Определение № 254 от 12.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 854/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 262 от 25.05.2010 год. по т.д.№ 51/2010 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено Разпореждане № 188 от 27.11.2009 год. по гр.д.№ 1041/2009 год. на С. окръжен съд с което, произнасяйки се по реда на чл.623 ГПК по молбата на „И. С. М. за обработка на месо Г.”[населено място], Р. А., съдът е признал и допуснал изпълнение срещу [фирма] на постановеното на 21.04.2009 год. от Окръжния съд в[населено място] – А. съдебно решение № 4С 1045/08t. Последователно подържаната от [фирма] теза е, че Окръжният съд в[населено място] не е бил компетентен да се произнесе по спора, поради което на основание чл.117 т.1 КМПЧ, признаването и изпълнението на съдебното решение не следва да бъде допуснато. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос не е формулиран. Позоваването е на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – „относно международната компетентност на българските съдилища и признаването и допускането на изпълнението на решенията на чуждестранните съдилища”. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване произтича от следното: Какви следва да бъдат обуславящите въпроси ВКС е разяснил с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Но дори да се приеме, че е поставен въпрос за приложимостта на чл.117 т.1 КМЧП и липсата на компетентност на австрийския съд, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. В случай, че съдът неправилно е преценил дали са налице основанията за признаване на решението и допускане на изпълнението му, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол. За пълнота на изложението ще следва да се отбележи и това, че компетентността на българските съдилища по чл.4 КМЧП не означава некомпетентност на чуждестранните по смисъла на чл.117 т.1 КМЧП, както и хипотезата на чл.12 ал.2 КМЧП се тълкува като изключителна компетентност по смисъла на чл.22 КМЧП без да се държи сметка за изброяването по чл.22 от Регламент № 44/2001 в което процесният спор не се включва. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.