Определение № 1261 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 274/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 03.10.2022г. по гр.д.№1409/2021г. ГС София, с което е уважил иск предявен на основание чл.439 ГПК. Жалбоподателят- Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът – ЕТ “Антоанета Карабельова - Ася Стил“, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първинстанционното решение, е признал за установено че ЕТ“Антоанета Карабельова-Ася Стил“ не дължи на Агенция по заетостта на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК суми, предмет на изпълнително дело № 20167420400258 по описа на ЧСИ В.А., рег. № 742 КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителн лист, издаден на 18.12.2009 г. по гр.д. № 2318/2009 г. по описа на РС Дупница, поради погасяването им по давност, както следва: 1/ сумата от 6446,02 лв., главница; 2/ сумата от 4419,69 лв., лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г.; 3/ сумата от 6,04 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г.; 4/ сумата от 140 лв. разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; 5/ сумата от 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ сумата от 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТР към ЗЧСИ. Съдебното исково производство е образувано по искова молба на ЕТ „Антоанета Карабельова – Ася - Стил“, с която е предявен отрицателен установителен иск, с което отрича вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист по гр. д. №2318/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по първоначално образуваното изпълнително дело № 107/2010 г. при ЧСИ М. Д. за следните суми: 1/ 6446,02 лв., представляваща главница, както и лихва върху главницата, начислена от 23.11.2009 г. до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 27.06.2016 г. в размер на 4419,69 лв.; сумата в размер на 6,04 лв. представляваша мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 17.11.2009 г. и сумата в размер на 140 лв. представляваща разноски по гр. д. № 2318/2009 г. по описа на Районен съд – Дупница; сумата в размер на 210 лв. – разноски по изпълнителното дело; 6/ 1705 лв. – пропорционална такса по чл. 26 по ТТР към ЗЧСИ. В исковата молба се посочва, че на 15.03.2016 г. след прекратяване на същото поради перемция и на образуваното по искане на ответника Агенция по заетостта на 26.05.2016 г. е образувано второ изпълнително дел № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Въззивният съд е приел, че от представените по делото преписи от образуваните изпълнителни производства, че след прекратяване на изп.д. № 107/2010 г. по описа на ЧСИ М. Д. с рег. № 744 на КЧСИ с Постановление от 15.03.2016г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, Агенция по заетостта на 20.05.2016 г. е образувала изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А.. Прието е, че последното изпълнително действие по образуваното от ответника изп. д. № 20167420400258 по описа на ЧСИ В. А., което е от категорията да прекъсне давността, предвид дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания за органите на съдебна власт, датира от 28.06.2016г., когато съдебният изпълнител e оправомощен с молбата за образуване на изп.д. от 20.05.2016 г. с правата по чл. 18 ЗЧСИ, е изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Антоанета Б. Карабельова, действаща като ЕТ с фирма „Антоанета Карабельова – Ася -Стил“. Установено е, че след 20.05.2016 г. в продължение на две години не са искани от взискателя или предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия от категорията, които да могат да прекъсват погасителната давност посочени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като от представеното Удостоверение изх. № 03418 от 09.04.2019 г., изд. от ЧСИ В. А. е констатирано, че до датата на издаване на същото по изпълнителното дело няма постъпили суми. Предвид констатираното и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, т.е. считано от 28.06.2018г. Въззивният съд посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Прието е, че в случая давността не е спряла да тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД с предявяването на иска от ищеца, тъй производство не е съдебен процес относно вземането, а че същото не може да бъде удовлетворено с помощта на принудителната сила на държавата, поради погасяването му по давност. Прието е, че ответникът по иска е разполагал с възможността докато трае процесът пред въззивният съд да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист от 09.12.2009 г., които да са от категорията, които да прекъснат давността, но не представил доказателства за това. Въззивният съд е посочил, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемция на 28.06.2018 г., а след това липсват данни да са извършвани изпълнителните действия от категорията да прекъснат давността, поради което към момента на устните състезания пред въззивната инстанция – 29.04.2022 г. вземането по на ответника по процесния изпълнителен лист вече е било погасено по давност - на 28.06.2021 г. Въззивният съд е приел, че по тези съображения предявеният иск е основаветелен и го е уважил. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли съда при определяне на давностния срок да приложи и да вземе предвид разпоредбите на Закона за мерките за действие по време на извънредното положение, с оглед настъпилото и обявено в периода на процеса извънредно положение в страната, следва ли искът по чл. 439 ГПК да бъде определен като недопустим, когато е предявен преди да е настъпил факта на който се основава, а именно изтекла давност, как би следвало да се тълкува разпоредбата на чл. 439 ГПК, в която е визирано, че длъжникът може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Настоящият състав констатира, че пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, по което е поставени за тълкуване въпросът: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Отговорът на поставения като трети поред въпрос за разглеждане в тълкувателното дело е от съществено значение за изхода на спора по настоящето дело, поради което е с оглед разпоредбата на чл. 292 ГПК производството по същото следва отново да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. При тези съображения, съдът