Определение № 3017 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 964/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Имсти“ЕООД против решение № 85/27.11.2024 г. по т.д.№ 145/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 23/12.06.2024г. по т.д.№ 60/2022г. на Окръжен съд – Ямбол и са отхвърлени предявените в евентуално съединение от касатора искове против [община], както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 117а ЗОП допълнително възнаграждение в размер на 409 902,08 лева с ДДС, по договор за възлагане на обществена порчъка от 09.06.2021г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й плащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума и по същия договор, на основание чл. 266, ал. 2 ЗЗД – като разлика между стойността на материалите, необходими за изпълнение на обществената поръчка, според количествено - стойностната сметка /КСС/ към ценовата оферта, подадена за участие в процедурата и цената на материалите към 30.09.2022г., когато са изпълнени СМР, ведно със законната лихва от 21.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума, съизмерима с преждепосочената разлика, на основание чл. 59 ЗЗД, като сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По главния иск: Аргументира довод за неправилност на извода на съда, че разпоредбата на чл.117а ЗОП / в относимата й към спора редакция, преди изменението обн. ДВ бр. 108/22.12.2023г. / е изисквала сключено между страните по договора за обществена поръчка допълнително споразумение, обективиращо постигнато съгласие за изплащане на допълнително възнаграждение, изчислено съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация / обн. ДВ бр. 78/30.09.2022г. /. Основава се на императивния характер на нормите на чл.117а и чл.116 ЗОП, както и на пар. 2, 3 и 4 от ПЗР на Методиката, като счита, че процесното правоотношение кореспондира с въведените от тези разпоредби условия. Методиката предлага конкретни коефициенти за тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи, показателите и величините, които участват при формиране на стойността, подлежаща на индексация и формулата за изчисление на допълнителното възнаграждение. Единственият определяем елемент остава стойността на СМР, която се определя въз основа на протоколите за приемане на изпълнението им. Уредбата с императивни правни норми, които изключват нуждата от постигнато между страните съгласие, за определяне подлежащото на плащане допълнително възнаграждение, тъй като то не би имало предмет, изключва основателността на извод за необходимо такова, като основание за заплащането. Акцентира се и на липсата на уредена от закона санкция за възложителя, в случай че откаже да сключи такова допълнително споразумение. Касаторът сочи, че приемайки за нужно сключването на изрично допълнително споразумение за компенсиране на инфлацията, въззивният съд е отказал да се произнесе по наведения за такава хипотеза довод на страната, основан на фикцията на чл. 25, ал. 1 ЗЗД: неоснователният отказ на възложителя да сключи такова споразумение може да се третира като поведение, допускащо прилагане на фикцията – да се приеме, че условието / сключено споразумение / за изплащане на допълнително възнаграждение се е сбъднало. Неправилен страната счита извода на съда, че за нея е съществувала правната възможност да иска изменение на договора по реда на чл. 307 ТЗ / стопанска непоносимост /, тъй като договорът е окончателно изпълнен, а правните последици от уважаването на конститутивния иск настъпват единствено занапред, внасят промяна в правоотношението между страните занапред. В пряко противоречие с пар. 4 от ПЗР на Методиката касаторът намира извода на съда, че двустранното подписване на приемо-предавателните протоколи за изпълнените СМР, с посочени в тях единични цени, съставлява окончателно определяне на съществения елемент на договора – възнаграждението на изпълнителя и то не подлежи на последващо изменение. Позовава се на редакцията на пар. 4 от ПЗР на Методиката, преди изменението й, обн. ДВ бр.104, в сила от 01.01.2024г.: допълнително възнаграждение за приети след 30.06.2021г. дейности / съгласно изменението - за извършени след 30.06.2021 г. дейности /. По първия евентуален иск с правно основание чл. 266, ал. 2 ЗЗД: касаторът счита, че изводът на съда за неговата неоснователност, поради наличие на специална уредба, е фрагментарен и немотивиран, като няма произнасяне по аргументите на страната, изложени насетне в касационната жалба. По втория евентуален иск: макар формално правилен – за недопустимост на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, при наличие на договорно основание на претенцията – изводът на съда, според касатора, е в конфликт с предходно отречената за него защита на договорно основание, поради неоснователност на главния и първия евентуален искове. Ответната страна - [община] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че чл. 117а ЗОП е напълно ясна и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба, при това приложима при наличие на основание по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2, 3 от ЗОП, т.е. кумулативно с последната, като всяка от разпоредбите е диспозитивна - уреждат правна възможност за страните по договор за обществена поръчка, която следва да се реализира по взаимно тяхно съгласие. Така по първия формулиран въпрос се оспорва обоснованост на допълнителния селективен критерий, вкл. по отношение допустимостта на иск по чл. 307 ТЗ за изменение / прекратяване на договор за възлагане на обществена поръчка, тъй като липсва противоречива практика на съдилищата. Последното се сочи в оборване на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по останалите въпроси. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Имсти„ЕООД е предявил евентуално съединени искове против [община], с които се претендира ответникът да заплати допълнително възнаграждение, за изпълнени и приети, с двустранно подписани протоколи, СМР по договор за възлагане на обществена поръчка, като се претендира сума над размера на възнаграждението, формиращо се по единични цени съгласно подписаните протоколи. Главният иск се предявява на основание чл.117а ЗОП / в редакцията му съгласно изменението обн. ДВ бр. 62/05.08.2022 г. /, според която в случаите на чл. 116, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗОП изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет, като методиката се прилага и при изменение на договори за обществена поръчка или рамкови споразумения на основание чл.116, ал. 1, т.2 и т.3 ЗОП сключени преди влизане в сила на изменението. Като се позовава на пар.2, 3 и 4 от ПЗР на приложимата Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация / обн. ДВ бр.78 от 30.09.2022г. /, съответно - на отправена оферта за участие в процедурата по обществената поръчка след началната дата на инфлацията 31.12.2020г. и прието изпълнение след 30.06.2021 г. / най - късно на 02.12.2022 г., на която дата най-късно са подписани протоколи за изпълнение на възложени СМР / - касаторът намира, че са били налице всички предпоставки за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение, без за това да е било необходимо договаряне между страните, по силата на закона, уреждащ това субективно право на изпълнителя с императивни правни разпоредби, вкл. тези на Методиката – за приложим коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи, индекси на цени на производители и формула за пресмятане на индексацията. Съобразно същите, вкл. при съобразяване на чл. 116, ал. 2 ЗОП, според който промяната на цената не следва да надхвърля 50% от първоначалната стойност на поръчката, ищецът е формирал цена на иска от 409 902,08 лева. Насетне се въвеждат съображения за предпоставките на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП / Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато, поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение /, съответно на т. 7 от същата разпоредба / когато се налагат изменения, които не са съществени/, като за последното страната се позовава на ненарушена еквивалентност на престациите, доколкото изменението на възнаграждението цели тъкмо обратното. Ищецът се позовава на отправено предложение за изменение на цената, предходно на подписване на протоколите за окончателно приемане на изпълнените СМР, както и последващо подписването подновено искане и отказ на възложителя – ответник. Обосновава недобросъвестност и злоупотреба с право на последния, поради което намира, че са налице всички предпоставки за прилагане фикцията на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД – да се счете за настъпило условието за изплащане на допълнително възнаграждение – сключено допълнително споразумение. Тезата на ищеца е, че претендираното от него право е нормативно регулирано с императивни правни норми и единственият определяем елемент е стойността на приетите СМР, за който не е необходимо формиране на съгласие, тъй като следва от двустранно подписаните протоколи. След като чл.117 а, ал. 2 ЗОП допуска изменение на сключвани тепърва, след влизане в сила на разпоредбата, договори за възлагане на обществени поръчки, няма пречка, според ищеца, съдържанието на заварените да бъде преуредено съобразно правилата на Методиката, защото противното би нарушило принципа за равнопоставеност на правните субекти пред закона, в разрив с чл. 19, ал.2 от Конституцията на Република България. Действащият ЗОП е изоставил абсолютната забрана за последващо изменение на договорите за обществена поръчка, поради което, по силата на чл. 120 ЗОП може да се приеме за приложима и нормата на чл. 266, ал. 2 ЗОП, поддържана като основание на първи евентуален иск. В евентуалност спрямо предходните се поддържа, при така заявените обстоятелства, претенция основана на чл. 59 ЗЗД. По евентуалните искове размера на претенцията се формира като разлика между цената на материалите, необходими за изпълнение на обществената поръчка, според КСС към ценовата оферта, подадена за участие в процедурата и цената на материалите към 30.09.2022г., към която дата е констатирано приключило изпълнение на възложените СМР. Ответникът – [община] – е оспорил исковете, като поддържа тезата, че за изплащане на допълнително възнаграждение, основано на инфлацията, ищецът е следвало да се възползва от нормативно уредения механизъм преди приключване изпълнението на договора, предаване и съответно приемане на изпълнените СМР, тъй като само до този момент възложителят има обективната възможност да прецени стойността на изпълненото, вкл. с оглед инфлационните процеси и да формира информирано съгласие относно размера на възнаграждението. Позовава се на окончателно подписани приемо-предавателни протоколи, с посочена в същите единична цена на изпълнените СМР, която обвързва страните, поради което намира недопустимо последващо изменение на този съществен елемент на договора. Твърди, че при непостигнато съгласие за такова споразумение, ищецът е могъл да претендира изменение или прекратяване на договора с иск, основан на стопанска непоносимост / чл.307 ТЗ /, но че и такъв иск би следвало да предяви преди приключване на изпълнението. Намира, че основание на претенцията не би могла да бъде разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, по арг. от чл. 120 ЗОП и чл. 21, ал. 1 ЗОП и тъй като хипотезата – индексиране на цената с оглед инфлацията - е изрично уредена в специалната уредба за договорите за обществена поръчка. Субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД ответникът оспорва като недопустим, съгласно ал. 2 на същата разпоредба / поради наличие на договорно основание за защита на обеднелия /, в евентуалност – като неоснователен, по идентични съображения. Първоинстанционният съд е уважил главния иск – на основание чл.117а ЗОП вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД, като е споделил концепцията на ищеца за императивно въведено от законодателя основание за изплащане на допълнително възнаграждение, при формално наличие на предпоставките по пар. 2,3 и 4 от ПЗР на Методиката / сочените от ищеца основания по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗОП не са коментирани /: договорът е сключен преди влизане в сила на изменението на ЗОП с приемането на чл.117а и СМР са приети най-късно на 02.12.2022г., т.е. след 30.06.2021г.. При установен за 2022г. спрямо 2021г. индекс на разходите за труд в строителството и на цени на производител на вътрешния пазар за строителни материали, с прилагане Методиката към чл.117а ЗОП, размерът на увеличението е установен от СИЕ на 435 117,60 лева с ДДС. Съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса искът е уважен в пълния му размер. Съдът е приел, че иска по чл. 117а ЗОП кореспондира с института на стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ, който е основание за изменение или прекратяване на договорната връзка, когато липсва съгласие между страните, а обективната икономическа ситуация при продължаването му, съобразно първоначалните условия, създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Въззивният съд е променил правния резултат, като е отхвърлил всички – главен и евентуални – искове. В мнозинството си съставът е приел, че чл.117а вр. с чл.116, ал. 1, т.1,2,и 3 ЗОП уреждат предпоставките и условията при които е допустимо страните да изменят договора относно цената на обществената поръчка. Само от наличието на тези предпоставки,обаче, не възниква субективното право на изпълнителя за допълнително възнаграждение. Разпоредбите уреждат правна възможност, която в случая не е реализирана. Когато страните не постигнат съгласие за изменение на цената, изпълнителят има право да предяви иск по реда на стопанската непоносимост - чл. 307 ТЗ. Съдът е изходил и от обстоятелството, че двустранни протоколи за приемо-предаване на изпълненото, на конкретно посочни единични цени, при това след отправена предходно оферта за индексиране на възнаграждението съгласно новата разпоредба на чл.117а ЗОП, неприета от възложителя, са вече подписани и неоспорени от страните и те са обвързани досежно цената по договора окончателно. За да отхвърли първия евентуален иск въззивният съд е приел, че специалната уредба на ЗОП / чл.117а вр. с чл. 116, ал. 1 ЗОП / изключва приложението на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, а за да отхвърли евентуалния, с правно основание чл. 59 ЗЗД - че претенцията на ищеца се основава на съществуващо между страните договорно правоотношение и това изключва основателност на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията преди изменението / ДВ бр.108 от 22.12.2024г. / изисква ли наличие на допълнително споразумение / съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора и при липса на такова, може ли изпълнителят да упражни потестативно право по чл. 307 ТЗ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 117а ЗОП вр. с Методиката за изменение цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290, в сила от 30.09.2022г.. Така с влезли в сила решения по т.д.№ 24/2024 г. на ОС – Стара Загора и т.д.№ 92/2023г. на Окръжен съд – Бургас е прието, че правото на допълнително възнаграждение в идентична хипотеза произтича директно от закона – чл.117а ЗОП вр. с пар. 3 и пар.4 от ПЗР на Методиката. В решения по т.д.№ 428/2024г. и т.д.№ 2307/2023г. на СГС / невлезли в сила / се приема, че допълнителното възнаграждение се дължи на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.117а ЗОП, т.е. отново без да е нужно изрично споразумение между страните. По втората част от въпроса касаторът се позовава на практика на ВКС, която изключва приложимостта на чл. 307 ТЗ по договорите за възлагане на обществена поръчка / решение по т.д.№ 564/2008г. на І т.о. ВКС /, а от друга страна - на доктринерно развита теза за допустимото му прилагане; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка с тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по т.д.№ 1732/2023г. и т.д. № 2095/2023г. на І т.о. на ВКС; 3/ Приложима ли е нормата на чл. 266, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД към договорите за възлагане на обществени поръчки ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана практика на касационна инстанция; 4/ Може ли при наличие на договорна връзка между страните да бъде предявен иск по чл. 59 ЗЗД ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал .1, т. 1 ГПК, с ППВС № 1/1979 г. – т. 9. Първият въпрос / изключая втората му част – по приложението на чл. 307 ТЗ / удовлетворява изискването за правен въпрос – отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на съда за отхвърляне на главния иск. Във втората си част въпросът не предполага отговор по предмета на спора, тъй като мотива на въззивния съд - че защитата на страната би могла да се осъществи чрез института на стопанската непоносимост / чл. 307 ТЗ /, не е решаващ мотив за отхвърляне на иска на предявеното основание, а допълнителен аргумент на съда, за правната състоятелност на решаващите му мотиви. Удовлетворен е и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираната от страната съдебна практика на въззивни инстанции установява противоречиво приложение на чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1 от ЗОП вр. с Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, в хипотеза на заварени от новите норми правоотношения. Последващото изменение на чл.117а, ал. 1 ЗОП и на преходни разпоредби на Методиката навеждат на нужда от тълкуване, за да се прецени доколко се касае за изменение на закона, продиктувано от последващо възникнала обективна обществена нужда, в резултат на нововъзникнали обстоятелства или за коригирането му, в съответствие с изначалната воля на законодателя. Вторият въпрос е предпоставен от касационния довод за неразгледан от въззивния съд правен довод на страната, по приложение фикцията на чл. 25, ал. 1 ЗЗД и несъобразяване на аргументите й в защита по първия евентуален иск, с правно основание чл. 266, ал. 2 ЗЗД. Последиците от съществено процесуално нарушение на въззивния съд, от посочения във въпроса вид, по начало биха били съобразени само евентуално спрямо отговора на първия въпрос, по който се обосновава допускане на касационното обжалване. Дори зачитайки евентуалното му значение – в случай че би се приело за дължимо сключването на допълнително споразумение – по довода за приложението на чл. 25 ЗЗД въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като същият е правно неиздържан: не е отнесен към условие, от сбъдването на което зависи съществуването на споразумение за допълнително възнаграждение, като факт / действие или бездействие /, различен от факта на сключване на самото споразумение. По същество страната замества последиците от фикцията със самото условие. Поради това, необсъждането на този довод от въззивния съд не би съставлявало съществено процесуално нарушение – обсъждането му не би довело само по себе си до промяна на правния резултат. Досежно липсата на мотиви по наведените от страната доводи по първия евентуален иск важи споделеното по-долу. Третият въпрос предполага отговор, съобразим евентуално спрямо отговора на първия, по който се допуска касационното обжалване, предвид което би получил отговор, в съответствие със задължението на касационната инстанция да се произнесе по всички касационни доводи за неправилност и по целия предмет на спора / и по евентуалните искове, в случай на отхвърляне на главния /. Четвъртият въпрос е абстрактно формулиран спрямо казуистиката на спора, като по същество мотивите на съда не противоречат на приетото в ППВС № 1/1979г., сочено в допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Друг е въпросът, че в кумулативно съобразяване с мотивите по предходните два иска – главен и евентуален по чл. 266, ал. 2 ЗЗД – съдът на практика е отрекъл договорно основание на претенцията за индексиране на възнаграждението с оглед инфлацията. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение