Определение № 168 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 969/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „М.С. Прожект“ ЕООД срещу определение № 24837 от 24.10.2019 г., постановено по ч. гр.д. № 12431 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 115227 от 15.05.2019 г. по гр.д. № 55030/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, с което е върната въззивна жалба вх. № 5069135 от 18.04.2019 г. Частният жалбоподател сочи като основания за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност и т.3 на чл.280, ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е призовкарят да посочва в документите за посещение на адреса на ответната страна точният адрес, който е бил посетен и непосочването му в документите или някой от тях опорочава ли процедурата по връчване от гледна точка на неяснотата кой адрес е бил посетен?

2. Ако в документите за връчване на призовкаря има зачертавания или поправки, това опорочава ли процедурата в съставените документи за връчване?

3. Ако едно от посещенията на адреса за връчване на книжа/адреса на управление/ на юридическото лице е в неприсъствен ден, то това опорочава ли процедурата по връчване на книжата, ако общият брой посещения е три?

4. Ако Софийският районен съд се е произнесъл с разпореждане, срещу което е подадена частна жалба, то горният съд с разпореждане или с определение трябва да се произнесе?

Ответникът по частната жалба „Интериори“ ЕООД не взема становище.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:

Призовката до „М.С. Прожект“ ЕООД за публичното съдебно заседание на 11.06.2018 г. е била изпратена на адреса на управление, вписан в търговския регистър- [населено място], [улица],. Върху разписката е отбелязано че адресът е посетен на 15.05.2018 г., 20.05. и 28.05.2018 г. и след като не е намерено лице, което да приеме съдебните книжа, е залепено уведомление съгласно чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата и на пощенската кутия. В публичното съдебно заседание, проведено на 11.06.2018 г., е присъствал представител на дружеството, който не е възразил срещу редовността на призоваването и е приел да се даде ход на делото. Решението по делото също е било връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 22.01.2019 г. на входната врата и пуснато в пощенската кутия. Върху разписката връчителят е посочил, че никой не му отваря входната врата и вратата на жилището. Адресът е бил посетен на 19.12.2018 г., на 6.01.2019 г. и на 22.01.2019 г. Като е взел предвид, че съобщението за решението е връчено на ответното дружество чрез залепване на уведомление на 22.01.2019 г., районният съд е счел, че подадената на 18.04.2019 г. въззивна жалба е просрочена, поради което я е върнал с разпореждане № 115227 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 55030/2017 г. на СРС, 65 състав.

Във въззивната си жалба ответното дружество е оспорило редовността на предходните опити за връчване-на 3.11., 11.11. и 28.11.2018 г. За връчването, което е прието за редовно на 22.01.2019 г., е посочено, че не е указан изрично посетеният адрес, не било логично да не се отвори входната врата и вратата на жилището. Констатациите на връчителя не отговаряли на истината, тъй като винаги било осигурено лице в офиса за приемане на съобщения. Освен това имало индикация, че датата, записана първоначално като 7.01.2019 г., е в последствие поправена на 6.01.2019 г.-което е неделя. Призовкарят обаче не се е съобразил, че изискването за посещение в неприсъствен ден не се отнася до юридически лица.

Софийският градски съд е посочил, че дружеството вече е било призовавано от същия адрес при условията на чл.50, ал.4 от ГПК и съгласно тази разпоредба второ уведомление не се залепва, а съобщенията до търговеца се прилагат по делото и се считат за връчени. Това, че съдът отново е разпоредил връчване по този ред на съобщението за решението, увеличава, а не намалява гаранциите за правото на защита на страната. Позовал се е на практиката на ВКС в този смисъл, съдържаща се в решение № 47 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 69/2018 г. на IV ГО. Ето защо с обжалваното определение е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба.

Така постановеното определение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне.

Въззивният съд е постановил определение, тъй като се произнася в тричленен състав, за разлика от районния съдия, който се произнася еднолично с разпореждане. Това е разрешението на четвъртия въпрос на касатора според правната теория/“Българско гражданско процесуално право“, Ж.Сталев, А.Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, изд. 2012 г.,стр.224/ и според практиката на ВКС. Същото разрешение е дадено от въззивния съд и затова по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Другите въпроси на касатора са свързани с евентуалните нарушения, извършени от връчителя при залепване на уведомлението за решението по делото на 22.01.2019 г. Въззивният съд обаче не е обсъждал дали такива нарушения са допуснати. Този съд е приел, че е било достатъчно първото връчване чрез залепване на уведомление, тъй като разпоредбата на чл.50, ал.4, изречение последно от ГПК предвижда, че второ уведомление до търговеца не се залепва. Ето защо второто залепване на уведомление, независимо от евентуалните нарушения, само може да увеличи гаранциите за защита на правата на търговеца. Следователно всички тези въпроси на касатора, които касаят връчването на 22.01.2019 г., са неотносими към мотивите на съда да остави без уважение жалбата, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение