Определение № 234 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1094/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу Определение № 746/ 23.11. 2021г. по в.ч.гр.д. № 973/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 21.07.2021г. за прекратяване на т.д. № 734/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди неправилност на приетата недопу- стимост на иска, тъй като е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, както и липса на отрицателна такава. Счита, че обявяването на противоконститу- ционността на разпоредбата на чл.60а от ЗБН няма за последица недопу- стимост на производството, а има отношение към основателността на иска. Дори и при липса на нормата на чл.60а ЗБН в правния мир, намира, че специалният закон дава достатъчно правомощия на синдика, в това число и с препратка към нормата на чл.135 ЗЗД, да води искове за попълване на масата на несъстоятелността. Излага съображения, че дадената от ищеца правна ква- лификация не обвързва съда и същият може да посочи норма по свое вътрешно убеждение, която отговаря на фактическите обстоятелства на иска и на неговия петитум. Сочи, че нормата на § 3 ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/18г. не е обявявана за противоконституционна, поради което неправилно въз- зивният съд е споделил извода на първостепенния съд за недопустимост на производството и поради неспазване на преклузивния срок за предявяване на иска. В приложеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следния въпрос: „ Нормите на чл.62, ал.1, вр. чл.60 ЗБН и чл.135 ЗЗД не дават ли валидно правно основание за предявяването от синдиците на „КТБ“ АД/н./ на процесния иск в предвидения от закона срок?“ Сочи, че са налице основанията за допу- стимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също наличие на предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното опреде- ление. Ответникът „Телпром“ ЕООД оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Ответникът „Сити Пропъртиз“АД не депозира отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С Определението от 21.07.2021г. по т.д. № 734/2020г., с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото, първоин- станционният съд е приел, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.60а ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото „КТБ“АД/н/ сумата от 606 000 евро, представляваща равностойно- стта на извършена от първия ответник „Инкомс-Битова Техника“ ЕАД парична вноска за придобиване на 11 800 броя новоиздадени поименни акции при увеличаване на капитала на „Сити Пропъртиз“АД – втория ответник, която претендирана сума представлява придобито от несъстоятелното дружество имущество въз основа на договор за банков кредит. Заявените в подадената до Софийски апелативен съд частна жалба оплаквания са срещу приетата от първостепенния съд недопустимост на иска с оглед приетата противоконституционност на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, като са изложени съображения, че това касае основателността, а не допустимостта на иска. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на обявената с Решение № 8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конститу- ционния съд на Република България противоконституционност на разпоред- бата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, както и на чл.151, ал.2, изр.трето от Конститу- цията на РБ, съгласно който за заварените от решението на КС неприключи- ли правоотношения, както и за правоотношенията по неприключили съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, за който извод са изложени подробни съображения. С оглед на това решаващият съд е споделил извода на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. В случая въззивният съд е основал крайните си изводи не като е отрекъл наличието на нормативно уредено право на иск в полза на синдиците на несъстоятелната банка въз основа посочените във въпроса разпоредби, поради което същият няма характера на обуславящ. Обуславящо изхода на спора е приетото от съда отпадане при- ложимостта на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, с оглед обявяването й за противоконституционна. По предпоставящите въпроса съображения на част- ния касатор, следва да се отбележи, че в обжалваното определение липсва произнасяне по въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване на иска, квалифициран и от ищеца и от инстанциите по същество по чл.60а ЗБН в съответствие с фактическите основания и петитум. Следователно, по отно- шение на така поставения в изложението единствен въпрос не следва да бъде обсъждано заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение / определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение