Определение № 566 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2851/2019 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрк. Ц. Б. срещу решение № 1271 от 29.05.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в следните части: 1/ частта, с която е отменено частично решение от 20.07.2018г. по гр. дело № 206/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 14 състав и ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Е. В. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2016г. до окончателното й изплащане; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана от ответника част, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 40 000 лв. до 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер 1 291,50 лв.; по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 4 400 лв.; на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ сумата 4 645,20 лв. – адвокатско възнаграждение; 3/ частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 1 990 лв. – допълнително дължимо адвокатско възнаграждение пред първа инстанция, по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 2 400 лв., а на Е. В. М. на основание чл. 78, ал. ГПК сумата 2 330 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?“. Касаторът поддържа също, че решението на САС е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответницата Е. В. М. /ищца в първоинстанционното производство/ от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Е. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт. Поддържа становище, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е съобразил в достатъчна степен релевантните факти и обстоятелства и не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел за установено, че са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя /ответник по иска и настоящ касатор/ за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищцата Е. В. М. вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016г., осъществено от водач на лек автомобил „Сузуки“, модел „Вагон“, с рег. [рег.номер на МПС], застраховал своята Гражданска отговорност при ответното дружество – настоящ касатор. По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав, въз основа на заключението на съдебно – медицинска експертиза, заключението на съдебно – психологичната експертизa и показанията на свидетеля К. В., е отчел вида, естеството и тежестта на получените травми – политравма, травматичен шок от трета степен, контузия на корема с травматично разкъсване на далака /слезката/ с излив на кръв в коремната кухина - хемоперитонеум, травматична руптура на пикочния мехур, счупване на сакрума с луксация на лявата сакроилиачна става, контузия на кръстцовия плексус, счупване на таза – горно и долно рамо на дясна лонна кост, счупване на главулечната ямка /ацетабулума/ в дясно, счупване на шийката на лява бедрена кост, счупване на напречните /трансверзални/ израстъци на телата на Л1 – Л4 – Л5 в ляво, разкъсно – контузна рана в областта на лява вежда; вида на приложеното лечение – оперативни интервенции в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ по спешност, с отложена спешност и впоследствие за отстраняване на остеосинтезния метал и корекция за възстановяване симетрията на тазовия пръстен, лечение в Клиника за интензивно лечение, рехабилитационни курсове и процедури в Специализирана болница П. баня и Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация [населено място]; свалянето на имплантите от сакроилиачната област; проведеното впоследствие лечение в Клиника по нервни болести за лечение на болката и неврорехабилитация към МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД с диагноза: увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде. Въззивният съд е съобразил, че една част от контузиите са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, контузията на кръстцовия плексус – постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; част от счупванията – трайно затруднение в движенията на долните крайници за период по-дълъг от тридесет дни, друга част от счупванията – затруднения в движенията на снагата за период от два месеца; продължителността на лечебния и възстановителния период – една година и шест месеца, включващ постелен режим, ползване на проходилка, патерици, бастун и три месеца хоспитализация за физиотерапия и физиолечение, ползване на чужда помощ. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивната инстанция е взела предвид също получените в резултат на настъпилото ПТП трайни и необратими увреждания – премахване на важен орган, оказващ влияние върху имунната система на организма - далак; множество белези по тялото и лицето със загрозяващ ефект; посттравматична периферно – стволова увреда на нервните окончания в областта на таза и долните крайници; поставена диагноза лумбо–сакрален радикуларен синдром; скъсяване на левия крак с един сантиметър, болки при натоварване и промени във времето, ускоряване на артрозните промени /таз, ТБС/; предизвикания от инцидента и лечението стрес. Съдебният състав е отчел, че ищцата не е преработила психическата травма, свързана с преживяното ПТП и последващото лечение, най-вече поради притеснения за своя син /към датата на ПТП на 2-месечна възраст/, изпитвайки вина за невъзможността да участва пълноценно при отглеждането му поради продължителното болнично лечение и възстановяване, преживявания за малоценност, наличие на протрахирана депресивна реакция и необходимост от специализирана психологическа, психиатрична или психотерапевтична помощ. Съобразил е също икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юни 2016г., възрастта на ищцата – 30-годишна, както и съдебната практика по сходни казуси. След обсъждане на събраните доказателства и изясняване на фактическата обстановка въззивната инстанция е направила извод, че сумата в размер 200 000 лв. представлява справедливо обезщетение за доказаните болки и страдания. Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е прието за неоснователно. Въззивният съд е приел, предвид установения механизъм на произшествието и получените травми, че пострадалата е управлявала автомобила с предпазен колан, поради което е заключил, че не е налице поведение на ищцата, с което същата да е допринесла за настъпване на тежките телесни увреждания. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос се отнася до прилагането на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Същият е релевантен, тъй като е от значение за делото, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, защото не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правният въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, поради което установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото Постановлeние и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е тълкувано като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възрастта на пострадалия и други относими обстоятелства. Прието е, че в случаите на увреждане пострадалият понася и имуществени вреди, изразяващи се най – напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето. Подробно са дадени и насоки на съдилищата за определяне на имуществените вреди и техния размер, каквито в настоящия случай не са претендирани и обезщетение за тях не е присъдено. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента и характера на уврежданията, причинените множество травми, възрастта на ищцата, причинените й болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечебния и възстановителния процес, последиците за в бъдеще, причинения дискомфорт и промяната в начина на живот на пострадалата. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. С формулирания въпрос касаторът цели обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за имуществени вреди, да се счетат за релевантни и за неимуществените вреди. При неимуществените вреди не се засягат материалните интереси, поради което размерът на доходите на пострадалата и на финансовия й принос за семейството и домакинството, в което живее, не се отразяват на размера на обезщетението за неимуществени вреди, респ. като не е отчел тези обстоятелства, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./ - при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм./; лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочената практика е относима към разпоредбата на чл. 492 КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което на ищцата са причинени множество увреждания и процесните неимуществени вреди, е настъпило на 21.06.2016г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 200 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, относима към прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и към отчитане на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице поради съществуването на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Не отговаря на приетите по делото факти и изложените от въззивния съд мотиви твърдението за безспорна установеност на съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване от пострадалата без предпазен колан. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата сума в размер 3 000 лв. - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение