Определение № 147 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 468/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Аглика трейд“ООД против решение № 155/03.11.2022 г. по в.т.д. № 96/2021 г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение № 468/23.09.2020 г. по т.д. № 28/2017 г. на ОС-Велико Тръново, поправено с решение от 24.02.2021г. по с.д., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с рег.№ 320611000201611040099 следните суми: главница 83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), която представлява дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 г., издадена от „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика Трейд“ ООД; сумата 48 455.67 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе, начислена за периода 1.07.2011 г. до предявяване на иска – 25.02.2017 г., да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 г. до окончателното изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно определяне размера на обезщетението за забава. В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. в писмения отговор оспорва наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 53, във връзка с чл. 62 (претенция за заплащане на цената на стоката) и чл. 78 (претенция за заплащане на лихва за забава върху цената на стоката) от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Конвенцията), в сила за Република България от 1.08.1991 г., ратифицирана от Китайската народна република на 11.12.1986 г. Посочил е, че отношенията между страните, чиито места на стопанска дейност са в различни договарящи държави, са породени от договор за продажба на стоки (чл. 1, § 1, буква „а“ от Конвенцията). Не са налице хипотезите, регламентирани в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. Представителите на страните не са изключили изрично или мълчаливо приложението на Конвенцията. В чл. 7, § 2 от Конвенцията е визирано, че въпроси, засягащи материя, за която тази конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана, а при липса на такива принципи – в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата на международното частно право. ВтАС е счел, че страните не са избрали приложимо право при сключване на договора. Следователно се прилага правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка (чл. 94 от Кодекса на международното частно право). Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора (чл. 94, ал. 2 от КМЧП). При договора за продажба характерна е непаричната престация (тази на продавача – ответник по касационната жалба), поради което в случая приложимото материално право за неуредените въпроси в Конвенцията е правото на Китайската народна република. Въззивната инстанция е изложила съображения, че между страните е безспорно и от писмените доказателства се установява, че китайското дружество се е задължило да достави на „Аглика трейд“ ООД 34 000 кг прежда без усукване, кардиран памук 14S+PVA80S 90 градуса, при единична цена 5.74 щ.д. за кг, на обща стойност 195 160 щ.д.; допустимото отклонение е до +/- 10% в стойността и количеството. Уговорено е било стоката да се натовари на пристанище в [населено място], Китайска народна република и да се разтовари на пристанище в [населено място], Република България при клауза CFR (Cost and Freight – стойност и навло). Относно времето за изпълнение на задължението съдът е обсъдил проформа фактурата с посочени срокове на доставка 15.12.2010 г. и 30.12.2010 г. и документарния акредитив с отразяване, че първата пратка следва да се изпрати не по-късно от 31.12.2010 г., а втората пратка – не по-късно от 30.01.2011 г. Приел е, че стоката е била натоварена на борда на кораб в пристанището в [населено място], Китайска народна република на 25.02.2011 г., навлото е било предплатено (препис от Коносамент № WELS15005, издаден от World Express Logistics Inc.). Относно момента на получаване на стоката апелативният съд е посочил, че на 11.05.2011г. е било отказано плащане за 90 363.67 щ.д. по акредитива поради забавено изпращане на стоката, изтекъл акредитив, непредставен документ за застраховка; вследствие установените несъответствия заявителят „Аглика трейд“ ООД е изразил съгласие да приеме документите и извърши плащане единствено при намаляване на сумата с 2 500 щатски долара – обезщетение за забавеното изпращане, като дължимата сума е 83 967.67 щ.д. В SWIFT съобщение от 12.05.2011 г. до „Банка ДСК“ ЕАД е било отразено, че бенефициентът „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. е приел намаляването на сумата и новата сума за плащане е 83 968.67 щ.д. В тази връзка съдът е обсъдил и заключението на ССЕ, че касаторът е отразил в счетоводните си регистри доставките от съконтрахента си, вкл. и по процесната фактура, като не е било отразено плащане по нея. Предадени са били и разпоредителните документи за стоката на 13.06.2011г., поради което въззивната инстанция е заключила, че продавачът е изпълнил задължението си за предаване на стоката. Уговорената крайна цена за доставената стока, при отчитане на забавата на продавача, е била в размер на 83 968,67 щ.д. ВтАС е посочил, че първоинстанционният съд е приел, че падежът на задължението за плащане на цената е 30.06.2011г. и относно това заключение не са били въведени с въззивната жалба конкретни оплаквания. Подробно е било обсъдено възражението на касатора за изтекла погасителна давност и свързаните с него въпроси относно писмото-съобщение, изпратено по имейл на 12.03.2013г. Бил е направен извод, че в преклузивните за това срокове касаторът не е оспорил изрично факта на получаване на имейла, приложеното писмо, както и тяхното авторство, респ. липсата на надлежна представителна власт на подписалия го пълномощник на страната. Според въззивния съд оспорванията е следвало да бъдат конкретни, а не общи. Допълнително е изложил аргументи, че евентуалната липса на представителна власт рефлектира в правната сфера на ненадлежно представляваната страна и това не е касаторът, а насрещната страна в спора и тя не се е позовала на този порок. С прилагането на коментираните документи към исковата молба представителната власт е била и потвърдена от представлявания. Относно факта на получаване от касатора на имейла ВтАС се е позовал на заключението на вещото лице за съществуване към релевантната дата 12.03.2013г. на посочения имейл адрес, на който се е извършвала кореспонденцията между страните за периода 10.03.2013г.-15.03.2015г. Въззивната инстанция е преценила коментираното писмо като покана за плащане на главницата. Посочила е, че в чл. 129 от Облигационното право на Китайската народна република (приложимо за давностния срок) се определят давностният срок и началният момент на влизане в сила на договорите за международна продажба на стоки. Според същата разпоредба срокът за завеждане на дело или за подаване на молба за арбитраж във връзка с международен договор за продажба на стоки или договор за внос и износ на технологии е четири години, считано от датата, на която страната е знаела или е трябвало да знае, че правата й са нарушени. В чл. 140 от Общите принципи на Гражданското право на Китайската народна република е визирано, че погасителната давност се прекъсва при предявяване на иск, при покана за изпълнение от една от страните или при съгласие от една от страните за изпълнение на задължението. Нова давност започва да тече, считано от момента на прекъсването. Съобразила е, че в чл. 10, § 2 от Разпоредбите на Върховния народен съд по отношение на някои въпроси, свързани с прилагането на системата за ограничаване на исковете по граждански дела, се сочи, че при някое от следните обстоятелства то се признава за предявяване на искане/покана за изпълнение, както е посочено в чл. 140 от Общите принципи на Гражданското право, което води до прекъсване на давността: една от страните поиска изпълнение чрез писмо по пощата или по електронна поща, и писмото или имейлът пристигнат или следва да са пристигнали при другата страна. В тази връзка ВтАС е разгледал писмото-покана от 12.03.2013г. като искане за изпълнение на задължението на „Аглика трейд“ ООД за заплащане на цената на стоката със съобщение, изпратено по електронна поща, с приложена към него покана на обичайните адреси за електронна кореспонденция, ползвани „Аглика трейд“ ООД през релевантния период, включително на този на управителя на „Аглика трейд“ ООД. Презумпцията за получаване на електронното съобщение от „Аглика трейд“ ООД („или следва да са пристигнали при другата страна“) не е била опровергана според решаващия състав от доказателствата по делото. Поради което и е заключил, че на 12.03.2013 г. погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към 1.03.2017 г. – датата на депозиране чрез пощенски оператор на исковата молба. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че възражението на „Аглика трейд“ ООД за погасяване по давност на претенциите на ищеца е неоснователно и недоказано. По възражението за лошо и неточно изпълнение на договорните задължения въззивният съд е намерил, че двете доставки са били осъществени към 10.05.2011г., като втората доставка е била натоварена на кораб в Ш. на 25.02.2011г. - двадесет и шест дни закъснение от уговорения срок. Това закъснение е било прието и от двете страни, поради което и те са се съгласили с намаляването на цената от 90 363,67 щ.д. на 83 968,67 щ.д., като разликата представлява обезщетение за забавата. Констатирал е, че в счетоводството на „Аглика трейд“ ООД са били отчетени разходи, свързани с извършен превоз на прежда на процесния доставчик в размер на 3 103.65 лева, осъществени за времето от 10.06.2011 г. до 14.06.2011 г. осчетоводени на 29.06.2011 г. Заключил е, че стоката от „втората“ доставка е престояла на пристанището в [населено място] около месец. Преценил е заключението на вещото лице д-р инж. Д. Г., че в случая няма данни от лабораторни изследвания за конкретните причини за отклонения в качеството на преждата. Позовал се е на експертното заключение, че неправилното транспортиране води до повреди в опаковъчните единици, които в някои случаи създават допълнителни технологични усложнения – най-често има претрити участъци, които при развиване на всеки слой от намотката придърпват (вследствие на слепването на слоевете) или просто се късат. Преценката за това се прави органолептично и на място – в конкретни производствени условия. Нормалният срок за съхранение на памучна прежда е около една година в сухи, проветриви и затворени помещения. При наличие на посочените условия в контейнер този срок е валиден. Товарищата и разтоварищата са предимно морски гари (налице е повишена влажност) и евентуалният престой там е по-голям, поради което условията за съхранение няма да се спазени – необходимо е да се отчетат конкретните климатични условия на даденото място и времето за престой. В случая стоката от „втората“ доставка е престояла на пристанището в [населено място] около месец, което сочи, че условията за нейното съхранение не са били спазени. Същевременно от общо двадесет и три показателя и граничните им стойности за 5% ниво /приет в търговския обичай стандарт/ от лабораторията на „Аглика трейд“ ООД е констатирано незначително несъответствие по два от тях: CVm 1 m – Uster statistics – 3.52%, лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 3.56%; H (завласеност) – Uster statistics – 5.2%, лаборатория „Аглика трейд“ ООД – 5.4%. Въз основа на изложеното, ВтАС е счел, че не се установява при условията на главно и пълно доказване „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. да е доставило прежда с лошо качество, съдържаща съществено отклонение от установените стандарти за качество. В чл. 35, § 1 от Конвенцията на е визирано, че продавачът трябва да достави стока, която съответства по количество, качество и описание на указаната в договора и която е кондиционирана или опакавана в съответствие с изискванията на договора. При липса на друга уговорка между страните стоката не е съобразена с договора при условие, че не е пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва (чл. 35, § 2, буква „а“ от Конвенцията). Съдът е счел за недоказано по категоричен начин, че стоката от „втората“ доставка не е била пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва. Допълнително е посочил, че купувачът трябва да провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно обстоятелствата. При условие, че договорът налага превоз на стоката, проверката може да бъде отложена за времето, след като стоката пристигне на местоназначението (чл. 38, § 1 и § 2 от Конвенцията). Купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача, посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок, след като я е открил или е трябвало да я открие (чл. 39, § 1 от Конвенцията). „Аглика трейд“ ООД е следвало да прегледа стоката при пристигането. Първият имейл от касатора за пристигане на стоката от втората доставка е от 11.05.2011г. Стоката е била транспортирана от пристанището в [населено място] до производствените помещения на „Аглика трейд“ ООД за времето от 10.06.2011 г. до 14.06.2011 г., а с оглед отразената в предварителната спецификация за качество дата 22.06.2011 г. и в протокола на комисия, назначена със заповед на Управителя на „Аглика трейд“ ООД, се сочи дата 24.06.2011 г. Следователно в рамките на десет дни след транспортирането на стоката до помещенията на „Аглика трейд“ ООД е извършена проверка на същата съобразно представените от дружеството-купувач доказателства. Разумен срок по смисъла на чл. 39, § 1 от Конвенцията е този, в рамките на който при полагане на необходимата грижа на добрия професионалист за делата си, купувачът е в състояние да установи несъобразността и не е бил обективно препятстван да уведоми продавача за установеното. Тъй като процесната стока е престояла на пристанището в [населено място] около месец ВтАС е заключил, че „Аглика трейд“ ООД не е изпълнило своевременно задължението си да вдигне стоката (чл. 60, буква „b“ от Конвенцията, което е довело до неизпълнение на задължението на купувача да провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно обстоятелствата (чл. 38, § 1 от Конвенцията). При полагане на дължимата грижа „Аглика трейд“ ООД е могло да осъществи проверката на стоката най-късно до края на месец май 2011 г. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че съгласно чл. 39, § 1 от Конвенцията на купувачът е изгубил правото да с е позовава на несъобразността на стоката, тъй като не е уведомил продавача, посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок, в който е трябвало да я открие. Същият е лишен от възможността да се позовава на тях като правоизключващо възражение за задължението му за заплащане на покупната цена. ВтАС е посочил, че не се твърди и не се установява „Аглика трейд“ ООД да е упражнило някое от правата по чл. 45 – чл. 52 от Конвенцията, включително правото да развали договора съгласно чл. 49, § 2, буква „i“ от Конвенцията. Поради което възизвната инстанция е приела за неоснователно и възражението на касатора за прихващане с обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на некачественото изпълнение на задължението на продавача. По отношение на претенцията за обезщетение за забава в плащането на главницата въззивният съд е счел, че в Конвенцията липсва нормативна уредба по въпроса, поради което приложимо е правото на КНР. Приел е, че във въззивната жалба не са били изложени конкретни оплаквания относно периода на забавата и неговия размер и следва да се присъди обезщетение за периода от 01.07.2011г. до 25.02.2017г. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения и не обсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото / дори при формално изброяване на част от тях/ представлява ли нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 и 3 ГПК ? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и изложи съображения за тях?; 3/Може ли съдът да постанови съдебен акт по предявен иск за обезщетение за забава, без да е събрал доказателства за приложимия материален закон на чуждата държава?; 4/ Когато българският съд прилага чуждо право, обективирано в съответния нормативен акт, трябва ли да се установи съдържанието на целия акт или на норми, посочени му от страните по делото? Следва ли въззивният съд да направи преценка за несъвместимост на прилагане на последиците на чуждото право по чл.45, ал.2 КМЧП и задължението на съда да не прилага чуждото право, когато неприлагането му е несъвместимо с българския правен ред по чл.45, ал.1 КПЧП? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи и втори въпрос обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 716/2010 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 4744/2008 г.на ВКС, I г.о. и др.; по трети въпрос – в определение по ч.т.д. № 1472/2021г. на ВКС, I т.о. и по четвърти въпрос – в решения по т.д. № 914/2011г. на ВКС, II т.о. и гр.д. № 74/2011 г. на ВКС, I г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси № 1 и 2 са обосновани от касатора с доводи за необсъждане от съда на възражението на касатора за изтекла погасителна давност и за оспорване на писмото-покана, както и за необсъждане на заключението на експертизите в тяхната съвкупност с останалите доказателства по делото. Произнасянето по тези въпроси от ВтАС не е в отклонение от цитираната от касатора практика на ВКС. Същият е обсъдил подробно доводите по въззивната жалба относно писмото-покана, като освен аргументи във връзка с настъпилата по отношение на тях преклузия е изложил и допълнителни такива относно потвърждаването на представителната власт и възможността трето за правоотношението лице да се позове на ненадлежно представителство /в този смисъл са съобразени постановките на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на възражението за погасяване по давност на вземането е издирил и установил приложимото /спрямо всички вземания, възникнали от международна продажба на стоки/ материално право. Изложил е съображения за релевантните факти и доказателствата въз основа на които ги е установил – относно падежа на задължението на продавача, изпълнението му, падежа на задължението за заплащане на цената на стоката, съдържанието на писмото-покана, изпращането му от продавача и получаването му на обичаен за търговците в разглеждания период адрес за кореспонденция и пр. По отношение на заключенията на вещите лица и обсъждането им от въззивния съд фактът на продължителност на транспортиране на стоката по море не е пренебрегнат, а ВтАС е посочил и доводи, касаещи задължението на купувача да прегледа стоката в определен срок и да направи възражението си за несъобразността на стоката, което е независимо от причините, довели до това отклонение. Следователно касационната инстанция прави извод, че всички оплаквания на касатора, обективирани в касационната жалба по тези проблеми, представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и не отговарят на изискванията към правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като според разясненията на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Обосновката на трети въпрос е изцяло неотносима към съдържанието на същия, който касае установяване на чуждото право. В случая изрично ВтАС е посочил, че пълномощникът на касатора е заявил в с.з. пред въззивната инстанция, че не оспорва заключението на ВтОС, че приложимо към спора е правото на КНР. Видно от мотивите на въззивния акт е прието, че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания относно периода на забавата и размера на обезщетението за нея. Следователно правният въпрос не попада в предмета на произнасяне на ВтАС. Не е налице и сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с определението по ч.т.д. №1472/2021г. на ВКС, I т.о не се допуска касационно обжалване. По четвърти въпрос не е налице отклонение от посочената съдебна практика на ВКС относно задължението на съда да издири съдържанието на приложимото към спора чуждо право и се произнесе за съответствието му с българския обществен ред. ВтАС е отправил искане за съдебна помощ за установяване съдържанието на приложимото право на КНР по въпроси, вкл. и относно обезщетението за забава. Възложил е изготвянето на писмен превод на получените документи и същият вкл. и в частта относно начина на изчисляване на размера на обезщетението за забава от съда / въз основа на стандарта за мораторна лихва за забава и въз онова на референтния лихвен процент по подобни заеми в китайска валута на КНБ за същия период/, което правило е обусловило заключението на вещото лице по ССЕ. Последното е възприето от решаващия състав, следователно същият е достигнал до извод за приложението му към спора, в това число и за съответствието ме с българския обществен ред. В касационната жалба не са обективирани оплаквания във връзка с довода по изложението, че приложимото чуждо право противоречи на българския обществен ред, тъй като размера на обезщетението за забава по първото е в по-голям размер от този, изчислен по българското материално право. Такива оплаквания липсват и във въззивната жалба. В допълнение следва да се посочи, че под "обществен ред" константната съдебна практика посочва, че следва да се разбират основополагащи за правния порядък в държавата повелителни норми или принципи в правораздаването, които имат универсално значение. Не би могло да се приеме, че всяко несъответствие между българското и приложимото право на друга държава в изчисляването и размера на обезщетението за забава, води до такава явна несъвместимост с националния обществен ред, че да отрече прилагането на чуждото право. Предвид изложеното не са налице общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ВтАС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение