Определение № 637 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от Р. В. А. - ищец в производството, подадена чрез адв. П. В., срещу въззивното решение № 203/30.07.2024 г. в.гр.д. № 642/2022 г. на ОС – Кюстендил, с което, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 260171 от 15.03.2020 г. по гр.д. №2464/2019 г. на РС - Кюстендил, е отхвърлен иска на Р. В. А. за признаване за установено по отношение на ответниците Б. К. С., В. Н. С. и С. Б. С., че ищцата е собственик на основание Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ – Кюстендил и по наследство от Б. С. К., б.ж. на [населено място], обл. К., починал на 29.04.1952 г., на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 498 кв.м. в землището на [населено място], трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия: 10 (десета), с номер по предходен план: *, като се осъдят ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на ревандикационния иск с отхвърляне искането на ответната страна за право на задържане на имота до заплащане на претендирани подобрения в него. Претендират се разноски. Насрещните страни - ответници в производството С. Б. С. и В. Н. С., оспорват касажионната жалба с общ писмен отговор, чрез адв. Д. З.. Претендират разноски. Третият ответник по иска - Б. К. С., е починал след постановяване на въззивното решение и получаване препис от него. Като правоприемници на същия при администриране на касационната жалба са конституирани другите две ответници - негови законни наследници. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 4404/2021 г. на ВКС, II г. о., е отменено първото въззивно решение № 260175 от 12.08.2021 г. по в. гр .д. № 157/2021 г. на ОС–Кюстендил поради нарушение на съдопроизводствените правила, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав. С отменителното решение ВКС е указал, че при новото разглеждане въззивният съд следва да даде на страните указания, че дължат доказване на обстоятелството, че наследодателите им са били собственици на претендирания, възстановен по ЗСПЗЗ, имот отпреди кооперирането на земеделските земи и да им осигури възможност да ангажират доказателства за това. При новото разглеждане на делото, въззивният съд, при съобразяване и на отменителното решение на касационния съд, е събрал нови доказателства, които е подложил на преценка в рамките на пренесения пред него спор, очертан от оплакванията по въззивната жалба на ищцата и отговора на ответниците. Проследена е хронологията на реституционните производства, по които в полза на насрещните страни са издадени позитивни решения по ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, която попада изцяло или частично върху процесния имот по кадастралната карта /КК/ с идентификатор ***. По отношение на ищцата е установено следното: Ищцата е наследник по закон / внучка/ на Б. С. К.. Със Заявление с вх. №145/29.10.1991 г. от бащата на ищцата, е поискано възстановяване правото на собственост на земеделски имоти на наследниците на Б. Ст. К., находящи се в [населено място], сред коитое и лозе в м. Б. п. от 0.500 дка, ползвано от ТКЗС за насаждения от череши, кайсии. Това лозе е било записано в данъчна декларация от 1949 г. на името на наследодателя Б. К.. С Решение № 23-87/04.02.2008 г. на ОСЗ – Кюстендил, е признато право на собственост на наследници на Б. С. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на лозе от 0.500 дка в землището на [населено място], м. Б. П., и е възстановено правото на собственост върху този имот, без в решението да са посочени граници и съседи на възстановения имот. С писмо от 26.05.2008 г. ОСЗ е уведомила ищцата, че имотът в местността „Б. п.“ попада върху имот с № *, възстановен с Решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на наследници на А. и М. К., и е налице спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, за което тя следва да предяви иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това писмо, като е счетено да обективира решение на ОСЗ за отказ за възстановяване правото на собственост, е обявено за нищожно с решение на Кюстендилски районен съд по адм.д. № 906/2008 г., като е указано на ОСЗ да приключи производството по реституция при спазване на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдебинят акт е мотивиран с това, че с решение от 04.03.2008 г. е възстановено правото на собственост върху този имот на наследници на Б. К. и не са налице основания за изменението му по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Последвало е второ писмо на ОСЗ до ищцата от 19.12.2008 г., с указание тя да предяви иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, което също е било отменено от съда по реда на административното обжалване и е указано на ОСЗ да продължи производството по реституция. След това ОСЗ е възложила на фирма техническо задание - изготвяне на скица за индивидуализиране на имота в местността „Б. п.“ съгласно решението от 04.03.2008 г., такава е изготвена на 20.05.2010 г. и връчена на наследниците на Б. К., на наследниците на А. и М. К., и на С. А.. Възражение е подадено от ответница С. С. с вх. № 161/12.04.2010 г., с което тя сочи, че владее имота на основание решението от 19.06.2003 г. и указанията за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да са насочени към Р. А.. Последвало е Решение № 2387/04.06.2010 г. на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. К. в стари реални граници на трайни насаждения от 500 кв.м. в местност „Б. п.“, имот № * по картата на землището при описани в него граници. По отношение на ответниците е установено следното: По заявление с вх. № 20373 от 1992 г. е постановено възстановяване на земеделски земи на наследници на А. и М. К.. С удостоверение от данъчните книги от 1949 г. е установено, че на М. К. са записани нива от 3 дка в местн. „Г.“ и нива от 3,8 дка в местността „Б. п.“. По отношение на нивата от 3,8 дка в местността „Б. п.“ е признато право на възстановяване с план за земеразделяне с решение на ОСЗ от 19.01.2001 г. и е извършено такова възстановяване с решение от 08.08.2001 г. досежно имот, различен от спорния. По отношение на нива от 3 дка в местността „Г.“ /№ 24 по заявлението/ с решение от 19.01.2001 г. е възстановено правото на собственост, без посочени граници. С решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗ - Кюстендил, е възстановено правото на собственост на наследници на А. и М. К. в стари реални граници върху изоставени трайни насаждения от 3,879 дка, в местността „Г.“, индивидуализирани като имот с № * по картата на землището при описани там граници и съседи. Решението е придружено със скица от 20.06.2003 г. С последващо решение от 17.02.2011 г. по същата преписка, на наследниците е възстановено правото на собственост върху изоставени трайни насаждения от 2,980 дка в местността „Г.“, имот № * по картата на землището, при посочени съседи и граници. И в двете решения е отразено, че се вземат във връзка с направени измервания по чл. 18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ и доказани реално съществуващи граници. Наследници на А. и М. К. са дъщерите им Д. Ч., С. К. и Ц. К.. Ответницата В. С. е една от наследниците на Ц. К.. В следствие на прехвърлителни сделки С. А. придобил 1/3 ид.ч. от имот *, които от своя страна през 2010 г. прехвърлил чрез договор за замяна на В. С.. В. С. и Б. С. дарили на дъщеря си С. С. 1/2 ид.ч. от имот № *. След постановяване на последното решение на ОСЗ от 2011 г., през 2015 г. С. С. закупила от Л. Г. (също наследник на Ц. К.), 1/6 ид.ч. от имот № * с площ 2,980 дка, който е образуван от имот № *, като правото си на собственост прехвърлителката установила с решението от 17.02.2011 г. Според заключението на приетата пред първата инстанция техническа експертиза, процесният имот с идентификатор ***, с площ 0,500 дка, съответства на възстановения на наследници на Б. К. имот № * по картата на землището. Имот № *** по КК с площ 0,400 дка съответства на имот № * по картата на землището, възстановен на наследници на Т. К., а ПИ *** по КК с площ 2,982 дка съответства на имот № *. Трите имота са с обща площ 3,882 кв.м. и съответстват на изоставени трайни насаждения от 3,879 дка в местността „Г.“, а именно на имот № * по картата на землището, възстановен на наследници на А. и М. К.. Този имот № * понастоящем не съществува, партидата му е закрита на 17.02.2011г., а според справката в ОСЗ С. С. е собственик на имота по решението от 17.02.2011 г., а именно имот № * с площ 2,980 дка. Последния имот и имотът, възстановен на ищцата - имот № * с площ 0,500 дка, не са идентични, а са съседни. В устните си обяснения вещото лице сочи, че местността на трите имота е местността „Г.“, а „Б. п.“ е съседна местност. Събрани са гласни доказателства за местоположението на процесния имот, имената на местностите, идентифицирането му по граници и за упражняваното върху имота владение предвид възражението на ответницата С. С. за придобивна давност. По повод направеното от ответницата С. С. искане за задържане на имота до заплащане от ищцата на подобрения в него /облагородяване с плодни дървета/, в случай че предявеният иск се уважи, е установено от заключение на вещото лице Е. З., че общата стойност на подобренията е 2135 лв. При новото разглеждане на делото пред въззивния съд по чл.294 ГПК, са събрани нови доказателства – показания на св. Д. Л. и Ст. К., и нови писмени такива: Декларация с рег. № 24/25.02.2008 г. на А. Г. и Г. М., че имотите на, отразени в Скица №0304792/04.12.2007 г. за местонахождението на имотите на Т. и Б. К. в местн. Б. п., която е различна от Г., Служебна бележка на Кметство - Драговищица, заверена с № 61/25.02.2008 г. за същите обстоятелства, Удостоверение от Кметство село Драговищица изх. рег. № 149/14.05.2007 г. за това какви имоти са записани по Данъчните книги от 1929 г. на името на А. (А.) Ст. Ч., Удостоверение №347/13.12.2022 г., от Кметство - с. Драговищица, че в регистъра за декларирани недвижи имоти (земеделски земи) от 1935 г., липсва самата декларация. Назначени и приети са и нови заключения на вещи лица. От заключението на вещото лице Е. Л. се установява, че няма данни, от които да се правят изводи за идентичност между притежавания от наследодателя на ищцата имот преди образуването на ТКЗС и възстановения с решение на Поземлената комисия от 04.06.2010 г. От възстановения с Решение № 23- 67/19.06.2003 г. на ОСЗГ - Кюстендил на наследодателите на ответниците имот № * с площ от 3,879 дка (чиято партида била закрита на 17.02.2011 г.) са били образувани нови три имота: № * с площ от 0,5 дка, възстановен на наследниците на Б. С. К.; № * с площ от 0,4 дка, възстановен на наследниците на Т. С. К., и № * с площ от 2,982 дка, възстановен на наследниците на А. и М. С. К. - остатъкът от имот №*. Имот № * и имот № * били с наименование на местността „Г.“, а имот № * е с наименование на местността „Б. п.“. Според вещото лице при възстановяване в стари реални граници са запазвани наименованията на местностите, така както са записани в преписките, като местонахождението на имотите се установява от собствениците при заснемане на място. Местностите „Б. п.“ и „Г.“ са две различни местности, граничещи една с друга, но конкретни документи, от които да е видно как са се наричали тези местности през годините, не са намерени. Нито в заявлението, нито в документите за собственост, са посочени граници. От заключението на вещото лице Ст. С. по допълнителна съдебно-техническа експертиза, се установяват същите обстоятелства, като описаните от предходното вещо лице относно начина и причините за образуване от първоначално възстановения на наследниците на А. и М. С. К. поземлен имот № * от КВС на землището на [населено място], описан като изоставени територии за трайни насаждения с площ от 3.879 дка, на три нови имота към 17.02.2011 г., както следва: поземлен имот * с площ от 0.500 дка; поземлен имот * с площ от 0.400 дка; поземлен имот * с площ от 2.980 дка. В приложените картни листи на Водния синдикат не са отразени местности с наименования м.„Г.“ и м. „Б. п.“. От допълнително заключение на вещото лице Ст. С. е видно, че данни за имотите на страните липсват в Емлячния регситър, като не се установяват данни за площ и граници на същите, и местността, в която се намират. При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи по спора. Посочил е, че с оглед изложените от всяка от насрещните страни по делото за придобити права, основани на земеделска реституция, предвид и указанията на касационната инстанция след предходното разглеждане на делото, за крайните изводи на съда, меродавен се явява въпросът за установяване правата на собственост към минал момент и за наличието на пълна или частична идентичност на имотите, на които наследодателите на страните по делото са били собственици към един минал момент - образуването на ТКЗС. Воден от ТР 6/05 – ОСГК, въззивният съд е приел, че за решаването на този преюдициален и обуславящ въпрос в спора за собственост към настоящия момент, следва да изложи в мотивите съображенията си и да упражни косвен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на актовете с реституционен ефект. Посочено е, че анализът на събраните доказателства, вкл. и допълнителните такива, с оглед и разпределената доказателствена тежест, води до извод, че решението на органа по земеделска реституция, от което черпи права ищцата като единствен наследник на Б. С. К. - Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОСЗ- Кюстендил, с което е приключило административното производство по възстановяването на собствеността в доказаните реално съществуващи (възстановими) граници, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з от ППЗСПЗЗ и Решение № 23/03.07.1996 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, и във вр. с направени измервания на земята съгл. чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, не може да бъде зачетено като титул за собственост. Направената проверката за материално-правната му законосъобразност съгласно разрешенията в ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, сочи, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на наследници на Б. К.. Прието е, че при липсата на данни в опис-декларацията и в подаденото заявление вх. № 20145/29.10.1991 г. на описание на границите на заявения за възстановяване имот лозе с площ от 0.500 дка в местността „Б. п.“, то границите и точното местоположение на имота на наследодателя на ищцата следва да се разгледа на база на ангажираните свидетелски показания, по аргумент и от чл. 18а и чл. 18б от ППЗПЗЗ, даващи легални определения на съществуващи и възстановими на терена стари реални граници, за което се е позовал и на Решение № 250 от 24.03.2009г на ВКС по гр.д.№ 385/2008г, IV г.о. Изложени са съображенията на съда, че показанията на свидетелите С. и Я. не дават данни за местоположението и границите на процесния имот, а тези на св. С. Т. К. досежно границите на процесния имот не могат да бъдат ценени безусловно, доколкото той е собственик на имот № *, който, наред с процесния е част от имота по Решение № 23-67/2003 г., а и не се подкрепят от другите, събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля Д. С. Л., че двамата братя Б. и Т. К. имали от майка си лозе от общо 1 дка непосредствено до пътя за Кюстендил или т.нар. Б. п., внесено след 1956 г. в ТКЗС, че свидетелят не знае да се използва друго име за тази местност, че местността Г. се намира от дясната страна на пътя за Кюстендил, към 400-500 метра от там, на югозапад, че местностите имат едни и същи имена от 1956 г. до сега, са оценени да не дават представи за действителните граници на правото на собственост, притежавано от наследодателя Б. К., преди 1956 г., тълкувани в контекста на приетите по делото съдебно-технически експертизи. За този извод е отчетено, че според данните в заключението на вещото лице инж. Е. Л., в масив № *, в който е процесният имот, както и в съседните масиви № № *, *, *, имотите са с наименование на местността „Г.“, с изключение на процесния имот № * и имот № * (възстановен на наследниците на Т. К., един от които е и свидетел), които са с наименование на местността „Б. п.“. Имоти с наименование на местността „Б. п.“ са възстановени в масив № *, който е на около 1 км. южно от процесния имот. В същия смисъл е заключението на вещото лице инж. С. С., който е направил извадка от цифровия модел на кадастралната карта и кадастралните регистри на поземлените имоти, вписани в местностите „Б. п.“ и „Г.“, за които няма данни да са променяли наименованията и обхвата си, от която е видно, че имотът на ищцата е отразен като такъв в местността „Б. п.“, а този на ответниците в местност „Г.“. Тези констатации на експертите, близостта на местностите и разположението на процесния имот, е посочено да навеждат съмнения за реалните му граници преди 1956 г., описани от свидетеля Л.. От анализа на експертните заключения на вещите лица съдът е приел, че също не може да се установи нито кой точно имот е внесен в ТКЗС с площ, граници и местоположение, нито кой е заявен за реституиране. Всички вещи лица сочат, че имотите на страните са позиционирани в различни местности съотв. в м. „Б. п.“ и м. „Г.“. При тази липса на категоричност за границите, и въпреки положените усилия за обезпечаването на делото с доказателства, вкл. и по почин на съда, е прието да е останало неясно дали имотът, предмет на обобоществяването е имал местоположение, съответстващо на процесния имот, реституиран в полза на ищцата. Извършена е проверка на титула за собственост на ищцата - Решение № 23-87/04.06.20210 г. на ОСЗ, по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК като допустима и възможна съгласно разясненията по т. 4 на ТР № 6/2006 г. ОСГК на ВКС, т.к. ответниците своевременно са оспорили претендираното от ищцата право с твърденията, че посоченият административен акт е незаконосъобразен, и няма данни настоящите ответници да са участвали в проведените съдебни административни производства по атакуването му. В тази връзка е отчетено, че въпреки последователните указания да изясни възникналия спор за материално право по съдебен ред, като предпоставка за приключване на административната процедура по възстановяването на имота, ищцата не е предприела такива действия. Така, без по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да е изяснено правото на собственост досежно заявения за възстановяване от наследодателя й, имот - при констатиран спор за материално право, органът по земеделска реституция е постановил това Решение № 23-87/04.06.2010 г., без да е сезиран с подобно искане и без да са били налице основанията на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Констатираният спор за материално е разрешен от ОСЗ, противно на всички установени правила и без да разполага с надлежна компетентност за това, т.к. едва след издаване на решение по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и ако искът е уважен, собствеността би могла да се възстанови с решение по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което ще има конститутивно действие по отношение на обекта на собствеността и спрямо лицата, на които се възстановява и доказва правото на собственост за посочените в него имоти и лица, придобито на основание реституция към настоящия момент, за който извод съдът се е позовал и на практика на ВКС / Решение № 51 от 12.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 681/2001 г., I гр. о., Решение № 503 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2008 г., III г. о./. Направено е заключение, че така административният орган реално, но недопустимо, е изменил служебно предходното си Решение № 23-67 от 19.06.2003 г., с което в полза на праводателите на ответните страни е възстановено правото на собственост, без да държи сметка, че с него е завършил административната процедура по реституция досежно спорния имот, като част от имот № *, възстановен на наследниците на А. и М. С. К., като без да бъде изяснен спорът по чл. 14, ал. 4 от ГПК, респ. без да има възможност да установи идентичност на възстановения имот с действително притежавания от наследодателя преди обобществяването, е допуснал учредяване на права с последващото решение от 04.06.2010 г. Така административния акт е квалифициран като нищожен, доколкото ЗСПЗЗ овластява органа на поземлената собственост да възстановява в полза на правоимащите само действително притежавани в миналото собственически права (чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ), но не и да "учредява" право на собственост върху имоти, различни от действително притежаваните преди обобществяването. Посочено е още, че в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделски земи възникналите спорове за материално право се разрешават единствено по исков ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а когато такъв възникне между претендиращите възстановяването още в хода на административното производство, то следва да бъде спряно до разрешаване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и определяне действителния собственик на земята, на когото тя следва да бъде върната. Едва след като се установи действителното правно положение към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент, общинската служба по земеделие, в правомощията си по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, ще има възможност измени това решение и евентуално да откаже възстановяването на този от претендиращите, чиито права са отречени в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Като този ред не е спазен при постановяването на решението от 04.06.2010 г., то не може да установи право на собственост. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ищецът да е собственик на имота, чиято ревандикация иска, поради което и обсъждането на останалите предпоставки по чл. 108 от ЗС е безпредметно. За прецизност е допълнено, че анализ на титула за собственост, на който се позовават ответните страни, вкл. реституционното решение, от което черпят права праводателите им, не се следва поради разрешението на съдебната практика, която приема, че при иска по чл. 108 ЗС, ако ищецът не докаже правото си на собственост, без значение за изхода на спора е дали лицето (лицата) ответник (ответници) е в имота и на правно основание ли го държи, респ. не подлежат на обсъждане фактите (Решение № 248 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., II г. о., ГК). Поради съвпадане решаващия извод на двете инстанции, обжлаваното първоинстанционно решение, с което искът е бил отхвърлен, е потвърдено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях мотиви защо не ги приема? - противоречие с ТР по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 212/01.02.2012 г. по търг.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/08.11.2011 г. по търг.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 214/15.03.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., 2/ Допустима ли е проверка по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК на административен акт - решение на ОС "Земеделие" за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение? 3/ Допустимо ли е гражданския съд да упражнява контрол върху съдебните решения на административните съдилища за прогласяване на нищожност или отмяна на решения на ОС "земеделие" за възстановяване или отказ да се възстанови земеделска земя? - противоречие по последните два въпроса с ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 от изложението, обобщено свеждащ се до задължението на въззивния съд по обсъждане на доказателствата и мотивиране на решението. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. и посочената от касатора, въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като е изложил собствени мотиви по установяване на фактите и формиране на свои правни изводи, взел е отношение по наведените с въззивната жалба и отговора по нея оплаквания и доводи по спорните факти в предмета на доказване, подложил е на оценка събраните относими и допустими доказателства. Както е изяснено в практиката на ВКС, въззивният съд обсъжда тези от събраните доказателства, които са допустими и относими към правния спор и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Следва да се посочи и това, че предмет на фазата по селектиране на касационните жалби е въпросът дали въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства - този въпрос касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на гласните доказателства, както и за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е недопустимо. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. По въпроси № 2 и № 3 не са налице нито общото, нито специфичното основание за селекция по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Въпросите първо, не е кореспондират с фактическата и правна рамка на спора, нито с мотивите на въззивния съд. Противно на насочеността на въпросите, въззивният не е упражнил косвен административен контрол нито спрямо влязло в сила решение на административен съд, нито спрямо административен акт, издаден въз основа на влязло в сила такова решение. Постановените съдебни решения, с които са били прогласени за нищожни двете писма-откази на ОСЗ, само са указали на ОСЗ да довърши административната процедура, но те не са съдебни решения по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ с които да е осъществена съдебна проверка на Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОСЗ, на което се позовава ищцата като собственик. С тези решения не се задължава административния орган да възстанови конкретно посочен имот, а да завърши административната процедура при спазване изискванията на приложимия закон /ЗСПЗЗ/. Така в случая са били налице законовите предпоставки на чл. 17, ал. 2 ГПК за упражняване косвен административен контрол спрямо решение Решение № 23-87/04.06.2010 г. на ОСЗ, в съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. и задължителната по Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. № 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение е разгледан и разрешен въпросът дали Държавата може да оспорва решения на поземлени комисии /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността на земеделски земи, както и принципно е разгледан въпросът в кои случаи гражданският съд може да осъществява инцидентен съдебен контрол върху административни актове, а процедирането на въззивния съд е в съответствие с него. При извършената служебна проверка не се констатират белези, водещ до нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Ето защо няма основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора, касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство. На ответницата С. С. се дължат от касатора заплатените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лв., удостоверен с представения с отговора на касационната жалба договор на страната с адв.З.. На основание чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ разноските се присъждат в настоящата валута и възлизат на 409,03 евро. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК,