Определение № 140 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 301/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №336/03.11.2015 г. по в. гр.д. №486/2015 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Б. Т. Н. от [населено място], чрез адв. Д. К.. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта,в която Регионален инспекторат по образованието, [населено място] е осъден да заплати на Б. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на дискриминация по признак „Образование” за размера над 800 до 1500 лв., е постановено ново решение, с което за тази част искът е бил отхвърлен.Оставено е в сила решението в частта, в която този иск е бил отхвърлен до пълния претендиран размер от 3000 лв. ,както и в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на 10 800 лв. Ответникът по касация Регионален инспекторат по образование, [населено място], оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмено възражение по делото.Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално недопустима досежно решението в частта, с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 71,ал.1,т.3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на дискриминация по признак „образование” на осн. чл. 280,ал.2 ГПК, доколкото цената на този иск е под 5 000 лв. С оглед на това касационната жалба ще се остави без разглеждане в тази част. В останалата част к асационната жалба процесуално допустима: Същата е срещу решението по иска за имуществени вреди, който е с цена над 5 000 лв., подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. С представеното по делото „Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване „ касаторът е формулирал три правни въпроса като първите два касаят решението по иска за неимуществени вреди. Доколкото, както се посочи, същото не подлежи на касационно обжалване, тези въпроси не следва да се обсъждат. Въпросът, който касае решение в останалата част – досежно искът за имуществени вреди е следният:” Следва ли да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват като разлика между получаваното от ищеца обезщетение от 11.38 лв. дневно от Р. – Д. и заплатата от 2 766.07., която ищцата би получавала, ако бе назначена за директор в ОУ „Отец П.” [населено място] дол. Така формулираният въпрос няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда / т.1 ТР №1/19.02.2010 г.ОСГТК /. Неговият отговор на практика означава да се даде отговор на въпроса дали предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди произтекли от дискриминация е следвало да бъде уважен или не - тоест дали така предявеният иск е основателен. Преценката относно основателността на иска обаче се извършва в производството по чл. 290 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящото производство. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което нейната липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така, доколкото допълнителните основания /критерии/ по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени само по отношение на конкретен правен въпрос. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска досежно решението относно иска за имуществени вреди. С оглед изхода на настоящото производство касаторът Б. Т. Н. от [населено място], следва да заплати на регионалния инспекторат по образованието в [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 250 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.