Определение № 812 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 838/09.02.2024 г., подадена от Й. Е. Й. и С. Е. Й., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 307 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 20233600500316/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 69 от 30.04.2023 г. по гр. д. № 305/2022 г. на Районен съд – Велики Преслав за признаване за установено в отношенията между ищците А. А. А. и С. И. А., от една страна, и ответниците Й. Е. Й. и С. Е. Й., от друга, че ищците са собственици в режим на СИО на поземлен имот с площ от 500 кв.м, представляващ имот с пл. № *, включен в УПИ *, *, целият с площ от 1120 кв.м, в кв. 15 по действащия план на [населено място], общ. В., обл. Ш., заедно с построените в това дворно място къща и стопански сгради, с всички подобрения и насаждения, при граници: от изток и югоизток - УПИ *, от запад - УПИ * и улица, от север – улица, а по документ за собственост – дворно място с площ от 545 кв.м, представляващо парцел *, в кв. 21 по стария план на [населено място], общ. В., обл. Ш., заедно с построените в него къща и стопански сгради, при граници: улица, А. М. У. и С. М., на основание давностно владение, продължило за периода от 01.03.2007 г. до 30.08.2021 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е съобразил, че А. А. А. и С. И. А. са предявили срещу Й. Е. Й. и С. Е. Й. положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на СИО на поземлен имот с площ от 500 кв.м (подробно описан по-горе), заедно с всички сгради, подобрения и насаждения в него. Ищците основават претенцията си за собственост на основание осъществявано от тях давностно владение върху имота за периода от 01.03.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, а ответниците оспорват този факт и сочат, че са предоставили на А. А. и С. А. само ползването върху имота, и то временно - докато ищците си намерят собствено жилище.

На основание чл. 272 ГПК Окръжен съд – Шумен е препратил към мотивите на първинстанционния акт по отношение на установената с него фактическа обстановка по делото. Визирал е, че пред втората съдебна инстанция е била разпитана като свидетелка З. И. Ш., майка на ищеца А. А. А., която сочи, че процесният имот бил дарен от ответниците на ищеца; в имота последният извършил редица подобрения, като преди това имотът бил необитаем и неизползваем, нямал покрив. Ищците заживели в имота през 2015 г. Ответникът, неин брат, бил съгласен с извършваните в имота ремонти и знаел за тях. Въззивният съд е посочил, че твърденията на свидетелката кореспондират на констатациите на вещите лица по СТЕ и по САТЕ и показанията на другите свидетели по делото на страната на ищците, и съдът ги кредитира, без твърдението за извършено дарение.

Съдът е изложил, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Признаците на владението са два: упражняване на фактическа власт върху вещта, което е обективният признак на владението; държане на вещта като своя - субективният елемент на владението. Посочил е, че в тежест на ищците е да докажат, че са установили фактическа власт изключително за себе си и са владели непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. От една страна, владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като се отчитат предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.

Съдът е намерил, че по делото не са представени достатъчно убедителни доказателства, че имотът е бил подарен на първия ищец от ответниците през 2007 г. Приел е, че от събраните писмени и гласни доказателства и експертизи се установява по несъмнен и категоричен начин, че А. А. и С. А. са направили в процесния имот редица съществени подобрения, започнали от 2007 г., като са заплащали и консумативите за него и дължимите данъци, и са се нанесли да живеят в него през 2015 г. Преди започването на тези подобрения имотът е бил необитаем, с разбита врата и прозорци и откраднати мебели, и негоден за живеене. Ищците са извършили следните подобрения в процесния имот: в жилищната сграда е изградена стоманобетонна плоча между избените помещения и жилищния етаж, направена е армирана подова замазка на пода на избените помещения, старата дървена дограма е подменена с нова ПВЦ дограма (монтирани са 7 прозореца и 2 врати), покривната конструкция на жилищната сграда е изцяло ремонтирана - монтирани са нови дървени колони, греди, столици, частично е направена дъсчена обшивка, но монтираните керемиди са стари, като вещото лице в съдебно заседание е допълнило, че керемидите са видимо употребявани и са на около 20 години; монтирана е хидроизолация. Вещото лице е констатирало, че жилищната сграда е разпределена на използваеми избени помещения на първо ниво и жилищен етаж на второ ниво. Посочило е, че стопанската сграда също е ремонтирана - поставена е нова ПВЦ дограма, подменена е изцяло покривната конструкция, като са поставени и нови керемиди. В дворното място са изградени 2 септични ями (шахти), като според експерта каменната е съществувала още при построяване на жилищната сграда. Според Окръжен съд – Шумен тези подобрения са съществени и на значителна стойност, като са и достатъчно видими, и ответникът при посещенията си в страната, при отсядане в къщата на неговата сестра, намираща се в непосредствена близост до процесния имот, е имал възможност да установи извършването на подобрения и СМР в собствения му имот, на което той не се е противопоставил по никакъв начин. В двора ищците са засадили и редица насаждения, като по назначена агротехническа експертиза вещото лице е констатирало след оглед, че са засадени 12 броя лози на стоманобетонна конструкция, 1 брой лешник, 2 броя дрян, 4 броя вишни, 1 брой череша, 2 броя сливи, 1 брой круша, всички на видима възраст от 10-12 години. Експертът е установил още, че в долната част на имота има засадени 7 броя лози на видима възраст 25-30 години, 1 брой дюля, 1 брой череша и 4 броя вишни на видима възраст 15-18 години, както и засаден, но отсечен орех на видима възраст над 30 години. Ответниците, когато са идвали в България, не са преспивали в къщата на [улица], като свидетелите по делото са единодушни, че Х. и останалите членове на семейството му никога след 1989 г. не са отсядали в имота си. Те са отсядали при сестрата на ответника, а след скарването им за имота - при брата на ответника. Ответникът се е прибрал в България през 2017 г. (съгласно собствените му твърдения и показанията на Е. Х. и Р. Т., които се припокриват в тази си част), и следва да е видял извършените в процесната къща подобрения, при положение че тя е срещу дома на З., в който той е отседнал, но не се е поинтересувал какво се случва и не е потърсил правата си още тогава, а е депозирал нотариална покана едва в края на м. август 2021 г. Съгласно представените фактури за заплатени режийни разходи в имота, ищецът и семейството му са обитавали къщата и през 2017, 2018, 2019 и следващите години. Ето защо въззивният съдебен състав е заключил, че двамата ищци са установили владение върху процесния имот от 2007 г. и са го владели постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена, до датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2022 г., което намерение те са демонстрирали ясно и недвусмислено, вкл. и пред ответниците, и следователно в тяхна полза е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 2007 г. до 17.06.2022 г., и те са придобили имота по давност. Също така, когато фактическата власт върху чужд имот е придобита при липса на правно основание – така нареченото завладяване, то според презумцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. Според съда, по делото няма доказателства за прекъсване или спиране на придобивната давност по отношение на двамата ищци при осъществяваното от тях владение на имота за периода от 2007 г. до 17.06.2022 г., на основание чл. 81 ЗС и чл. 116 ЗЗД. Изпращането на нотариална покана от двамата ответници до ищците не прекъсва по никакъв начин установеното владение върху процесния имот. За да бъде смутено едно владение, действията на противопоставяне трябва да имат такъв характер, че успешното им провеждане да може да доведе до загуба на владението. Фактическите смущения на владението, които не са се изразили в отнемане на владението за срок повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност. Прекъсване на давността в настоящата хипотеза би имало при фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и при изпращането на нотариална покана до ищците.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпросите:

1. Когато едно лице подобрява чужд имот, това във всички случаи ли доказва наличието на субе ктивния елемент на едно владение, а именно, че владее имота за себе си и манифестира това намерение за околните, вкл. и спрямо собственика;

2. П равният въпрос за приложението на презумпцията, установена с чл. 69 ЗС, и какви са предпоставките за приложението й.

Сочи се противоречие по така формулираните въпроси с приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Първият въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд. Последният не е счел, че единствено извършените подобрения в имота доказват субективния елемент на владението, а е визирал и живеенето в имота, заплащането на данъци и консумативи в него. Освен това същият се е позовал на презумпцията на чл. 69 ЗС, отчитайки обстоятелството, че ищците от самото начало са завладели имота.

По втория въпрос не е налице соченото противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивният съд е приел, че е налице осъществено т. нар. завладяване на имота от страна на ищците, доколкото не се установява друго основание, на което те да са в него. Съгласно постановките на горното тълкувателно решение и установената трайна практика на ВКС, когато фактическата власт върху чужд имот е установена при начална липса на правно основание, не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. В тази хипотеза според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба имат право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1800 лв. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като отчита фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, извършените процесуални действия (депозиране на подробен и аргументиран отговор на касационната жалба).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,