Определение № 5 от 03.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 777/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. Б. Ф. и Р. Б. Б., двамата от [населено място], обл. С., подадена от пълномощника им адвокат Р. Р., срещу определение №382 от 30.10.2012 г. по гр. дело №690/2012 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е върната касационната им жалба срещу решение №187 от 23.05.2012 год. по гр. дело №97/2012 г. на Смолянския окръжен съд, като е прекратено производството по делото. Прието е, че въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.108 ЗС за собственост върху недвижими имоти, чиято данъчна оценка е под 5 000 лв., поради което касационното производство е недопустимо. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от исковете е до 5 000 лв. Самите касатори – ищци са посочили цена на исковете под 5 000 лв. – 2 685.55 лв. Според разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска може да се повдига до приключване на първото по делото заседание, което в случая не е направено. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.