Определение № 365 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е кационна жалба от ответника В. З. Г., чрез адв. М. С. П., против решение № 242 от 26. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 605/2021 г. на ОС – Пазарджик в частите, с които касаторът е осъден, на осн. чл. 109 ЗС, по предявения срещу него иск от Б. И. Г., да премахне паянтова постройка (гараж), изпълнена от дървена конструкция, с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, с площ от 13, 34 кв.м., изградена откъм лицето на УПИ .......... по плана на [населено място], на уличната регулационна линия, както и да премахне преградна стена от тухлена зидария с дървена врата, изградена в коридора на избения етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ ............ по плана на [населено място]. Твърди се неправилност на въззивното решение в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС и при несъобразяване с указанията по приложението на цитираната разпоредба, дадени с ТР № 4/2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Г. и преградната стена не пречат по никакъв начин на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от дворното място и от коридора към избеното помещениеение, съставляващ обща част на сградата. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подадена е кационна жалба и от ищцата Б. И. Г., чрез адв. В. Ц. К., против решение № 242 от 26. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 605/2021 г. на ОС – Пазарджик в частите, с които е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против В. З. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждането му да премахне ограда от метална мрежа с дължина 19, 36 м. и височина 1, 25 м., закрепена на 11 броя метални колове, както и бетонова настилка с площ от 52 кв.м., повдигната над нивото на терена. Твърди се, че изводът на съда, че фактическото основание на този иск се свежда само и единствено до оплакването, че образувалата се тясна пътка от 0, 60 м. не позволява пренасяне на отоплителни материали от ищцата, е несъответен на отразеното в исковата молба, а изводът, че след като в хода на производството ответникът е разширил пътеката, единствената посочена от ищцата пречка за пълноценно ползване на съсобствения имот е отстранена, е необоснован. Сочи се и противоречие на правните изводие с чл. 109 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – поради вероятна недопусимост на същото, евентуално - като очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, съобрази следното:

1. По касационната жалба на В. З. Г..

За да потвърди първоинстанционното решение, с което В. З. Г. е осъден, на осн. чл. 109 ЗС, по предявения срещу него иск от Б. И. Г., да премахне паянтова постройка (гараж), както и да премахне преградна стена от тухлена зидария с дървена врата, изградена в коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ .......... по плана на [населено място], въззивният съд е приел, че В. З. Г. е собственик на 1/2 идеална част от процесното дворно място, съставляващо УПИ .....-им. ...........по плана на [населено място], на жилището на втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и на 1/2 идеална част от избеното и таванско помещение и от общите части на сградата, а брат му С. З. Г. е бил собственик на 1/2 идеална част от дворното място, на жилището на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и на 1/2 идеална част от избеното и таванско помещение и от общите части на сградата, които имоти братята придобили на основание договор за дарение, сключен с н.а. № ..../1998 г., с родителите им. На 28. 04. 2009 г. С. З. Г. починал и оставил за наследници ищцата Б. И. Г., съпруга, и децата си С. С. Г. и М. С. С., като по наследствено правоприемство ищцата придобила 1/3 ид.ч. от жилището на първия етаж, ведно с 1/6 ид.ч. от избеното и таванско помещение и от общите части на сградата, и 1/6 ид.ч. от дворното място.

Тоест, към настоящия момент ищцата е собственик на 1/6 ид.ч., а ответникът – на 1/2 ид.ч. от процесното дворно място, от общите части на двуетажната жилищна сграда и от избеното и таванско помещение.

Относно паянтовата постройка - гараж, изпълнена от дървена конструкция, с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, с площ от 13, 34 кв.м., изградена откъм лицето на УПИ ........... по плана на [населено място], на уличната регулационна линия, съдът е приел, че тъй като същата е построена от ответника в съсобствен имот неправомерно – без строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици на имота, наличието й намалява свободната площ от парцела с 13, 34 кв.м., което пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си на собственост в пълен обем, върху целия имот.

Относно преградна стена от тухлена зидария с дървена врата, изградена в коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ ............ по плана на [населено място], съдът е приел, че преграждането на част от коридор – обща част на сградата и обособяване складово помещение в преградената част, без съгласието на останалите етажни собственици, е неправомерно действие, пречещо на останалите етажни собственици да ползват цялата площ на общата част, с оглед предназначението й.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя въпросът дали уважаването на иск по чл. 109 ЗС изисква доказване от страна на ищеца, че осъществяваното неоснователно действие на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 4 от 06. 11. 2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

Противоречие не е налице.

Според дадените в ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Прието е, че този извод следва от текста на цитираната норма, установяваща две задължителни условия за уважаването на иска – неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, искът е неоснователен. Прието е, че в случаите, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, би могло да се приеме, че самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице нямащо права да осъществява такова, представлява пречка за собственика (напр. когато ответникът осъществява действия или поддържа състояние в собствения на ищеца имот без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот или когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него ).

