Определение № 778 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 81/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Й. от София против решение от 22.10.2012 г.по гр.д. № 1949/2012 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение от 17.02.2012 г. по гр.д. № 8450/2009 г. на СГС в частта, с която частично е отхвърлен иска на касатора срещу Д.-О. з. АД-София за заплащане на сумата 32 000 лв. неимуществени вреди. Въпреки изрично дадените указания, в молба вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се прави възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД. Размерите на присъжданите обезщетения от съдилищата били в пъти различни, въпреки че неимуществените вреди са еднакви. Най-противоречива била съдебната практика по чл.52 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: 1.Правилността е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК., 2. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване., 3. Няма посочено дори едно от изброените в чл.280,ал.1 ГПК три допълнителни основания., 4.Няма представено нито едно влязло в сила съдебно решение. Въпросът трябва да бъде правен, а не фактически обусловен от фактите по делото и доказването им. Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.