Определение № 2820 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПРБ срещу решение № 1216/25г., постановено по в.гр.д. 920/25г. на САС. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди в исковата молба, че като кмет на [населено място] му било повдигнато незаконно обвинение по чл. 201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, но бил изцяло оправдан. Делото се развило в досъдебна и съдебна фаза, присъствал на 16 заседания, била му определена МН „парична гаранция“ в размер на 20 000лв., била му наложена мярка „забрана за напускане пределите на страната“ и бил отстранен от длъжност. Вследствие на незаконната дейност му се влошило здравословното състояние, накърнени били честта и достойнството му като кмет на града. Обвинението било разгласено медийно. Иска 150000лв. неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че производството е продължило, считано от датата на първото постановление за привличане на обвиняем 29.08.2019г., до влизане в сила на оправдателната присъда - 03.04.2022 г., или общо 2 години и 7 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- парична гаранция от 50 000 лв. намалена на 20 000 лв., както и отстраняване от заеманата длъжност– кмет на [община] и забрана за напускане пределите на страната, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е констатирал, че е влошено здравословното състояние на ищеца, което било обусловено от една страна от възрастта към датата на повдигане на обвинението - 43г., а от друга, от широкия отзвук в медийното пространство, при положение, че [община] е малко населено място, където хората се познават. Според съда при ищеца се наблюдавали Артериална хипертония I ст, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, стенокардиа /неуточнена/, пароксизмална тахикардия /учестен пулс/, неинсулинозависим захарен диабет, като видно от Етапна епикриза към лист № 005456/22.06.2019г., издадена от личен лекар, пациентът бил с оплаквания от около 1 година, т.е. съвпада по време с повдигане на обвинението. Съдът е съобразил изготвената по делото СМЕ, от която безспорно се установявало влошаване на здравословното състояние на ищеца към момента на наказателното преследване, като въпреки че не може да бъде установена със сигурност причината за откритите болести, вещото лице констатирало, че стресът оказал влияние и може само да влошава здравословното състояние на ищеца. От друга страна от съществено значение била високата в служебната йерархия при това изборна длъжност, заемана от него, която дала основание за повдигане на обвинение в длъжностно престъпление по квалифицирания състав на чл. 201 ал.1 вр.чл.26 НК. Според съда повдигането на обвинение на лице, заемащо отговорно служебно положение, опетнявало неговата репутация и доброто му име, като внасяло съмнения в неговите способности, професионализъм и морал. Именно затова се предизвикал и широк медиен отзвук, поради което е преценено, че Прокуратурата следва да носи отговорност и за тези вреди. САС отчел и факта, че обвинението е за тежко умишлено престъпление от общ характер, в качеството му на длъжностно лице, заемащо публична ръководна позиция – кмет на К., а именно "длъжностно присвояване". Отчетен е и фактът, че обвинението за тежко умишлено престъпление е в областта, в която била професионалната реализация на ищеца, предвид длъжността му - кмет на община, за която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите били изключително завишени, съответно незаконното обвинение,което имало значително по - силно негативно отражение върху неимуществената сфера. От друга страна, според съда ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност и до момента не е билвъзстановен, като към момента бил безработен - регистриран в БТ. В този смисъл съдът заключил, че процесното обвинение очевидно се е отразило негативно на неговата обществена репутация и политическа кариера, след като е бил демократично преизбран на същия пост, вкл. до 2019г. Заради обвиненията той бил отстранен от кметския пост малко преди местните избори. Именно във връзка с повдигнатите 3 бр. незаконни обвинения на ищеца му били нанесени и значими репутационни вреди. Свидетелите твърдели, че чрез медиите са били разпространявани публикации, че ищецът бил „крадец“, и че „ще влезе в затвора“. Заради тези публикации ищецът избягвал всякакви социални контакти с колеги и негови съграждани от [община]. Заради тези обвинения и публикации ищецът изпитвал срам дори и от съпругата и двете му деца. САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.. В касационната жалба на ПРБ се оспорва размера на присъденото обезщетение, като в изложението се поставя въпроса- как се определя обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД. Посочена е практика на ВКС по сходни случаи. ВКС счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО