Определение № 2822 от 09.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1565/2025 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. Г. Чертов срещу определение №1588/17.06.2025 г. по в.ч.гр.д. №1392/25 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1319/28.03.2025 г. по гр.д. №256/25 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.129 ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и е върната подадената от Чертов искова молба. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е изложил само констатации,без да обоснове фактически и правни мотиви, без да подложи казуса на правен анализ, без да го изследва в неговата цялост и без да обсъди представените по делото доказателства.Излагат се съображения и по съществото на спора. Претендира се допускане на касационно обжалване на въззивното определение и неговата отмяна, като бъде постановено ново определение, с което да се да се върне делото на Софийски градски съд за разглеждане от друг състав. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице, но е частично недопустима.Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая с исковата молба са предявени два осъдителни иска за заплащане на обезщетение за нарушени неимуществени и имуществени права, всеки от които е с цена 5000 лв. Поради това обжалването на определението на въззивния съд, касаещо тези два иска е недопустимо,като в тази й част частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част частната касационна жалба е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да постанови атакуваното определение, във фактическата му част Софийски апелативен съд е описал подробно в тяхната последователност извършените от първоинстанционния съд процесуални действия с даване на указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, подадена от А. Чертов, чрез процесуалния му представител. Посочил е,че връщането на исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК е последица от процесуално бездействие на ищеца, който не е изпълнил задължението си за отстраняване на правилно посочени му от съда нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК; че, за да бъде редовна, исковата молба следва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание- чл.127 ГПК и да бъде скрепена с посочените в закона приложения- чл.128 ГПК, а уредените в чл.127 ал.1 т.2, т.4 и т.5 ГПК елементи на исковата молба са от съществено значение, тъй като въз основа на тях се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предмета на делото, като основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес. Развил е съображения,че въпреки че законът не поставя конкретни изисквания за начина на изложение на тези факти, то трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си; в случаите, когато някой от тези елементи на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в титулната част на исковата молба, както и когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, е налице нередовност на исковата молба. Приел е,че в случая подадената от Чертов искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, за отстраняването на които нередовности с две поредни разпореждания съдът е дал на ищеца точни, ясни и изпълними указания, формулирани по разбираем и достъпен начин, но както исковата молба, така и подадените в изпълнение на указанията нейни уточнения, водят до невъзможност да бъде определен предметът на спора, тъй като съдържат твърдения за взаимно изключващи се факти, при което възниква противоречие между изложените обстоятелства и отправеното до съда искане за правна защита - от една страна ищецът твърди, че е автор на филм с продължителност от 90 минути, с който вариант ответникът не е съгласен и за който споразумение по чл.63 ал.4 ЗАПСП не е сключено, поради което не е налице завършено аудиовизуално произведение, а от друга- че са засегнати авторските му права на завършено произведение, с искане за признаване на авторството му върху филм с работно заглавие „Пътуване между два свата“, с продължителност, но от 87 мин., при липсата на твърдения, че името му не фигурира като автор и на варианта от 72 мин. Съдът е посочил, че въпреки дадените указания ищецът не е изложил и факти за това, по какъв начин продуцентът, с който не е постигнато съгласие относно окончателния вариант на произведението и то е останало незавършено, е бил задължен да осъществява действия по разпространението и представянето му, в следствие на които да реализира приходи; че по предявения иск ответникът да „преустанови нарушението“ като „подпише споразумението за установяване на окончателния вариант съгл. чл. 63 ал.4 ЗАПСП“ съдът не разполага с правомощието да замени волята на страните или да принуди продуцента да го подпише, съгласието на който може да бъде изразено и чрез конклудентни действия. По тези съображения съдът е приел,че нередовностите в исковата молба не са били надлежно отстранени в дадените срокове и според правилно формулираните от съда указания, поради което същата на основание чл.129 ал.3 ГПК е подлежала на връщане, а производството – на прекратяване. Като се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, частният касатор формулира, с оглед общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, следните въпроси: 1.Представлява ли неподписването от страна на продуцента на споразумението по чл.63 ал.4 ЗАПСП нарушение на авторските права на режисьора?; 2. Искът по чл.95 ал.1 ЗАПСП (…) включва ли и нарушението на авторските права на режисьора, осъществено от продуцента чрез нарушаване на императивната разпоредба на чл.63 ал.4 ЗАПСП, а именно – неподписване от страна на продуцента на споразумението, с което се установява окончателния вариант на филма?; 3.“Процесуално недопустим“ ли е искът за обезщетение на нарушени авторски (имуществени и неимуществени) права на режисьора, извършено от продуцента с бездействие, а именно – неподписване от негова страна на споразумението по чл.63 ал.4 ЗАПСП за установяване на окончателния вариант на филма? Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274 ал.3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, общо изискване за селектиране на частната касационна жалба е в приложеното към нея изложение да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд по обуславящ крайния изход на производството начин. Нито един от поставените в изложението на частния касатор три въпроса не отговаря на това изискване. Решаващите изводи на въззивния съд, които са обусловили волята му да потвърди прекратителното определение на първата инстанция с връщане на исковата молба поради нейната нередовност, се заключават в това,че изложените в исковата молба твърдения за фактически обстоятелства са взаимно изключващи се /твърди се,че е налице незавършено аудиовизуално произведение, което води до липса на закрилян обект на авторски права, но същевременно се твърди нарушаване на такива, осъществено не чрез неправомерно използване на завършено авторско произведение, а чрез бездействие на продуцента да подпише споразумение по чл.63 ал.4 ЗАПСП/ и не съответстват на заявения петитум, каквато защита съдът не е оправомощен да даде, доколкото не може да задължи ответника да формира воля за сключване на споразумение; че поради това несъответствие не може да бъде определена правната квалификация на иска,а тази нередовност не е отстранена, въпреки дадената на страната възможност. Формулираните от частния касатор въпроси не кореспондират с тези решаващи изводи на въззивния съд, а са израз на поддържаната от него теза,че неподписването от страна на продуцента на споразумение по чл.63 ал.4 ЗАПСП представлява нарушение на авторските му права на режисьор на филм. От друга страна съдът не е приел,че предявеният от частния касатор иск е недопустим,а че изначално не може да бъде определено с какъв иск е сезиран,поради нередовност на исковата молба, която не е отстранена от страната в рамките на дадените й процесуални срокове. С оглед изложеното съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение