Определение № 155 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1178/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Й. Е. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №5033 от 20.01.2021 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №379/20 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 5033 от 05.07.2019 г. по гр.д. № 11807/2017 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗД„Бул Инс”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени при ПТП на 31.05.2016 г. за разликата от 16 000 лева само до 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: На 31.05.2016г. около 7.00 ч. на главен път I-I/ Е-79/ в посока Монтана- Враца, в землището на [населено място] извор, до разклона на селото на км.135+500м. е станало ПТП. Ищцата, съпругът й и детето им са пътували в лек автомобил „ Опел Корса“ с рег. СТ 0331 ВВ, управляван от съпругът й Т. Е.. Тя е пътувала на задна дясна седалка, а детето е било настанено в детско столче, монтирано на лява задна седалка. Всички са били с поставени предпазни колани. Съпругът й е управлявал с 88 км/ч при разрешени 60 км/ч. Автомобилът се е насочил в лентата за насрещно движение, преминал е през нея и въпреки употребата на спирачки е продължил движението си по левия банкет около 45 м., след което го е напуснал, навлязъл е в стръмен низходящ скат с висока растителност и масивни дървета. С предната си част МПС е преминало покрай масивно дърво и наклонен наляво по релефа на ската се е ударил със задната си част в областта на задна лява врата и тавана на купето над нея в дървото и е спряло. Ищцата и дъщеря й са закарани в болницата в [населено място], а след това детето е транспортирано в УМБСАСМ „Пирогов“, където, поради получената тежка черепномозъчна травма и други увреждания, е починало на 15.06.2016г. Ищцата е получила и собствени травми, изразяващи се в счупване на втората кост на пестницата на лявата ръка и пукване на близката фаланга на трети пръст. Ръката й е била гипсирана. Това е причинило затруднение на движението на горния ляв крайник за период от 45-60 дни. Същата е получила и разкъсно-контузна рана на лявата скула. Причината за настъпване на произшествието е виновното и противоправно поведение на водача на МПС Т. Е., по отношение на който има влязла в сила присъда. По отношение на иска на същата ищца за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от внезапната загуба на детето й Ц. Т. Ц., САС се е произнесъл, че й се дължи такъв в размер на 200 000 лева. В тази част решението на апелативната инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. Същото се обжалва пред ВКС само в частта, с която САС се е произнесъл по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени от ищцата при ПТП на 31.05.2016 г., като е отхвърлил този иск за разликата от присъдените 16 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. При произнасянето си в тази част, съставът на САС е приел, че от настъпилото ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на втора метакарпална кост, фисура на първата фаланга на трети пръст на лявата ръка и разкъсно– контузна рана на лявата скула. Ръката й е била гипсирана. Това е причинило затруднение на движението на горния ляв крайник за период от 45-60 дни. Увреждането на лявата ръка е средна телесна повреда, което е причинило трайно затруднение на движението на крайника за период от около 30 дни. Това е наложило ищцата да използва чужда помощ при ежедневните хигиенни нужди за около 1 месец. Според съда, на база заключението на медицинската експертиза, не са установени усложнения по време на лечебния и възстановителния период, няма трайни увреждания, които да съпътстват живота на пострадалата за в бъдеще. От разкъсно- контузната рана на лявата скула е останал белег, който се забелязва само при вглеждане. Последното се установява от показанията на един от разпитаните свидетели. По изложените съображения преценката по чл.52 ЗЗД за адекватното обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания от причинените телесни увреждания, води до справедлив размер от 16 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и моралните страдания, извън фактическите неудобства, следвало ли съдът при произнасянето си по спора да вземе в предвид всички оплаквания и доводи и да изложи обосновани мотиви по тях, задължен ли е същият, освен изброяване на установените факти да посочи и значението им за определянето на справедлив размер на обезщетяването, налице ли е процесуално нарушение по чл.266 ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани пред първата инстанция свидетелски показания, които в нарушение на процесуалните правила не са били допуснати от нея. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие с посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият и вторият отговарят на горните критерии за обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по тях, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав, в мотивите на обжалваното решение, са изложени достатъчно съображения за обстоятелствата, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението за страданията на ищцата от причинените й телесни увреждания /включително: високата степен на възстановяване на увредената длан на лявата ръка на пострадалата ищца и липсата на загрозяващ ефект на белега на скулата/. Последните два процесуалноправни въпроса предполагат допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция при постановяване на решението, които или не са допуснати/ в мотивите на обжалвания акт са изложени достатъчно съображения на съда по оплакванията във ВЖ/, или не се установява да представляват съществени такива, т.е. които биха се отразили на крайния резултат по спора: въззивният съд е отказал да изслуша още двама свидетели, при положение, че са били разпитани общо трима такива за едни и същи обстоятелства. Отделен е въпросът, че тези още двама свидетели са били поискани и за установяване на вредите и по първия иск-за неимуществени вреди от смъртта на детето на ищцата, решението по който е влязло в сила и не е предмет на настоящата КЖ. Следователно така поставените процесуални въпроси не водят до извода, че отговорите им биха се отразили на крайния резултат по спора. В този смисъл те не се явяват обуславящи за изхода по делото. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, съдът