В случая се касае за действия, изразяващи се в построяване на паянтова постройка – гараж в съсобствено място и в преграждане и обособяване на помещение в коридор-обща част на сграда в режим на етажна собственост, както и в поддържане на така създаденото фактическо състояние. Паянтовата постройка с площ от 13, 34 кв.м. в съсобственото дворно място, изградена от ответника без съгласието на собствениците на останалата 1/2 идеална част от същото, лишава от възможност останалите съсобственици да упражняват правото си на собственост върху притежаваните идеални части върху дворното място в пълен обем – включително и върху застроената площ от 13, 34 кв.м., доколкото не се твърди и не е установено постройката да се намира в реалната частта от имота, ползвана само от него. П. и обособяването на складово помещение от един етажен собственик в обща част на сграда, без съгласието на останалите етажни собственици, само по себе си, също създава пречки на останалите етажни собственици да ползват застроената реална част от общата част на сградата (в случая коридор). Тези изводи не противоречат на разрешенията, дадени в тълкувателното решение.

Не е налице противоречие и с посочените от касатора решения на ВКС, тъй като същите са постановени при различна фактическа обстановка.

В решение № 58 от 31. 05. 2021 г. по гр. д. № 2661/2020 г. на ВКС, 2 г.о., е приет за необоснован изводът на въззивния съд, че постройките са изградени без съгласие на останалите съсобственици и им пречат да упражняват правото си на собственост. В решение № 51 от 07. 05. 2013 г. по гр. д. № 764/2012 г. на ВКС, 2 г.о., е направен извод, че постройките не пречат на ищците да упражняват собствеността върху дворното място, тъй като не противоречат на установения от съсобствениците режим на ползване на съсобствения имот. В решение № 23 от 09. 04. 2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г. на ВКС, 2 г.о., е прието, че собственикът на имот следва да търпи въздействие върху имота си при наличие на сервитутно право или друго ограничено вещно право. В решение № 264 от 24. 04. 2009 г. по гр. д. № 5514/2007 г. на ВКС, 4 г.о. е прието, че собственикът е длъжен да търпи действията на суперфициаря, когато правото на собственост е обременено с право на строеж. В решение № 42 от 08. 06. 2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че собственикът на земята не е длъжен да търпи в имота си сграда, която е изградена от носителя на правото на строеж извън рамките на това право, тъй като по този начин се намалява без негово съгласие свободната площ от дворното място. Прието е също, че според ТР № 31/1984 г. по гр. д. № 10/84г. на ОСГК, защитата по чл. 109 ЗС може да се търси и срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащите разпоредби, както и че съсобственик на имот, който е и изключителен собственик на сграда в съсобствения имот, не може без съгласие на другите съсобственици в дворното място да извършва пристройка към собствената си сграда, защото с това ограничава правото на другите съсобственици на дворното място да го ползват в неговата незастроена част и да решават в какъв обем да бъде застроено.

Изводите за неоснователност на предявените искове по чл. 109 ЗС в тези решения произтичат от различните факти, установени по делата, а някои от коментираните решения съдържат изводи, които напълно съвпадат с изводите на въззивния съд в обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.

2. По касационната жалба на Б. И. Г..

За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС в частта му, с която се претендира осъждане на ответника да премахне ограда от метална мрежа с дължина 19, 36 м. и височина 1, 25 м., закрепена на 11 броя метални колове, както и бетонова настилка с площ от 52 кв.м., повдигната над нивото на терена, въззивният съд е приел, че според твърденията в исковата молба, изградената ограда и бетонова настилка пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място, върху жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и върху общите части на сградата, тъй като след поставянето на оградата, пътеката, която остава между къщата и оградата, е с ширина 0, 60 м., което не позволява на ищцата да пренася отоплителни и други материали през пътеката. Други пречки не са посочени. Въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че преди повече от 10 години ищцата заградила и заключила с катинар по-голяма част от двора за себе си, поради което през 2020 г. и ответникът оградил частта от терена в северозападната част на двора, която фактически ползвал. При това ограждане се образувала пътека с ширина 0, 60 м., по която пренасянето на отоплителни и други материали действително е затруднено, тъй като минималната изискуема ширина за обслужване е 1, 20 м. От външната врата до къщата и до заграденото и заключеното от ищцата пространство от двора може да се преминава. Според свидетелката на ответника, след ограждането ответницата прекарала около 10 кубика пръст, а през 2021 г. – и въглища през пътеката. Според експерта обаче минималната ширина на пътеката следва да е 1, 20 м. След провеждането на устните заседания пред първоинстанционния съд, ответникът разширил пътеката на 1, 50 м., с което твърдените от ищцата пречки за ползване на имота, жилището на втория етаж от жилищната сграда и общите части на сградата, включително и на заградената от нея реална част от дворното място, са отпаднали.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на същото.

Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на съдебния акт представляват оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.

В изложението е цитирана практика на ВКС, но не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа множество оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, част от които са идентични с развитите и в касационната жалба. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице и сочените от жалбоподателката Б. Г. основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При този изход на делото - недопускане до касационно обжалване на въззивното решение по никоя от касационните жалби, разноските по делото ще следва да останат за сметка на страните, така както са направени.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,