целият от площ 1400 кв.м., съставляващ УПИ *-*, в кв. 72 по плана на [населено място], незастроен. На същата дата (14.12.2011 г.) с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143 от 14.11.2011 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК) Ц. К. А. е продал на брат си А. К. А. 1/2 ид.част от посочените в НА № 142/2011 г. два имота, останали в наследство от баща им К. А. И.. К. Ц. А. се е отказал от наследството на баща си Ц. К. А., починал на 18.02.2012 г., който отказ е вписан в книгата за приемане и отказ от наследство под № 8 от 21.02.2012 г., а с договор за продажба на наследствени права от 28.02.2012 г. (надлежно вписан в СВ гр. Плевен на 28.02.2012 г.) А. К. А. е продал на ищцата С. В. А. наследствените си права, които притежава по наследство от брат си Ц. К. А., като след тези два акта ищцата е останала единствен приобретател на правата, оставени в наследство от съпруга й Ц. А.. С данъчна декларация от 24.07.2020 г. С. В. А. е декларирала земя и сграда в [населено място], [улица], с обща площ 2 500 кв.м., в т.ч. застроена площ 175 кв.м. (жилище, построено през 1958 г. от един етаж, РЗП 100 кв.м.; жилище – кухня, сторена през 1958 г. – РЗП 10 кв.м.; гараж, построен през 1958 г. – РЗП 20 кв.м. и второстепенна постройка от 1993 г. с РЗП 60 кв.м.). Спорът между страните е придобила ли е ищцата право на собственост върху въпросните два недвижими имоти, кога и на какво основание, във връзка с което въззивният съд е приел следното: Семействата на двамата братя Ц. К. А. и А. К. А. са живели в съседни имоти в [населено място], като до смъртта на братята не е имало спорове между тях нито за граници, нито относно притежаваното от всеки право на собственост върху въпросните четири недвижими имота - бивши парцели *, *, * и *-* в кв. 72. От приетото от районния съд заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на [населено място], одобрен със Заповед № 3658/1984 г., парцели *, *, * и * -* в кв. 72 са записани на насл. на К. А. И. и Ц. К. А.. От 2011 г. два от тях - УПИ * и УПИ * са записани на А. К. А., съгл. посочените по-горе констативен нотариален акт № 142/2011 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143/2011 г. Вещото лице е дало заключение, че съгласно сега действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-22 от 17.01.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 946 кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 1 478 кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 820 кв.м. и имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 1 405 кв.м. В комбинирана скица № 2, която е неразделна част от заключението са отразени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, както и УПИ *, *, * и *-*, кв. 72 по регулационния план от 1984 год., които съгласно заключението се припокриват напълно, с изключение на югозападния ъгъл на УПИ *-* (която част няма отношение към спора). От разпита на свидетелката М. М. А. е установено, че дворното място, представляващо УПИ *, *, *, *, е ползвано от А. К. А. и Ц. К. А. и техния баща К. А. И.. Къщата, в която живее ищцата и стопанската постройка в същия имот са построени от Ц. К. А. и са обитавани и ползвани от него и семейството му, а брат му А. К. А. със своето семейство е останал да стопанисва и обитава бащината си къща, в съседния имот. Свидетелката е категорична, че всяко от семействата на двамата братя, спокойно и безпрепятствено в продължение на много години е ползвало съответните УПИ и построените в тях жилищни и др. сгради без вътрешни преграждения между съседните имоти. Не е имало никакви спорове между семействата до 2016 г., когато възникнал спор за преминаващи през двата имота тръби, които пречели в имота на А. А. да се изгради самостоятелна порта за преминаване на лек автомобил. От огледа и измерване на място, вещото лице е установило, че в имота на ответниците, с идентификатор *** (УПИ *-*) има построена една жилищна сграда, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, една лятна кухня, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, стопанска постройка на западната имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, втора стопанска постройка на западната имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор **** и постройка на допълващото застрояване, отразена в кадастралната карта като сграда с ****. В имот с идентификатор *** (УПИ *-*) има построена една жилищна сграда с лятна кухня, отразени в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, една стопанска постройка в дъното на имота, навес и втора постройка на допълващото застрояване, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****. Тази сграда е построена преди 1984 г. и попада в двата съседни имота. Същата е отразена в кадастралната карта, за частта от нея попадаща в УПИ *-* като сграда с идентификатор ****, а за частта от нея попадаща в УПИ *-* – като сграда с идентификатор ****. Отразена е на схема № 3 към заключението на ВЛ (с черен контур) като една сграда с общ покрив. Свидетелката М. А. установява, че понастоящем стопанската сграда, т.нар. навес, се ползва и от ответниците, които нямат свой гараж, но твърди, че ползването е предоставено безвъзмездно от семейството на Ц. А.. Спор относно собствеността върху имота на ищцата не е имало до 2021 г., когато ответниците завели иск за делба. Същото се установява и от показанията на свид. И. Б., както и че двамата братя са били в много добри отношения и че са уредили доброволно помежду си въпросите относно собствеността върху отделните УПИ, които били разделени от ясно обособена граница - утъпкана пътека, съществуваща и понастоящем. Свидетелят установява, че къщата, в която живее С. А., както и стопанската постройка (гаража и навеса) са построени от съпруга й Ц. А. и че ответницата М. А. ползва част от навеса, за да си паркира колата. В този смисъл са и показанията на свид. Ц. Й. В.. Свидетелят Т. П. Т. и свид. Ю. Д. И. установяват, че освен да си вкарва колата, ответницата М. ползва и две стаи до навеса, за да си държи зимнината, но не установяват откога се ползват тези помещения. От огледа на място, вещото лице е установило с помощта на страните, че към настоящия момент ответниците М. А. и В. С. ползват западната част от постройката на допълващото застрояване, построена в УПИ * (имот с идентификатор ***) и УПИ * (имот с идентификатор ***), и отразена на схемата с черен контур, като дължината на всички ползвани от тях помещения е 10,80 м., които отляво надясно са както следва: стая за живеене с площ 9,66 кв.м., баня с площ 5,76 кв.м., склад с площ 20,48 кв. и навес-гараж с площ 19,95 кв.м., а ищцата ползва източната част от тази постройка с обща дължина 11,95 м., като в нея има обособена стая за живеене и гаражи. Пред постройката, в източната част е изграден навес, който се ползва за паркинг от ищцата С. А.. Вещото лице посочва, че част от навеса-гараж с площ 17,85 кв.м. попада в чертите на УПИ * (имот с идентификатор ***). Според заключението, площта от тази постройка, която попада в УПИ * (имот с идентификатор ***) е 60 кв.м., а в УПИ УПИ * (имот с идентификатор ***) - 38 кв.м. По отношение на имота с идентификатор *** (УПИ *-*) е установено, че в него има постройка на допълващото застрояване, отразена на схема № 3 с червен контур, част от която е предназначена за отглеждане на две понита, а останалата част са складове за инвентар. Строена е през 1995 г., след плана от 1984 г. и поради тази причина не е нанесена в него. Към датата на изготвяне на експертизата УПИ *-* e незастроен. Съгласно заключението на вещото лице ПИ с идентификатор *** с площ 946 кв.м. е идентичен с УПИ *-*, кв. 72 по плана на [населено място], а този с идентификатор *** е идентичен с УПИ *-*, кв. 72 по плана на [населено място], като кадастралната граница между имот с идентификатор *** и този с идентификатор *** съвпада с имотната граница на УПИ *-* и УПИ *-*. Според ВЛ всички сгради в трите застроени имота са построени от Ц. К. А. преди 1984 г. и са нанесени в плана от 1984 г. Само сградата в имот с идентификатор ***, която е строена през 1995 г., не е нанесена в кадастралния план. Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното решение. След изграждането на жилищната сграда (имот с идентификатор ****) през 1958 г. Ц. А. и съпругата му са заживели в имота, урегулиран впоследствие в УПИ *-* и УПИ *-*, в кв. 72 по плана от 1984 г. на [населено място] и непрекъснато и необезпокоявано са го владели като свой в тези граници до смъртта на Ц., което владение е продължено от ищцата С. А. и след смъртта на съпруга до завеждане на делото. Аргумент в тази насока е установеното от показанията на свидетелите М. М. А., И. В. Б. и Ц. Й. В., че след смъртта на съпруга си, ищцата е демонстрирала поведение на пълноправен собственик, отдавайки под наем на трети лица част от дворното място УПИ *-* (имот с идентификатор № ***) за отглеждане на понита. Убедително е установено в показанията на свидетелите, че братята Ц. А. и А. А. са уредили отношенията си по повод собствеността на въпросните четири УПИ и до смъртта си всеки е стопанисвал и ползвал собствените си имоти без спорове и без да нарушават ясно обособената граница между тях, минаваща по регулационната такава между УПИ *-* и *-*, която е била трасирана на място от утъпкана пътека. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за имотите, за които не се спори, че са останали в наследство от А. К. А. е бил издаден констативен нотариален акт, в едно безспорно нотариално производство, в което страни са били двамата братя и в което им е издаден титул за собственост само на УПИ *-* и УПИ *-*, а не и на съседните два УПИ, които са били посочени като граници, а за техен собственик – Ц. А.. Не са събрани доказателства, които да опровергават установеното по делото, че ищцата и съпругът й Ц. са манифестирали намерението си да своят имота УПИ *-* и УПИ *-*, както спрямо брата на Ц. А., така и спрямо баща им К., поради което най-късно през 1994 г. (през 1984 г. е бил нанесен в кадастъра спорния по делото обект с идентификатор ****), е изтекъл изискуемия от закона 10-годишен давностен срок за придобиване на имотите по давност от недобросъвестен владелец, като няма спор, че през 1994 г. ищцата и Ц. А. са били съпрузи. Прието е, че при убедителни доказателства относно наличието на фактическа власт и намерението за своене на владените в изключително продължителен срок от време недвижими имоти, обстоятелството на заплащаните за тях данъци е косвено и не следва да бъде обсъждано, тъй като не може да доведе до изводи различни от изложените. Прието е, че ищцата е придобила право на собственост върху имотите – предмет на делото, на основание давностно владение и наследство (по отношение на земята и 1/2 идеална част от сградите). След изтичането на 10-годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС още през 1994 г. и при наличие на позоваване от страна на ищцата, правните последици – придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, т.е. от 1994 г. ищцата и съпруга й са придобили право на собственост, с всички произтичащи от това правомощия, а след смъртта му и вписаните отказ от наследство и договор за продажба на наследствени права единствен собственик остава ищцата С. А.. Съгласно т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 от ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му, поради което ищцата е легитимирана да се позове на него. За неоснователно е намерено възражението на ответниците, поддържано и пред въззивния съд, че ползването на част от постройката за допълващо застрояване от ответницата М. А. е основание да се оспорва правото на собственост на ищцата върху обекта на собственост с идентификатор № ****, тъй като неосъществяването на непрекъснато владение на своя имот, не води до изгубване на правото на собственост. То не се изгубва докато друг не го придобие. Съгласно чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая не се твърди, а и липсват доказателства за завладяване от страна на наследниците на А. А. на част от спорната постройка от допълващото застрояване, през изискуемия от закона 10 годишен давностен срок, нито други способи за придобиване на същата. Ето защо без значение за правото на собственост на ищцата върху недвижимите имоти – предмет на делото, в това число и върху обект с идентификатор № ****, е, че понастоящем възползвайки се от липсата на ограда, ответниците ползват част от постройката. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са обективните критерии при определяне на елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и при придобито право на собственост въз основа на оригинерно придобивно основание и тяхното прилагане; 2. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и доказателства по дело; 3. Какви са критериите за спиране на давността между съпрузите при придобиване на имот по давност, ако единият от съпрузите го е придобил по наследство – по време на брака, от кой момент тече срока за придобивна давност на другия съпруг; 4. Длъжен ли е съдът, при който може делото да се реши по същество, да се произнася по непредявен иск и по невъведени основания от ищеца; 5. За тежестта и значението, което могат да придобият няколко косвени доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност, биха могли да обосноват извод, че към точно определен момент заплащането на данъци за имота и декларирането му по чл. 14 ЗМДТ следва да бъде от решаващо значение, при преценката за приложението на чл. 79 ЗС. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 4611/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65/1980 г. на ВС, ОСГК, Решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103/1979 г. на ВС, І г.о., Определение по гр.д.№ 2589/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 4 от 14.04.2022 г. по тълк.д.№ 4/2019 г.на ВКС, ОСГК, Определение № 65 от 11.02.2015 г. по търг.д.№ 1425/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 109 от 25.06.2010 г. по търг.д.№ 860/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 125 от 14.10.2011 г. по търг.д.№ 577/2010 г. на ВКС, І т.о., Определение № 1221 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 238 от 16.04.2020 г. по гр.д.№ 769/2020 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 1099 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По въпрос № 1 от изложението: Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с доказване на обективния и субективния признак на владението като предпоставка за настъпване на последиците на придобивната давност. Въпросът за действията, чрез които се упражнява владение, е фактически, а не правен – отговорът му зависи от преценката на събраните по делото доказателства и може да бъде различен за всеки отделен случай. Този въпрос е по правилността на въззивното решение и не може да бъде поставян в настоящата фаза по допускане на касационното обжалване. Въпрос № 2 от изложението не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като несъгласието на касатора с изводите в съдебното решение представлява оплакване за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпрос № 3 не е обуславящ изхода на спора. Той би имал значение, ако придобивната давност се противопоставя на другия съпруг, какъвто не е настоящия случай Въпрос № 4 също не е обуславящ. Разгледаният от съда иск за собственост е на въведеното с исковата молба основание придобивна давност, като обсъждането на релевантните за спора факти и обстоятелства, приети за установени от събраните по делото доказателства, е във връзка с така заявеното основание. Въпрос № 5 е обоснован с виждането на касаторите, че изводът за основателност на иска почива на обстоятелствата, че Ц. А. е декларирал имота по чл. 14 ЗМДТ през 1998 г. Такова становище не присъства в мотивите на въззивния акт. Напротив – съдът е приел, че при наличие на достатъчно други убедителни доказателства – писмени и гласни, относно осъществяване на фактическа власт и намерение за своене в изключително продължителен срок от време, обстоятелството, че са заплащани данъци не следва да бъде обсъждано. При осъществяване на преценка относно упражняване на давностно владение върху процесните имоти, въззивният съд не е придал самостоятелно и решаващо значение на декларирането на имотите и на заплащането на данъци за тях. Ето защо въпрос № 5 няма обуславящо значение за изхода на спора и не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. С оглед изхода от настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация сумата 580 лв., представляваща уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 23.01.2023 г. (л. 68). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение