Определение № 50020 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5452/14.03.2022 г. на Е. Д. М., подадена чрез адвокат И. Ю., срещу въззивно решение № 201/15.02.2022 г. по гр. д. № 31/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се прогнозира решението на СЕС по отправено преюдициално запитване; 2. При дадени свидетелски показания, установяващи наличието на конкретни вреди и пряката причинна връзка между тях и бездействието на ответника в качеството му на държавен орган, когато по делото липсват каквито и да било други доказателства, които да оборват показанията на свидетеля, налице ли е основание за съда да приеме, че показанията не са достатъчно убедителни. Ответникът по касация Специализиран наказателен съд, гр.София, не изразява становище по жалбата. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 261119/10.11.2020 г. по гр. д. № 668/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Специализиран наказателен съд иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 26 000 лв. на основание отказ по искане вх. № 14604 от 26.11.2018 г. да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с разглеждане на мярката за неотклонение на ищеца като подсъдим по НОХД № 3555/2018 г. на СНС. Въззивният съд е възприел фактическите изводи на първоинстанционния съд. Посочил е, че по НОХД № 3555/2018 г. ищецът в качеството си на подсъдим е поискал от състава на наказателния съд да отправи преюдициално запитване и служебно да се произнесе по мярката му за неотклонение, с формулирани въпроси, с които основно се релевират твърдения за допуснати нарушения при вземането на мярка за неотклонение. В съдебни заседания на 26.11.2018 г., 29.11.2018 г. и 04.12.2018 г. пред СНС е разглеждана мярката за неотклонение, в последното от които с протоколно определение е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, като съдът не се е произнесъл по искането за преюдициално запитване. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че при направено от страна по делото искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, разглеждащият делото съд дължи произнасяне по него; в негова компетентност е да го счете за основателно или не. Липсата въобще на акт по този въпрос съставлява процесуално нарушение. Приел е, че независимо от посоченото, с така допуснатото от формална страна процесуално нарушение в случая не се е стигнало до непозволено увреждане за ищеца, защото от една страна, формулираните в искането въпроси не касаят тълкуване на норми на ЕС, а представляват по същество възражения против изводите на съда във връзка мярката за неотклонение и следователно резултатът би бил идентичен, а от друга страна не са доказани вреди в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение. Посочил е, че не се установява и причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отказа на съда да отправи преюдициално запитване. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда, поради което е неотносим. Въззивният съд не е излагал мотиви и прогнози за евентуалното решение на СЕС при отправено преюдициално запитване.Той е приел, че искането на страната и поставените от нея въпроси за сезиране на СЕС не касаят тълкуване на или валидността на правото на Европейския съюз, а представляват възражения по същество по отношение на наложената мярка за неотклонение. Поначало националният съд не е обвързан от формулираното от страната искане с въпроси за отправяне на преюдициално запитване и в случай, че сам прецени да отправи такова, може да формулира въпросите по тълкуването или валидността на правото на Съюза, по които счита, че следва да има произнасяне. Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националноправни норми или до фактически въпроси, повдигнати в производството пред националния съд /в този смисъл и решение №211/2018г. по н.д.№776/2018г., ВКС, ІІ н.о./. Вторият въпрос от изложението не може да предпостави самостоятелно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Той касае обосноваността на съдебния акт от една страна, а от друга – основният извод на въззивния съд е за неустановено непозволено увреждане на ищеца. Въззивният съд е направил допълнителен извод за неустановеност на твърдяните вреди като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Преценката му на свидетелските показания като неубедителни за установяването на твърдяните вреди и на причинната връзка между тях и соченото противоправно деяние, не може да се контролира в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Следва да се посочи, че наведеното в изложенията основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.